Свържете се с нас

Светско

БРАВО! Планинските спасители от Дупница вдъхновиха момиче, възпя ги в уникална поема

Публикувано

на

Планинските спасители от Дупница и последните им акции в Рила вдъхновиха читателка да ги възпее в поема. 16-годишното момиче, в писмото си до нас, не крие, че има свой роднина, който е част от отряда и буди възхищение. „След 2 години ще бъда и аз кандидатка за планински спасител. Това са невероятни хора, смели мъже, които са истинска рядкост в момента в България. Колко са хората у нас, които с риск за собствения си живот, без пари, без никакви облаги, тръгват да помагат в сурови условия на някой закъсал или бедстващ в планината, някой задавал ли си е този въпрос? Те са на пост 24 часа в денонощието, по 365 дни в годината. Оставят семейството си и тръгват. Такива трябва да са примерите на новото време, а нашите спасители от Отряд номер 9 са точно героите на 21 век. Нямам богат опит в писането на стихове, но ако прецените, че ви харесва, ще се радвам да го публикувате“, пише в част от писмото си нашата читателка, която моли да бъде подписана като „Валентина“.

 

Ангели от планината

Величествен Балканът тихо ни обгръща,

Но вик тревожен в ехо, върхът към нас го връща.

Пострадал някой пак е, дали сега агонизира?!

Или помощ търси, но нийде не намира?!

 

А вятърът не спира да фучи и да беснее,

Страх обзел е и орела, горд в небето где се рее.

Буря страшна идва, вече наближава. Свърши!

Край! Надежда само в чудото остава.

 

Ти, късмет-проклет да си! Защо? Защо ме изостави?

А сега? Жена любима, с две деца сирачета остави.

Плени ме с магията на Рила- красива, силна, неподвластна,

И тръгнах, ще я покорявам, но без да зная колко е опасна.

 

Малко време явно ми остава, отивам си. Простете!

Свещ! Молитва! Поп! Опело-няма как. Но… не плачете!

Самичък тръгнах, сам в планината, сбърках. Съжалявам!

Ех… Смъртта ми е близо, не искам никой да опечалявам.

 

Болка вече не усещам. Очи затварям, но стъпки долавям.

Идва? Черната с косата? Исусе, душата си я предоставям!

Мила дъще, сине, мамо-ще ви липсвам, знам. Но…това е живота.

Радостен и тъжен, изпълнен с красота, докато не дойде и смъртта.

 

Стъпките отчетливо се приближават. И чувам даже гласове.

Не е Черната с косата!? Ангели или дяволи обзети от бесове!?

„Ето го, момчета. Жив е, бързо…“. Някой, кой, защо го казва?

Какво се случва? Очи отварям, но защо, защо не се показва!?

 

„Приятелю, спокойно, тук сме вече… Дишай, не се предавай.

Бори се, стискай зъби, минутка още дай ни, живота защитавай“.

Ангели в червено, не в бяло?! Туристи ли дойдоха? Мираж?

„Спасители сме в планината. Ще живееш, приятелю! Кураж“.

 

Благодаря ти, Господи, че ги изпрати. Благодаря ти, че ги има!

Тихи и скромни в живота, но храбри и смели и лято и зима.

Бдят денонощно в полите на Рила, не искат похвала ни леснината,

Наричат ги просто „Ангелите от планината“!

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Светско

Ветеран от войната разказва как е спасил немски връстник

Публикувано

на

На Деня на победата срещу фашизма 91-годишният ветеран от войната Димитър Портарски поднесе цветя пред паметника на незнайния воин в Благоевград и разказа най-впечатляващия си спомен от тези години.

„На днешния ден трябва да се радваме за победата. Войната е нещо лошо, изпитах ужаса й. Оставя сираци, погубва млади човешки животи, сподели бай Митко пред журналисти. Никога няма да забравя случката с германеца, когото спасихме на фронта и след 20 години той ме намери, за да ми благодари. „Бяхме с един мой другар от Дупница на палатка край Ново село. Изведнъж от храстите излиза един германец, млад също като нас, с вдигнати ръце и започва да плаче. Успокоихме го, той знаеше малко руски. Дадохме му една консерва и хляб, и го пуснахме да си ходи, без да казваме на началството. След войната започнах работа в Балабановата фабрика в село Бараково. След години един ден ме викат на входа на фабриката, гледам и не мога да повярвам на очите си. Същият германец пристигнал в България заедно със семейството си. Открил ме чрез военния архив. Станал доктор и отворил клиника в Мюнхен. . Благодари ми отново за всичко, което съм направил за него през войната. Заведох ги да преспят на бунгалата в село Рилци. На другия ден заедно се разходихме до Рилския манастир.“ – с насълзени очи се върна в спомените си бай Митко.

91-годишният ветеран е известен ключар в Благоевград. На 17 години се включва като доброволец във Втората световна война. Воюва с братя Дерменджиеви и Жельо Демиревски. Пред очите му загинали братя Дерменджиеви при село Звегор на днешната българо-македонска граница.

Димитър Портарски е роден в дупнишкото село Джерман. Служил е във военната музика, свири на саксофон, пиано и акордеон.Завършил е в Благоевград Механотехникума задочно. 20 години работи в Балабановата фабрика. След това започва работа в ЗИИУ- Благоевград като механик. От 1967 година е в Благоевград. След пенсионирането си става ключар. Има син и дъщеря, трима внуци и трима правнуци. Внуците му живеят и работят в Лондон. Идват си от време на време.

Вестник “ Топ Преса „

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Завод за медицински консумативи отваря врати след месец в Катунци

Публикувано

на

Модерната фабрика за производство на медицински консумативи в санданското село Катунци ще заработи следващия месец.

Тримата инвеститори от Египет в близките дни ще пристигнат в селището, за да се уверят, че всичко е готово за старта на предприятието. „Всичко вече е готово. Оборудвани са помещенията с машини. Двадесетина души почистват в сградата и в двора. Вървят и интервютата за наемане на работници. Идват чак от Сандански и Петрич хора, които искат да се трудят в нашето село”, заяви кметът на село Катунци – Иван Коричков.

Първоначално ще се наемат около 100-150 души, а на по-късен етап – до 1-2 години, в завода ще работят поне 300 души. В него ще се правят десетки артикули медицински консумативи. По-голямата част от продукцията ще се изнася в чужбина, но ще се зарежда и родният пазар.
Производственото помещение е на площ от 6 декара. Целият имот е 33,5 декара. Само за строителството тримата египетски съдружници са похарчили 2 милиона евро. Общият размер на инвестицията им е 6-7 милиона евро.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