Сестрата на Крали Марко вдигнала Момина кула край Гоце Делчев

 ЛЕГЕНДАРНИЯТ НЕВРОКОП

Уникални находки от древ­ността, митове, сакрални мес­та, красиви природни кътчета, уникални забележителности. Всичко това е вплетено в ми­налото, настоящето и бъде­щето на община Гоце Делчев. Още преди векове градът, който до 1951 г. носи името „Неврокоп“, впечатлява с на­следството си от античността и със съвременния си облик. В османските регистри турският пътешественик, поет и исто­рик Евлия Челеби го описва като “бял и хубав”, с много ха­нове, училища, красиви къщи и чешми, църкви и джамии. В града имало над 590 дюкяна. Неврокоп се превръща в огни­ще на църковно-просветните и националноосвободителните борби на българите. През 1894 г. става седалище на Невро­копска епархия. Градът е при­съединен към свободна Бъл­гария на 19 октомври 1912 г. Амбицията на общината днес е да върне блясъка на позаб­равените чудеса в района. И да се заговори не само в стра­ната, но и по света за древните кули и крепости, за античните селища, за манастира, който е пазител на вярата, за села, кито пазят къщи на повече от два века. „Приоритет за нас е да развиваме културно-ис­торическия туризъм. Затова подготвяме проекти, с които да направим тези уникални обекти не само известни, но и достъпни за гостите на на­шата община”, твърди кметът Владимир Москов.

СТРАТЕГИЧЕСКО МЕСТОПОЛОЖЕ­НИЕ

Първата забележителност очаква търсачите на екстрем­ни изживявания и истори­чески находки още на входа на общината откъм Банско. Къс­ноантичната и средновековна крепост „Момина кула” е раз­положена в един от най-тесни­те и живописни участъци на река Места, в пролома Моми­на клисура, между източното подножие на Пирин и запад­ното подножие на Дъбрашкия дял на Западните Родопи.

Проломът свързва Разлож­ката котловина и Гоцеделчев­ската котловина, като започва при устието на пиринската Безбожка река и завършва при с. Господинци.

Момина кула е на 15 км. от Гоце Делчев и само на 1 км. от отклоне­нието за с.Буко­во. Крепостта е малка, около 600 квадратни метра, но привлича по­гледите на преми­наващите по меж­дународното шосе за Гърция. Разме­рите й разкриват, че функциите ѝ са били на наблюда­телна и страже­ва кула с малък гарнизон, който е бдял над древния път по долината на Места, която се вие в подножието на крепостта. Има един-единствен възможен подход към входа на кре­постта, изграден от умел средно­вековен архитект, има и естествената защита на голяма­та отвесна скала – така отбраната е възможна с мини­мум усилия.

МОМИНА КУЛА – ПОСТРОЕНА ОТ СЕСТРАТА НА КРАЛИ МАРКО

Все повече са нашенците и чуж­денците, които ка­терят планината, за да видят крепостта и да се потопят в миналото. Много от посетителите тръгват по стръмната пътека, примамени и от мита за млада и красива жена, застигната от тежка съд­ба. Във фолклорния епос исто­рията присъства в множество вариации, а тук е свързана с възникването на топоса „Мо­мина кула” край село Буково. Според легенда, кулата е по­строена от юначната сестра на Крали Марко. Тя била толкова силна, че носила камъните чак от връх Нисторица. Според друг древен сюжет, „Момина кула” е построена от сестрата на цар Иван Шишман – Кера Тамара, която успяла да избя­га от султан Мурат Първи. Има и трети мит, който се носи от поколение на поколение сред местните хора. Някога турски бей решил да вземе българка за жена. Тя трябвало да сме­ни и вярата си. Момата обаче отказала и побягнала нагоре към гората. Преди да я настиг­нат преследвачите, пратени от бея, момата се хвърлила от кулата в пропастта и загина­ла. Оттогава е името Момина кула. Връзката на тези леген­ди с реални исторически лич­ности може да се използва като културен мост към сред­новековното и възрожденско­то наслед­ство на региона. За цел­та обаче крепостта „Момина кула” тряб­ва бъде социали­зирана и реклами­рана.

