Свържете се с нас

Светско

Червените вождове винаги са се застъпвали за отделянето на Македония

Публикувано

на

По традиция най-изявените дейци на социалистическото движение у нас, въпреки че произхождат от този край, отричат българския произход на населението в Македония

 

По традиция най-изявените дейци на социалистическото движение у нас, въпреки че произхождат от този край, отричат българския произход на населението в Македония.

Най-фрапиращ е случаят с основателя на БРСДП Дими­тър Благоев, който е роден в село Загоричане, Костурско. На 10 декември 1917 г. той взема думата в Народното съ­брание, за да каже, че според него Първата световна вой­на не е усилие да се обедини българското племе, а импери­алистическа авантюра.

„Българското племе – пле­дира Благоев, – една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варвар­ството, когато току-що се фор­мируваше като съюзи на пле­мена, за да мине по-нататък в периода на цивилизацията в нация. И тази по-организи­рана част и главно стояща на едно долно варварско стъ­пало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги зав­ладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизи­рани, водиха дълго своята борба против това българско племе.“

В този момент министър Христо Попов не се сдържал и го прекъснал: “Борбите за не­зависимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха” (по това време бъл­гарите в Македония са изби­вани и прогонвани от родните си места от върлуващите ан­дарти – гръцките въоръжени банди, които действат с одо­брението на турските власти).

“Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите – взел отново думата Благоев. – И ако говорим за истори­ческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, кои­то са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисъ­ла на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпро­си и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!

Ако вие сте убедени, че в Добруджа са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир? (Говори за ру­ско предложение за спиране на войната.) Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим как­во ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладе­ни от вас, които, ако се подло­жат на референдум…”

“Ами вие сте родом от За­горичане?”, скача депутатът Георги Данаилов. Димитър Благоев го смразява с поглед и изстрелва: “Аз съм родом от Загоричане, обаче

АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ СЛАВЯНИН

И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено упра­вление.”

„Какво търсиш в България тогава?”, пита друг патриот от залата. Македонският сла­вянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българския парламент.

“КАК СЕ НАРИЧАТ В ЗАГО­РИЧАНЕ БЪЛГАРИТЕ?”

е следващият въпрос на Христо Попов, който също е родом от Македо­ния. “Ако ги питате, те се наричат християни”, от­връща Благоев. “Те се на­ричат бугаре”, поправя го Попов. След това речта на Благоев е прекъсната със силно негодувание.

През 1922 г. дъщеря му Стела обаче записва раз­каза на болния си баща, излязъл от печат през 1926 г. под надслов “Кратки бележки из моя живот”. В тях Благоев споделя:

„…Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти скло­нове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина.“

ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОСВОБОЖ­ДАВА

почти цяла Вардарска и из­точната част на Егейска Ма­кедония. Гръцката и сръбска­та тирания са ликвидирани, организирана е наша админи­страция.

Комунистите обаче не ми­рясват. Под патронажа на БКП и лично на Георги Дими­тров шайки тормозят населе­нието. А веднага след 1944 г. в съгласие с политиката на Сталин започва и обезбълга­ряването на Пиринско. Имен­но Георги Димитров дава за­повед

МЕСТНИТЕ ХОРА ДА СЕ ЗАПИС­ВАТ КАТО „МАКЕДОНЦИ“

Куриозното е, че произходът на „вожда и учителят“ е 100% от Пиринска Македония, но на него изобщо не му минало през ума да смени собствена­та си националност.

Както е известно, Георги Ди­митров Михайлов е роден на 30 юни (18 юни по стар стил) през 1882 г. в с. Ковачевци, Пернишко. Родителите му са Димитър Тренчев от Разлог и Парашкева Досева от Банско.

Дъщерята на Парашкева Димитрова – Магдалина Ба­ръмова, пише: „Скъп и мил ми е този Пирински красив край – родното място на моите роди­тели, – на родителите на Вели­кия син на българския народ Георги Димитров. Баща ни Димитър Михайлов Тренчев е роден в Разлог през 1851 г. Майка ни

ПАРАШКЕВА ДОСЕВА Е РОДЕНА В БАНСКО

през 1862 г. Ней­ният баща, дядо Досьо, се е пресе­лил като младеж от село Баня в Банско и тук се е оженил за девойката Елена Витанова. Избяга­ли са от Македония през 1878 г. и се за­селили в село Кова­чевци, Радомирско, където през 1881 г. се е родил първият им син Георги.

Банскалий­ската къща на Досеви е била опожарена през Разложко-Креснен­ското въстание, както и други къщи на тая тясна криволичеща уличка, която отпосле е наречена „Ви­тановата“.

Майката на Георги Дими­тров ще запомни Разлож­ко-Кресненското въстание с неистовото биене на камба­ните три дни и три нощи, със зловещото зарево на горящи­те къщи и

КЪРВАВАТА РАЗПРАВА С ОСТА­НАЛОТО ПОД РОБСТВО НАСЕЛЕ­НИЕ

Започнало „бегането“. Бли­зо половината банскалии потеглили с волски коли и оскъдна покъщнина към различни краища от освобо­дената част на отечеството. Завинаги ще се запечатат в съзнанието на Парашкева това трескаво напускане на родния край и безкрайното вървене по незнайни пътища към непознати места.

Отначало Досьо и Елена

С ШЕСТТЕ СИ ДЕЦА

спират в Горна Джумая, къ­дето било препълнено с бежа­нци от отвъд Рила. В писмен спомен на възрастната вече Парашкева Димитрова четем: „В Джумая живяхме кучешки живот.“ Тръгват да търсят по-добро място за заселва­не. Пътьом се прислоняват за кратко време в с. Диканя. И там ги нахранили с „боза и хляб“. Кога Досеви пристигат в Радомир, не е известно, но пак по спомена на Па­рашкева Дими­трова, тук се за­стояват по-дълго: „Баща ми стана дръндар (дарак­чия).

АЗ РА­БОТЕХ, СЛУГУВАХ

в Радо­мир. Пла­щаха ми по 15 лв. месечно. В Радомир се срещнахме и се оженихме с Димитър Трен­чев, също бежанец, роден в Разлог.“

След около година младото семейство се преселва в с. Ковачевци. Димитър зарязва недоходното превозвачество и тръгва със семейството си да търси нещо по-добро в Со­фия. Отначало семейство Ди­митрови, които са протестан­ти, се настаняват под наем до Евангелската църква на ул. „Княз Борис“ и „Солунска“, но когато се ражда третото им дете, се преместват в малко жилище в Ючбунар.

коментара

Таблоид

Да изчистим Благоевград от таратайките

Публикувано

на

Екипът на Топ Преса отново стартира рубриката „Да изчистим Благоевград от таратайките“. Безспорният фактор сред печатните медии помага на жителите на областния център в битката за паркоместа.

Поредната таратайка, която ви показваме, е Daewoo Tiкo без регистрационни номера. Колата е паркирана под тераса на жилищен блок в ж.к. „Ален Мак“.

Вестник  “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Изчезнаха два знака от кръгово кръстовище в Благоевград!

Публикувано

на

Репортери на Топ Преса забелязаха, че знакът, който бе съборен от явно некадърен шофьор, е изчезнал. Той се намираше на кръстовището на ул. „Александър Стамболийски“, ул. „14-ти полк“ и ул. „Джеймс Баучер“. Едно обаче не е ясно дали е откраднат или някой е сметнал, че при наличието на още знаци в близост, може и без него. Факт е, че въпреки забраната от там да преминават каруци това е едно от възловите места от където цигани катерят ул. „14-ти полк“. Съмненията са, че някой просто го е качил в каруцата си.

Липсващите знаци са от особенна важност и би трябвало да бъдат възстановени.
Те са:
Пътен знак Г12 „Кръгово движение“– група Г. Знакът, който показва, че непосредствено след него следва кръгово движение. Пътните знаци със задължителни предписания се поставят непосредствено пред местата, за които се отнася конкретното задължение. Всички знаци от тази група са сини с бял символ в средата, указващ действието, което участникът в движението трябва да извърши. Другото важно обозначение беше пътен знак номер Б3 “Път с предимство”.

коментара

Продължете с четенето
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

ПОПУЛЯРНИ