Именити продукти в региона на Гоце Делчев се превърнаха в празни изрази, а собствениците си накупиха луксозни коли!

 УВАЖАЕМИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ДОКОГА ЩЕ НИ КЛАТИТЕ: Зарибяваме с хубав продукт, правим име и после пускаме ментето!

Именити продукти в региона на Гоце Делчев – «Осиковско сирене», месни продукти «Бай Лазар», сирене и кашкавал от Баничан, Мосомишко месо и пр. се превърнаха в празни изрази, а собствениците си накупиха луксозни коли!

 Измамени. Така се чувст­ват потребителите на хра­нителни продукти в района на Гоце Делчев. Констата­цията е на вестник Топ Пре­са – югозападният таблоид и е следствие проучване на пазара сред мест­ните по­требители. Проучва­нето беше направено след реди­ца сигнали в редак­цията на медийна­та група, издаваща вестника за това, че повече по­знати уж добри хранителни продукти започват да губят качеството си…

 Става въпрос за хранител­ни стоки които до скоро бяха познати като „топ“ продукти, качествени и изключител­но добри…. По познатата схема след налагането на търговската марка, обаче въпросните продукти вече се предлагат с влошено ка­чество. Един от най-изра­зителните примери за това производително безочие е така известното „осиковско сирене“. Мандра в гърмен­ското село Осиково, за нула време направи уникално име, в местния хранителен бранш, предлагайки млечни продукти, с уникално качест­во за цената си. Сиренето на въпросната мандра познато повече като „Осиково“ ста­на истински хит. Последно време обаче продуктите на въпросната мандра, се пред­лагат на масовия потреби­тел със силно намалено ка­чество. „Собствениците на мандрата бързо намериха складовете за сухо мляко в София…“ споделят ни местни потребители къде с ирония къде с разочарование. Сире­нето сякаш има съставка те­бешир, няма никакъв вкус и в не го преобладава солта… Същия е случаят с местни­те транжорни за месо пози­ционирани в община Гоце Делчев предлагащи така известното „Мосомишко месо“. От месо с изключи­телно качество, произход – българска ферма, повечето от известните местни търго­вци се научиха да предлага гръцко замразено месо, с което е по добре да се сни­маш на вид но на вкус и ми­рис е все едно един път вече е ядено…. Да не говорим за пилешкото месо, в някои местни месарници то се предлага като желирано и с отвратителен вкус на анти­биотик. Нещо повече, жела­тинът играе сериозна роля и в производството на уж „домашно колбаси“ предла­гани във въпросите търгов­ски обекти. Добавки от соя, ударно количество подправ­ки и тлъст костен бульон, желиран с около двадесет процента месо се предлага като вкусен суджук, дома­шен, а за нашите хора има и бонус – сланина. Преди години това не беше, така даже въпросните магазини и транжорни направиха име с хубави продукти, с качест­вено българско месо. Спо­ред нашето проучване обаче както винаги става в живота, един търговец кат осе види в „пет лева“ жената започва да му става грозна а къщата тясна и разходите отиват на тавана и от някъде трябва да се избива… От къде? Ами от ка­чеството, което ни е направило бизнесме­ни! Нео­бяснима простотия!

 Същото е положе­нието при произво­дителите на хляб и хлебни изделия. Там пък позицията на силния, мачка дребния но качествен производител. Местни хлебозаводи и пе­карни, могат да си позволя­ват лукса да дават напред стока – то ест на консигна­ция на търговските обекти и по този начин ги „окупират“ с дългове. Така те започват да диктуват пазара и да на­лагат на търговеца да пред­лага само заводския хляб, този правения в селската фурна на ръка минава назад и трудно може да се наложи.

 Но и при дребния произ­водител нещата не са ро­зови. Само преди година в град Гоце Делчев, нашумя­ха местните продукти „Бай Лазар“, които направиха истински фурор в търговия­та. Днес обаче въпросните продукти са с качество нула. Собственикът на марката е известен търговец на фура­жи, гледа прасета, но обеми­те ми се вдигнаха рекордно и той не може да смогне да захранва пазара само със своя продукция, налага се да купува замразено от Гър­ция и влоши качеството си на стоката. Баничанското сирене и кашкавал, направи­ха същата глупост, още пре­ди да са разработили добре името си…

 И всичко това защо – ма­ния да станем големи и да се развиваме. Само за све­дение в Европа, фамилии в Швейцария например, кои­то с години произвеждат домашни сирена, домашни продукти са с капацитет от по 400 килограма годишно. Правят го защото произвеж­дат стоката си но на съвър­шено качество. Знаят че ако повишат обема ще намалят качеството си ще нарушат някъде вековното си име. Окото на българския произ­водител и търговец обаче е ненаситно. Той гледа ако прави двеста да го вдигне на два тона, пет, десет и да стане завод…. Никой не пита потребителя обаче. Никой няма концепция за разви­тие. Работим по познатия номенклатурен метод, лежи на склад и се продава на кило… Не става така! После държавата им е виновна!

Вестник “ Градът “

 

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене