150 години от рождението на ген. Димитър Ант. Жостов от с. Гайтаниново

Едва ли има подо­бен случай в Бълга­рия – трима братя от едно семейство, които правят изключително успешна военна кари­ера, достигат до висок военен чин, и оставят траини следи в исто­рическата летопис. Това са братята Константин/генерал-майор/, Димитър /генерал-майор/ и Спас /пол­ковник/ Жостови от с. Гайта­ниново, Неврокопско.

Миналата година се от­беляза 150-годишнината от рождението на ген. Кон­стантин Жостов, а сега на по-малкия от него брат ген. Димитър Ант. Жостов. Той е роден на 20 август 1868 г. в с. Гайтаниново. Син е на известния по това вре­ме свещеник-родолюбец Антон Стоев Жостов, който смело се бори срещу асими­латорските домогвания на гръцкото духо­венство, като утвърждава славянския /българския /език както при песнопения­та в черква­та, така и при преподаване в училищата.

Димитър е любознателно момче и за­вършва Солунската българ­ска мъжка гимназия, след което през 1890 г. по при­мера на по-големия си брат Константин, завършва вое­ното училище в София. След образуването през 1894 г. на Върховния македоно-од­рински комитет, Димитър се присъединява към него и става активен член на тази организация, която милее и се бори за освобождението на братята-българи в поро­бена Македония.

Ръководството на комите­та оценява високо военните и патриотични качества на Димитър Жостов и затова по време на четническата акция на ВМОК през лятото на 1895 г. той е военен ръко­водител на един от сформи­раните местни отряди.

В края на август същата година става едно знаме­нателно събитие в София, в което участва и Димитър Жостов а именно; около 300 софиянци по инициатива на Алеко Константинов осъ­ществяват първото групово изкачване на Витошкия пър­венец Черни връх и поставят началото на организирания туризъм в България. Един­ственият неврокопчанин в похода е Димитър Жостов

През 1897 г. той завършва право в Софииското висше училище /дн. СУ ‘’Климент Охридски’’/и много години след това е военен проку­рор.

Димитър Жостов взема участие в Балканската вой­на през 1912 г. като офицер, а през Първата световна война /1914-1918 г. / е на­чалник на военния съд към 2-ра армия. След войната преминава в запаса. Избран е за депутат в 22 Обикно­вено народно събрание от македонската парламентар­на група като представител на Неврокоп­ско.

Той е един от учредителите на Македон­ския научен институт през декември 1923 г. заедно с ав­торитетните по това време интелектуалци проф. Миха­ил Арнаудов, проф. Балаба­нов, проф. Йор­дан Иванов и др.

Ген. Димитър Жостов се изявява и като поет-сатирик, разобличаващ корупцията по онова време. Автор е на два сборника с фейлетони; ‘’Негово величество невеже­ството’’/1923 г. / и ‘’Негово превъзходителство социал­ното безгрижие’’/1929 г. /

Жизненият път на ген. Ди­митър Жостов завършва на 21 декември 1935 г. в София.

Най-малкият брат Спас Ант. Жостов е роден през 1881 г. Като поручик от Гене­ралния щаб на армията е на­значен през 1905 г. за първи военен аташе на

Княжество България в германската столица Бер­лин. По време на Първата световна война е предста­вител на Българската армия в главната квартира на Гер­манската армия.

Полк. Спас Жостов заги­ва при атентата на 16 април 1925 г. в църквата ‘’Св. Неде­ля’’в София.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене