Шабан Даракчи: Проблематизирането на религиозните текстове е необходима крачка по пътя за равни права на ЛГБТ хората

 Шабан Даракчи е роден в село Брезница, община Гоце Делчев. Изследовател е в Института за изследване на обществата и знанието към БАН, където е защитил док­торска дисертация на тема „Динамика в представите за джендър, сексуалност и брак сред българите мюсюлмани: случаят Брезница“. Завършил е социология в Югозападен университет „Неофит Рилски“, а след това – магистратура в Лунд, Швеция. Участва в ини­циативи на редица междуна­родни организации, свързани с джендър и сексуалност. Ръководител джендър проек­ти в Европейската асоциация за защита на човешките пра­ва – България. Работи върху няколко проекта, посветени на равенството между поло­вете, сексуалните малцинства и организирането на малцин­ствените общности. Има 16 публикации за джендър и сек­суалност, а дисертационният му труд е подготвен за печат. Участвал е в редица конферен­ции в ЕС, Канада, Южна Афри­ка и САЩ. В момента е стипен­диант по програмата Фулбрайт в Университета в Хатфорт, Къ­нектикът.

– „Хващам“ те за интервю по конкретен повод. След като в интернет писаха за случая с имама гей, венчал две мюсюлманки лесбийки в Стокхолм, ти сподели, че по­знаваш лично този имам.

– Имам удоволствието да познавам имама, кои­то извърши церемонията. Работим по общ проект в момента, базиран в Южна Африка. Съвсем скоро Людо­вик Мохамед Захед трябва да издаде дисертацията си „Хомосексуалност и ислям“. През Януари тази година в ЮАР беше учредена мрежа от учени и активисти, която се занимава изключително с ЛГБТ и религия.

Людовик е ХИВ-позитивен от много години, роден в Ал­жир и отраснал във Франция. Основава първата гей джа­мия в Европа.

– А това, че е ХИВ-позити­вен, да влезе ли в интервю­то?

– Той го казва навсякъде, принципно. Защото според него забраните довеждат до „криенето“ и следователно до необезопасен секс.

– Какво е значението на тази мрежа, която е учреде­на в ЮАР?

– Смятам, че тази мрежа е много важна с оглед на това, че повечето политики за равни права на ЛГБТ в све­товен мащаб се провеждат отгоре надолу, което е легал­ната страна на решаването на проблема. Това, което се пренебрегва, е фактът, че хомофобията има своите ре­лигиозни основи и повечето хора, които осъждат хомо­сексуалността, се позовават на религията, независимо от факта, че не са прочели и един религиозен текст.

Мрежата Global Interfaith Network on Sex,Sexual Orientation,Gender Identity and Expression събира на едно място учени и религиозни ли­дери от повечето религии по света. Целта ѝ е да се прово­кират широкоразпростране­ни схващания за позицията на религията спрямо хо­мосексуал­ността. В нау­ката този тип изследвания се наричат Contextual reasoning [обоснова­ване според контекста– б. а.]. Оказва се, че религиоз­ните текстове са манипули­рани по на­чин, по който да обслужват хетеронор­мативната патриархал­на система. На семинар, посветен на джендър ро­лите през 2013 година в Торонто, учени представяха изследванията си, в които един и същи текст от Корана е превеждан по четири различни начина от различни автори. Проблема­тизирането на религиозните текстове е важна и необходи­ма крачка по пътя за равни права на ЛГБТ хората.

– Откъде се познаваш с Людовик Захед?

– За първи път чух името на Людовик през 2013 годи­на, август месец, в Торонто. Тогава взех участие в между­народна конференция, пос­ветена на ислям и джендър идентичност. Голяма част от изследователите, които про­блематизират религиозните текстове по отношение на хомосексуалността, цитира­ха неговото име. Оказа се, че Людовик е писал много по те­мата за хомосексуалността и исляма и се очаква да скоро да издаде книгата си. В инте­рес на истината, има части от нея на английски език в мре­жата, които са достъпни сво­бодно. След като се запознах с част от неговата работа, през месец януари 2014 се срещнах на живо с Людовик в Йохансбург, Южна Африка. Той беше един от организа­торите на учредената тогава световна мрежа за религия, джендър идентичност и сек­суална ориентация. Аз участ­вам в работната група от учени към тази мрежа, които анализират връзката рели­гия и сексуална ориентация в локален и световен мащаб.

– Как оценяваш дейността му – това, което се опитва да прави за правата на „различ­ните“ мюсюлмани?

– Людовик говори за дей­ността си с много страст и ви­наги се позовава на личната си история и своето детство. От тази гледна точка мога да кажа, че неговата кауза е неговият живот. В интервю­тата си никога не е крил, че е ХИВ позитивен от 16- (ако не се лъжа) годишна възраст. Именно затова, според него, табуто за хомосексуалността в исляма вреди на младите хора с различна сексуална ориентация. Защото в тра­диционните мюсюлмански общности говоренето за секс и, респективно, за сексуално образование, е срам само по себе си. По този начин много млади хора имат необезо­пасен сексуален живот, без първоначална информация за рисковете от това.

Неговата дейност се оце­нява много негативно от мюсюлманите във Франция, където преди няколко годи­ни той основава първата гей джамия в Европа. Само за информация, такива църк­ви съществуват и в Торонто, Лос Анжелис и други големи градове. Това, от една стра­на, допринася за по-голямо самочувствие и увереност на много ЛГБТ хора, които живе­ят в мюсюлмански държави, където законите ги трети­рат като животни. От друга страна, дейността на имам Захед е от ключово значе­ние за бездомните младежи представители на ЛГБТ общ­ността, защото те страдат най-често от предразсъдъци­те на своите родители, биват изхвърляни от домовете си и фактически остават на ули­цата. Ако мога да перифра­зирам неговите думи, те биха звучали така: „Религиозните лидери са изправени пред избор дали да приемат ЛГБТ хората в неравностойно по­ложение и да им помогнат, или да ги оставят на улицата. В повечето случаи те избират второто, което не е никак ре­лигиозно”.

Дейността на Людовик провокира и един друг въ­прос пред религиозните ли­дери. В повечето дискусии в България, където Българ­ската православна църква роптае срещу хомосексуал­ността, не става ясно какво предлага църквата като ре­шение.

– Като заговорихме за България – има ли, спо­ред теб, принципна разлика между това как Българската православна църква (БПЦ) дискриминира хората с раз­лична ориентация у нас и това, как биват дискримини­рани „различните“ мюсюл­мани?

– Методът на дискриминация на БПЦ не се раз­личава особено от познатите по све­та. Схемата е една и съща: изваждат се цитати от рели­гиозните текстове извън контекст и хората, които не са чели въпросните религиозни тексто­ве, вярват, без да си задават въпро­си. Това е много интересно, защото под всяка статия в интернет, посве­тена на ЛГБТ пра­ва, има страшно много хора, които се изказват нега­тивно и хомофоб­ски, използвайки и коментирайки термини, на които не знаят значението. Типи­чен пример е гей прайдът, за който много хора смятат, че е „демонстрация”, а само един бегъл поглед в Уикипедия дава информация каква е ис­тинската цел на прайдовете. Много е силен моментът и на избирателното „вярване“. Можете да чуете хора, които на злободневна тема прене­брегват религиозните пред­писания и обвиняват религи­озните лидери в какво ли не, но когато става въпрос за хо­мосексуалност, въпросните институции и лидери стават най-достоверните източници.

По отношение на разли­ката в дискриминацията между мюсюлмани и хрис­тияни, представители на ЛГБТ, трябва да се каже кой е институционализиращият дискриминация фактор. БПЦ използва всички поводи да се легитимира чрез хомоф­обски изказвания, докато според мен мюсюлманските лидери нямат тази крещяща нужда да се легитимират чрез подобни изказвания. Нека да не забравяме, че в мюсюлманските общности проблемът за хомосексуал­ността не се коментира. Той има невидим характер, което ще донесе много проблеми в бъдеще. От проучвания­та , които провеждам в по­следните четири години, се оказва, че сексуалната кул­тура сред мюсюлманските общности не е много висока, особено сред средното по­коление хора над 35 години. Защото в семейството не се говори на такива теми, а училищната система преди 1989 е крайно неефективна в това отношение. В същото време миграцията се увели­чава значително. Това може да доведе до увеличаване на сексуално преносимите болести.

– Ти самият произхождаш от семейство на българи мю­сюлмани. Как стана така, че разви интерес към джендър и към изследване на различ­ната сексуална ориентация сред мюсюлманите?

– Когато си избираме про­фесия, винаги има нещо лич­но, което ни кара да изберем съответната специалност. Аз започнах да се занимавам с джендър изследвания след специализацията ми през 2009 година в Лунд, Швеция, след като бях изучавал 6 го­дини обща социология. Как­то повечето хора, които са специализирали в чужбина, и аз разбрах колко важни са джендър изследванията и колко много има да се из­следва в България. Джендър социология или социология на пола, както я наричат ня­кои, е интердисциплинар­но научно поле с палитра от много различни гледни точки. Смятам, че джендър изследванията могат да допринесат за намаляване­то на агресията и омразата в обществото ни, защото па­триархалната мъжка гледна точка приема мизогинията и хомофобията за биологич­но обусловени, а насилието като нещо, с което трябва да доказваш мъжествеността си. Нашите изследвания по­казват, че повечето от тези неща са социално констру­ирани, най малкото, защото всяка култура е сложила от­печатък върху техните изме­рения и проявления.

От тази гледна точка, в една традиционна сравни­телно затворена общност като тази, в която съм израс­нал, има доста мизогиния, а на мен това не ми харесва, казано накратко. Дисертаци­ята ми е посветена на този проблем. За щастие, това се променя при най-младите хора, и част от младите мъже започват да се държат като това, което Елизабет Баден­тер нарича „сдобреният със себе си мъж”, тоест мъжът, който не смята, че е срамно да помага в домакинската работа или в отглеждането на децата.

– Да разбирам ли, че си оптимист за правата на же­ните и правата на ЛГБТ хора­та в България?

– Много интересен въпрос, защото се касае за права на част от населението, което е жертва на една и съща иде­ология – патриархалната. Нямам намерение на размах­вам ЕС като плашило в този контекст. Неоспорим факт е, че постигнатото по правата на жените и ЛГБТ в Бълга­

 рия се дължи предимно на Брюксел. Естествено и го­ляма част от неодобрението на ЕС сред хората се дължи на тези права. По този повод много харесвам концепция­та за „сексуалното граждан­ство” на Джефри Уикс, в коя­то накратко се казва, че ако всички хора плащат данъци, е нормално те да имат същи­те права, независимо от тях­ната сексуална ориентация. Но от историята на ЛГБТ и феминистките движения зна­ем, че е необходимо време, за да се постигне равенство и анализите трябва да се пра­вят, отчитайки регионални и локални политически и исто­рически фактори.

Да, смятам, че правата на жените и ЛГБТ в Бълга­рия се подобряват, но много по-трудно и бавно от много други държави. Защото това, което социализмът е оста­вил след себе си, е липсата на чувство за общност по интереси. Типичен пример за това е вътрешната дискри­минация сред голяма част от ЛГБТ хората, които приемат идеалите за мъжественост и женственост, създадени от патриархата, и ги налагат в рамите на собствените си общности. Нужно е време да се създаде общностно орга­низиране, което да реагира адекватно.

Вестник “ Градът „