Неврокопчанката Мариана Карпатова: Едно завръщане, обогатило музикалната култура на родния край

Неврокопчанката Мариана Карпатова е оперна певица (мецосопран) и вокален педа­гог. Завършила е оперно пеене в Българската държавна кон­серватория и в тази на Сейнт Луис, САЩ. Специализирала е в Джулиарт скул към Метро­политън опера. Пяла е в реди­ца оперни представления, изя­вявала се е и като концертен и камерен изпълнител. В момен­та е университетски препода­вател по пеене и има собстве­но вокално студио в Ню Йорк. Носител е на наградата „Съли­ван“ и е победител в конкурса на фондация „Пучини“.

– Госпожо Карпатова, кои са най-ярките Ви детски спо­мени, свързани с музиката?

– Ние със сестра ми пеехме от съвсем малки. Най-често изпълнявахме песните на Лили Иванова и Мими Ива­нова. Учителят ми в начал­ното училище Кирил Узунов обърна внимание на моята музикална дарба и ме включ­ваше във всички чествания. Той ме направи солистка на песента „Трендафиле, рос­но цвете“. Когато в града ни дойде Виолета Крантева, за­почнах да свиря на пиано в Школата към читалището. По-късно същата музикал­на педагожка сформира во­калната група „Пламъчета алени“ и така получих шанс да стъпя на сцената и да усетя нейната магия. Ние изнасяхме много концерти в страната и в чужбина. На един такъв концерт аз, как­то обикновено, изпълнявах песента „Малая земля“. То­гава ме чул вокален педагог от Музикалното училище в София. Точно той пръв даде идеята да започна да уча пе­ене. По семейни причини не можах да замина за София веднага, а по-късно проме­ниха системата и постъпих в училището едва след като завърших 11. клас.

– С какво сте запомнили дебюта си в Софийската опе­ра?

– Беше през пролетта на 2000-та година. В Национал­ната опера имаше голям концерт, в който участваше и Николай Гяуров. Спомням си, че той изпълни „Песни и тан­ци на смъртта“ от Мусоргски. Аз дебютирах с изпълнение в кантата „Александър Невски“ на Прокофиев. По същото време се състоя и диригент­ският дебют на моя съученик от Джулиарт скул Росен Ми­ланов. За нас беше чест да споделим сцената с Гяуров. Впрочем, аз се познавах с него от по-рано. Училището, в което специализирах, се на­мираше точно до Метрополи­тън опера и аз следях всяко българско име в афишите. Една моя сънародничка ме свърза с Николай Гяуров и Мирела Френи. Запозна ме и с Гена Димитрова, която след загубата на съпруга си беше сама в Ню Йорк и имаше нужда да си говори с някого на български. Прекарвахме доста време заед­но.

– По­вече от две десе­тиле­тия сте пели на опер­ни сцени. Как се чувст­вате сега като вока­лен педа­гог?

– Щаст­лива, че мога да споделя личния си опит с моите ученици. Как­то знаете, всички се учим от грешките си. Аз също съм се поучила от моите и сега ис­кам да предпазя от тях мла­дите хора.

– Как протича обучението по пеене отвъд океана?

– Да учиш пеене в Амери­ка, трябва да си много мо­тивиран. На университетско – колежно ниво там всеки студент се обучава само по един час седмично, 14 уро­ка на семестър. А вземането на допълнителни уроци по пеене е много, много скъпо. Затова този един час не се пропилява. Това се отнася и за студентите, и за мен като преподавател. Аз предвари­телно си планувам точно как­во искам да постигна в съот­ветния урок – каква част от целия материал и каква во­кална техника.

– Да се върнем към родния Ви град. През миналия месец създадохте тук Вокална ака­демия „Пеещи сърца“. Как успяхте само за една седми­ца да подготвите децата за първия им концерт?

– По същия начин, както работя винаги – с план. Бях преценила точно колко ре­петиции ще направим, за колко време и кои песни ще разучим. Децата предвари­телно бяха получили тексто­вете и възможността да чуят песничките. По време на ре­петициите им обяснявах, че пеенето не е самоцелно, че музиката винаги разказва някаква история. Трябваше да ги насърча, за да изпъл­нят песните, докосвайки сърцата на хората. Мисля, че се получи. Песните, тематич­но подбрани така, че да носят възможно най-добри посла­ния, се приеха възторжено и от децата, и от възрастните. Възхитена съм от концерта ни в Старческия дом, защото самотните хора там почув­стваха най-силно топлината и любовта, които ние чрез песните си споделяме с тях. Няма да забравя и сълзите в очите им, и усмивките за бла­годарност. Концертът надми­на очакванията ми.

– Доволна ли сте и от обра­зователния концерт, който изнесохте?

– Целта на този концерт беше по забавен начин да представим на децата кла­сическата музика. Те имаха възможност да чуят изпъл­нения на пианистка, двама цигулари и оперна певица в мое лице. Възможно е тази наша среща да е запалила у тях интерес към класическа­та музика.

– Какво е бъдещето на Во­калната академия, която ос­новахте?

– Това е въпрос, който всич­ки задаваха. Децата бяха наистина окрилени. Затова догодина, здраве и живот, пак ще има Вокална акаде­мия. Изключително щастли­ва съм, че това е група, от­ворена за всички деца – и по-малки, и по-големи, и от града, и от селата… Иска ми се през следващото лято да обучавам и други деца. Нищо не се знае, може някои от тях така да открият призванието си.

– А каква е оценката Ви за първото издание на Фести­вала за камерна и класиче­ска музика „Неотъпкана пъ­тека“, в чието организиране и провеждане участвахте?

– Много, много висока. Всичките осем участници сме щастливи от това, което направихме. Ние за първи път работихме заедно, но каузата така ни обедини, че бързо се сплотихме и се пре­върнахме в чудесен екип. А участието във фестивал не е като в концерт, то е доста по-трудно. Всяка вечер има различна програма и работа­та е по-интензивна. И за мене това беше първо такова учас­тие. Пяла съм камерна музи­ка, но не във фестивал. Сега съм доволна, че ми се отдаде и тази възможност.

– Ние, които Ви слушахме, също сме доволни и ще Ви оч­акваме отново. Благодаря!