Недалеч от кулата, в посока град Гоце Делчев, е село Гос­подинци, чието ста­ро име до 1934 г. е Циропол. Тук може да се ви­дят краси­ви релеф­ни форми. Сред най-из­вестните забележи­телности са Цирива скала и пещерата Салъхо­ва дупка. Каньонът в мест­ността Карааса­нов мост, който се намира на някогаш­ния пряк път към село Оси­ково, също е много красива местност. Над селото се изви­сява самотният връх Градище­то, на който е имало крепост от времето на Втората бъл­гарска държава. Археолози са се натъкнали на находки на древно селище, което още не е проучено. Целта на общината е да се осигурят средства за археологически разкопки, тъй като е сигурно, че експертите ще открият ценни артефакти.

Самата крепост „Момина кула” е разположена между град Гоце Делчев и село Дел­чево, на островърхо възвише­ние, което от Север и Запад е ограничено от дълбоки дерета, а от Юг – от седловина, която го свързва с разклоненията на Пирин. Старото кале има не­правилна форма с площ около 10 декара. Масивен зид мина­ва по периферията на хълма. Южната стена е дебела над 1 метър и е запазена на висо­чина до 6 метра. Съхранени са големи части от източната крепостна стена. От вътреш­ната страна на късноантична­та и средновековна крепост са запазени внушителни час­ти от помещение (вероятно крепостна кула). Открит е и некрополът, който се намира на върха на разположеното южно от крепостта възвише­ние. Източното подножие на възвишението „Момина кула” е заето от многобройните ос­танки от подградието на кре­постта. Фрагменти от стени се намират по изоставените ниви и овощни градини, както и по залесения източен склон на възвишението. Внушител­ните археологически останки, близостта им до град Гоце Делчев, наличието на удобни за ползване комуникации, са достатъчни предпоставки за проучването, консервацията и социализацията на късноан­тичната и средновековна кре­пост „Момина кула”. Развитие­то на археологическият обект ще даде големи възможности за обогатяването на същест­вуващите туристически марш­рути.

СЕЛО ДЕЛЧЕВО ПАЗИ ТРАДИ­ЦИОННИ РОДОПСКИ КЪЩИ, ПЛАНИРАТ СЕ И ЯПОНСКИ

От крепостта по немарки­рана пътека, преминаваща по живописно каменно мостче над Делчевска река, може да се достигне до село Делчево. Част от селището е обявена за културно-исторически ан­самбъл. То има своеобразен архитектурен облик, в кой­то хармонично са съчетани амфитеатралното разполо­жение на къщите и тесните, покрити с калдъръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори.

Селото примамва и очаро­ва с неповторимата си ар­хитектура. Вековните къщи омайват всеки, който ги зър­не. Те са типични родопски възрожденски къщи. Старин­ните постройки са накаца­ли на стръмния югоизточен склон на Пирин планина. На някои места строителите са използвали самата скала за направа на зид на приземния етаж. Местните хора се горде­ят с бистрата и сладка вода, с чистия въздух, с гледките от птичи поглед над Гоцедел­чевската котловина. Пейза­жите са поразителни, а село­то е кацнало като орел и бди над град Гоце Делчев. Много от къщите са с еркерно над­даване на втория етаж. 27 от къщите в Делчево са обявени за архитектурни паметници на културата. Църквата „Успение Богородично” е в центъра на населеното място. Строена е през 1838 г.

