Изявен радетел за утвърждаване на българщината, 160 години от рождението на Петър Ст. Коемджиев

В годините на Въз­раждането през 19-ти век в Неврокопския край се заражда, раз­вива и побеждава бор­бата за независима българска църква и новобългарска про­света. Това се пости­га след люта схватка с гръцкото духовенство и с представителите на осман­ската власт, които непре­къснато създават пречки за духовното развитие на бъл­гарите. Освен в Неврокоп и в редица будни села като Либяхово, Гайтаниново, Ко­вачевица, Старчище и др. се формира едно здраво ядро от родолюбиви българи, кои­то при неимоверно трудни условия въвеждат пеене в черквите на славянски език и преподаване в училище на български език.

Достойно място всред тези патриоти заема и учи­теля Петър Стоянов Коем­джиев, роден в с. Либяхово, Неврокопско през 1858 год.

Той е потомък на смели българи от Костурско /За­падна Македония/, гонени от жестоките османски по­тери и наси­лия в родния им край. През първата по­ловина на 19-ти век петима братя ид­ват в Неврокопско и се заселват за­винаги /поот­делно/ в села­та Каракьой, Либяхово, Че­решово, До­лен и Сатов­ча. Дошлият в Либяхово Стоян умеел да изработ­ва златар­ски изделия – пръстени, гердани, пафти от сре­бро със син­джири, кова­ни китки от сребро, които поставяли же­ните отстрани на главата и др. Тези накити се ку­пували най-много от токущо сгодените момичета /главеници/ и от невестите. И понеже се занимавал със златар­ство Стоян придобова пря­кора

‘’Коемджиев’’/от турската дума ‘’куюмджия’’, която зна­чи златар.

В Либяхово Стоян се ожен­ва за момиче на име Миля / Мехалина/ и им се раждат четири деца; Георги, Петър, Султана и Елена. Петър се учи първоначално в род­ното Либяхово, а след това вероятно в Сяр. Станал учи­тел и през учебната 1879/80 г. учил в първо отделение Борис Петров Сарафов, из­вестният по-късно револю­ционер, активен участник в борбата срещу османските поробите­ли.

След едного­дишно прекъсване Петър Коемджиев отново е учи­тел в Либяхово от есента на 1881 г. до лятото на 1884 г. Негов ученик по това време били Кръстьо П. Сарафов, бъдещият знаменит българ­ски актьор.

След ново прекъсване той учителствува отново в Либя­хово от 1887 до 1890 г.

Заедно с либяховските учители Марко Янков Мала­мишев и Георги Монев (Си­меонов) Гърнев той оста­вя най-траини следи в просветното дело в Либя­хово през послед­ните десе­ти­ле­тия на 19- ти век.

По това вре­ме в Либяхо­во се оформили две партии; народ­на, която отстоявала решенията за отказване от Гръцката патриаршия и владишка, която пък била за Гръцката патриаршия. От­ношенията между тях били крайно обтегнати. Превес взела народната партия, която по примера на гайта­ниновци отхвърлила окон­чателно гръцкия език от училището.

Петър Коемджиев бил един от активните млади дейци на народната партия в Либяхово. Той организи­рал младежите да не допус­кат гръцкия владика да слу­жи в Либяховската църква и затова бил арестуван от властите и отведен в Невро­коп. По характер бил весел, благ, много общителен и с рядко хубавия си глас не­надминат певец в църквата. Оженил се, но жена му почи­нала твърде рано. След 1890 г. заминал за Св. гора и око­ло 2-3 години бил учител на неграмотни монаси в един манастир.

Оттам пътувал за Алексан­дрия, Цариград, Румъния. През 1897 г. се прибрал в България и станал учител в Панагюрско. Оженил се втори път и се установил в София. Тук отворил малка книжарница и пеел в гърк­вата ‘’Св. Спас’’. През 1910 г. се преместил със семей­ството си в Самоков, къ­дето преподавал църков­но пеене в американския колеж. Отново се завърнал в София през 1920 г. и по­чинал там през март 1926 г. В 1925 г. укрил в дома си братовия му син Иван Г. Ко­емджиев – известен антифа­шист от Либяхово.