Червените вождове винаги са се застъпвали за отделянето на Македония

По традиция най-изявените дейци на социалистическото движение у нас, въпреки че произхождат от този край, отричат българския произход на населението в Македония

По традиция най-изявените дейци на социалистическото движение у нас, въпреки че произхождат от този край, отричат българския произход на населението в Македония.

Най-фрапиращ е случаят с основателя на БРСДП Дими­тър Благоев, който е роден в село Загоричане, Костурско. На 10 декември 1917 г. той взема думата в Народното съ­брание, за да каже, че според него Първата световна вой­на не е усилие да се обедини българското племе, а импери­алистическа авантюра.

„Българското племе – пле­дира Благоев, – една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варвар­ството, когато току-що се фор­мируваше като съюзи на пле­мена, за да мине по-нататък в периода на цивилизацията в нация. И тази по-организи­рана част и главно стояща на едно долно варварско стъ­пало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги зав­ладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизи­рани, водиха дълго своята борба против това българско племе.“

В този момент министър Христо Попов не се сдържал и го прекъснал: “Борбите за не­зависимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха” (по това време бъл­гарите в Македония са изби­вани и прогонвани от родните си места от върлуващите ан­дарти – гръцките въоръжени банди, които действат с одо­брението на турските власти).

“Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите – взел отново думата Благоев. – И ако говорим за истори­ческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, кои­то са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисъ­ла на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпро­си и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!

Ако вие сте убедени, че в Добруджа са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир? (Говори за ру­ско предложение за спиране на войната.) Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим как­во ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладе­ни от вас, които, ако се подло­жат на референдум…”

“Ами вие сте родом от За­горичане?”, скача депутатът Георги Данаилов. Димитър Благоев го смразява с поглед и изстрелва: “Аз съм родом от Загоричане, обаче

АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ СЛАВЯНИН

И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено упра­вление.”

„Какво търсиш в България тогава?”, пита друг патриот от залата. Македонският сла­вянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българския парламент.

“КАК СЕ НАРИЧАТ В ЗАГО­РИЧАНЕ БЪЛГАРИТЕ?”

е следващият въпрос на Христо Попов, който също е родом от Македо­ния. “Ако ги питате, те се наричат християни”, от­връща Благоев. “Те се на­ричат бугаре”, поправя го Попов. След това речта на Благоев е прекъсната със силно негодувание.

През 1922 г. дъщеря му Стела обаче записва раз­каза на болния си баща, излязъл от печат през 1926 г. под надслов “Кратки бележки из моя живот”. В тях Благоев споделя:

„…Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти скло­нове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина.“

ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОСВОБОЖ­ДАВА

почти цяла Вардарска и из­точната част на Егейска Ма­кедония. Гръцката и сръбска­та тирания са ликвидирани, организирана е наша админи­страция.

Комунистите обаче не ми­рясват. Под патронажа на БКП и лично на Георги Дими­тров шайки тормозят населе­нието. А веднага след 1944 г. в съгласие с политиката на Сталин започва и обезбълга­ряването на Пиринско. Имен­но Георги Димитров дава за­повед

МЕСТНИТЕ ХОРА ДА СЕ ЗАПИС­ВАТ КАТО „МАКЕДОНЦИ“

Куриозното е, че произходът на „вожда и учителят“ е 100% от Пиринска Македония, но на него изобщо не му минало през ума да смени собствена­та си националност.

Както е известно, Георги Ди­митров Михайлов е роден на 30 юни (18 юни по стар стил) през 1882 г. в с. Ковачевци, Пернишко. Родителите му са Димитър Тренчев от Разлог и Парашкева Досева от Банско.

Дъщерята на Парашкева Димитрова – Магдалина Ба­ръмова, пише: „Скъп и мил ми е този Пирински красив край – родното място на моите роди­тели, – на родителите на Вели­кия син на българския народ Георги Димитров. Баща ни Димитър Михайлов Тренчев е роден в Разлог през 1851 г. Майка ни

ПАРАШКЕВА ДОСЕВА Е РОДЕНА В БАНСКО

през 1862 г. Ней­ният баща, дядо Досьо, се е пресе­лил като младеж от село Баня в Банско и тук се е оженил за девойката Елена Витанова. Избяга­ли са от Македония през 1878 г. и се за­селили в село Кова­чевци, Радомирско, където през 1881 г. се е родил първият им син Георги.

Банскалий­ската къща на Досеви е била опожарена през Разложко-Креснен­ското въстание, както и други къщи на тая тясна криволичеща уличка, която отпосле е наречена „Ви­тановата“.

Майката на Георги Дими­тров ще запомни Разлож­ко-Кресненското въстание с неистовото биене на камба­ните три дни и три нощи, със зловещото зарево на горящи­те къщи и

КЪРВАВАТА РАЗПРАВА С ОСТА­НАЛОТО ПОД РОБСТВО НАСЕЛЕ­НИЕ

Започнало „бегането“. Бли­зо половината банскалии потеглили с волски коли и оскъдна покъщнина към различни краища от освобо­дената част на отечеството. Завинаги ще се запечатат в съзнанието на Парашкева това трескаво напускане на родния край и безкрайното вървене по незнайни пътища към непознати места.

Отначало Досьо и Елена

С ШЕСТТЕ СИ ДЕЦА

спират в Горна Джумая, къ­дето било препълнено с бежа­нци от отвъд Рила. В писмен спомен на възрастната вече Парашкева Димитрова четем: „В Джумая живяхме кучешки живот.“ Тръгват да търсят по-добро място за заселва­не. Пътьом се прислоняват за кратко време в с. Диканя. И там ги нахранили с „боза и хляб“. Кога Досеви пристигат в Радомир, не е известно, но пак по спомена на Па­рашкева Дими­трова, тук се за­стояват по-дълго: „Баща ми стана дръндар (дарак­чия).

АЗ РА­БОТЕХ, СЛУГУВАХ

в Радо­мир. Пла­щаха ми по 15 лв. месечно. В Радомир се срещнахме и се оженихме с Димитър Трен­чев, също бежанец, роден в Разлог.“

След около година младото семейство се преселва в с. Ковачевци. Димитър зарязва недоходното превозвачество и тръгва със семейството си да търси нещо по-добро в Со­фия. Отначало семейство Ди­митрови, които са протестан­ти, се настаняват под наем до Евангелската църква на ул. „Княз Борис“ и „Солунска“, но когато се ражда третото им дете, се преместват в малко жилище в Ючбунар.