Районът около селището е подходящ за екскурзии и планинарство, за обучения и алтернативен туризъм, за разходки с велосипеди, мото­ри и коне до Попови ливади и Момина кула. По горските екопътеки има заслони с чеш­ми и огнища, букова вода, жи­вописни водопади и поляни с билки и гъби. Развиващият се селски и културен туризъм променя облика на селото в последните години. Обнове­ни са площадът, кметството и старото училище, вече има и Туристически информацио­нен център. Предстои откри­ването на още няколко хотела и механи. Селото разполага с над 150 места за настанява­не в уникални къщи за гости – Панайотовата, Соломонто­вата, Мангаловата, Четрафи­ловата, Янчевата, Златинова­та, Стоевата, Карамановата, Пенковата. Новооткритият ет­нографски комплекс „Шапко­ватъ кръчмъ” на мегдана също предизвиква интерес сред гостите на населеното мяс­то. Да се вдигне екоселище с къщи, характерни за различ­ни държави. Това е мечтата на жителите на село Делчево, което е сгушено в полите на Пирин планина. Тъй като има голям интерес на наши и чуж­ди туристи към селото, мест­ните хора вярват, че трябва да осигурят нови атракции за гостите си. „Смятаме да пока­ним скоро чужди посланици, които да видят мястото, което сме избрали за вдигането на екоселището. Целта ни е там да се построят къщи, които са типични за различни държа­ви – японски, руски, китайски, американски. На практика ще изникне интернационално екоселище, а гостите ще по­чиват в къща по избор”, раз­крива кметският наместник на Делчево Иван Панайотов. Той вярва, че ще се намери ин­веститор, който да осъществи идеята. Ако това не се случи, има и друг вариант. Управни­кът вече е обсъдил идеята с община Гоце Делчев. Целта е да се изготви проект и да се кандидатства за европейски средства. Стратегията за раз­витие на селището включва и построяването на лифт от гра­да до Делчево и до параклиса „Свети Костадин”. „Искаме и висящ мост над 400-метро­ва пропаст да свързва пътя с римската стражева кула край селото”, каза още Панайотов.Бъдещото екоселище ще е в местността Ливадите, която се намира на 40 минути път над Делчево. Площта е над 15 декара и има достатъчно мяс­то за вдигане на примерите за чуждестранни култури.

ЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР – ОБНОВЯ­ВАНЕ И ДО ДНЕС

Северно от крепостта „Мо­мина кула”, край пътя за село Делчево, се намира женският манастир „Света Богороди­ца – Живоприемни източник”. Предполага се, че е построен върху основите на по-стар ма­настир. Открити са фрагменти от колони, бази и капители, стари гробове, аязмо, части от резбован мраморен фриз, върху който са изобразени кръстове и лозница, и други материали. Спо­ред плочата, поставена на входа на манастир­ската черква, възста­новяването на обителта започнало на 1 март 1888 г. При подготвяне на терена и разчиства­не на руините от древ­ната сграда, хората от­криват малка икона.

Изградени са камен­ната ограда, чешма и кале, а през 1898 г. започва строител­ството на манастирската църк­ва и на стаи за поклонници.

Храмът е осветен през месец юли 1901 г. като тогава зад него е имало килии за монаси­те. До 1912 г. приходите от имо­тите на манастира са давани за поддръжка на училищата в града. През 1949 г. пожар уни­щожава стаите за богомолците и монашеските килии.

От края на 90-те години на миналия век манастирът е девически. В същата година започва и основното му об­новление и доизграждане, което все още не е завърше­но. Ремонтирани са сградите, облагородено е пространство­то около тях. Светата обител действа постоянно и е отво­рена за посетители, но вътре и забранено снимането. „Обно­вяват манастира със средства на Неврокопска митрополия и с дарения. Още по времето на покойния владика Натанаил, светла му памет, започнаха строителните дейности, които продължава наследникът му Серафим. Всеки може да вле­зе, да се помоли и да запали свещ за здраве и благоден­ствие. Ние пък се молим да възкресим уникалните обекти в нашата община и да ги пре­върнем в магнит за туристи от страната и чужбина”, планира градоначалникът на Гоце Дел­чев Владимир Москов.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса „