Как БКП македонизираше Пиринския край

 По нареждане на Георги Димитров костите на Гоце Делчев са предадени на враговете на българщината

Няколко знако­ви политически скандала, свърза­ни с Македония, се завихриха у нас през последните дни. Те контрас­тират както на фона на по­добрените междудържавни отношения, така и на безпре­цедентния шанс западните ни съседи да станат част от НАТО и ЕС.

Едва ли случайно точно в този момент лидерът на БСП Корнелия Нинова реагира остро на думите на премиера на Македония Зоран Заев, че Илинденско-Преображенско­то въстание е македонско:

„Личното ми приятелство с г-н Заев, общите идеи и съв­местната работа между БСП и СДСМ, общото бъдеще на двете страни като част от Европейския съюз и НАТО са много важни и ние държим на тях, но

ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА Е ЕДНА

и не може да бъде прене­брегвана и преиначавана. С цялото разбиране за слож­ната вътрешнополитическа ситуация в Република Ма­кедония, предстоящия ре­ферендум и деликатните ба­ланси, нека те не се решават за сметка на България и да не се поставят на изпитание крехките основи на добро­съседството, градени с труд и надежда през последната година.

Призовавам премиера Борисов да се откаже от по­литиката на мълчаливо съ­гласие с такива изявления, защото по-късно това може да се върне като бумеранг срещу България“

Логично острото изказва­не на председателя на со­цпартията, публикувано в со­циалните мрежи, предизвика ответна реакция от страна на управляващите.

„Не приемаме поучения как да защитаваме нацио­налните интереси от партия, която през 1946 г. предаде костите на Гоце Делчев на Титова Югославия. Същата партия държава променяше насилствено идентичността на собствените си граждани и ги караше да се пишат ма­кедонци“, заяви външният министър Екатерина Заха­риева по телефона по повод написаното от лидера на БСП Корнелия Нинова във фейсбук.

„Госпожо Нинова, бъдете спокойна, правителството се грижи за опазването на националните ни интереси. Благода­рение на нашата ра­бота Република Македония ще стане член на НАТО и ще започне преговори с Евро­пейския съюз, а българското знаме може спокойно да се вее в Скопие“, добави тя.

Корнелия Нинова успя да кръстоса шпага и с патри­отите, като изпрати пис­мо до пред­седателя на Европейския парламент Антонио Тая­ни с апел за разгранича­ване от ду­мите на евро­депутата от ВМРО Ангел Джамбазки. В него пред­седателят на левица­та изразява възмущение от думите на Джамбазки, казани пред електронно издание, а имен­но, че „Всички в БСП са за разстрел“. Изказването на евродепутата според изда­нието е в хода на коментар за позицията на социалисти­те относно интервю на маке­донския премиер Зоран Заев за Илинденско-Преобра­женското въстание. От своя страна Ангел Джамбазки отрече да е казвал подобно изречение.

В отговор Джамбазки при­помни на Нинова участието на БКП в македонизацията на пиринска Мaкедония:

„БКП носи историческа вина за македонизацията на пиринска Македония и за национално предателство. Никога не съм чул г-жа Нино­ва като председател на БСП – наследник на БКП, да изра­зи съжаление, да се извини. Г-жа Нинова се опитва да се упражнява по темата “Маке­дония” срамно премълчавай­ки историята на собствената си партия, която е извършила тежко национално предател­ство“.

И наистина историческите факти показват, че от само­то си основаване социалис­тическата партия, както и нейните най-изявени лидери имат

БЕЗСПОРНА ВИНА ЗА ОБЕЗ­БЪЛГАРЯВАНЕТО

не само на днешна Македо­ния, а и на Пиринския край.

А свидетелствата за ан­тибългарската политика на БКП и насилствените й опити за създаване на македонска нация след 1944 г. са много­бройни.

Истината е, че веднага след деветосептемврийския преврат у нас комунистиче­ската власт извършва едно от най-зловещите предател­ства към народа си и отказва да признае македонците за българи.

На първо място тя приема решението на Коминтерна за разделяне на българска­та нация на добруджански, мизийски, тракийски и маке­донски народи и се заема да го осъществи. Не си мърда пръста, когато титовистите избиват десетки хиляди бъл­гари в Скопска Македония.

По лично нареждане от Георги Димитров предава костите на Гоце Делчев и ар­хива на Македонския научен институт на най-големите врагове на българщината в Македония. След това с на­силие и репресии БКП работи активно за създаване на

МАКЕДОН­СКА НАЦИЯ И ЕЗИК

Нещо по­вече – това е част от цялостна политика на комуни­стите, които воюват с всичко, свързано с национални и патриотични идеали.

Още през лятото на 1944 г. във Вардарска Македония е създадена македонска дър­жава в рамките на СР Юго­славия. Веднага започват и опити за присъединяване и на Пиринска Македония към федерацията.

След изтеглянето на гер­манците от територията на Македония през ноември между 28 и 30 декември 1944 г. в Скопие се провеж­да Второто заседание на Ан­тифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). В ка­чеството си на самообявила се за върховна представи­телна и изпълнителна инсти­туция АСНОМ взема решение за включването на Вардар­ска Македония като феде­рална държава в рамките на югославската федерация. Като представител на пра­вителството на България и БРП(к) Добри Терпешев при­ветства „освобождението“ на Македония и „справедливото решаване на македонския въпрос“ чрез даденото пра­во на Македония „да живее независимо и свободно“. На заседанието, без никой да го е упълномощил, завърши­лият едва трето отделение новоизпечен политик говори от името на българското на­селение на Пиринския край и обещава, „че трябва да се върне този дял от Македо­ния, който днес се намира в границите на България, и да се приобщи към Македония в Югославия“.

Заплахата цяла Пиринска Македония веднага да пре­мине към Югославия била съвсем реална, защото мал­ко преди това същият негра­мотен комунистически деец

С БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН АКТ ХАРИЗАЛ И БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ

на гръцките партиза­ни.

За щастие от „де­кларацията“ на Добри Терпешев се заинте­ресували английските дипломати в София, които се оказват по-го­леми български па­триоти от него. Чрез незабавни диплома­тически действия от страна на английското външно министерство и неговите предста­вители в Москва, Бел­град и София Велико­британия заявява, че е против всякакво пре­крояване на българ­ско-югославската граница и против всякакви налуднича­ви идеи за изкуствено създа­ване на „велика Македония“ под сръбско ръководство.

Въпреки осуетяването на този план, през същата го­дина между комунистите в България и Югославия е по­стигнато споразумение за „пробуждане на македонско­то съзнание“ на населението в днешна Благоевградска област. Водят се преговори за създаване на балканска федерация, в рамките, на която всички македонци да заживеят в своя държава.

Така в съгласие с полити­ката на Сталин на 8 октом­ври 1946 г. Георги Димитров дава на Тито и костите на

Гоце Делчев, за да отидат в югославска Македония. Въ­преки че напуска този свят едва на 31 години, Гоце Дел­чев – апостолът на поробена Македония вече се е превър­налв легенда и е изпълнил сърцето, въображението и бъдещето на цял един народ.

Макар и още приживе да е поел пътя към жадуваната голгота, даже и в гроба си на поляната Свети Никола в с. Баница духът му не може да намери покой. В стремежа да запазят тленните му останки за поколенията, неговите другари не го забравят.

Войводите Михаил Чаков и Таската Серски още през 1906 г. прибират костите му под светия престол на църк­вата в с. Баница, където те престояват до 1917 г. Въпре­ки че селото е опожарявано три пъти, а църквата изго­ряла, сандъчето с тленните останки на войводата се за­пазило и Михаил Чаков ги прибира в дома си в София. Там, поставени при иконата и едно денонощно горящо кан­дило, те престояват до 1923 г. През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата “Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски. Няколко месеца по-късно са пренесени в канцеларията на дружество „Илинден“. До 7 октомври 1946 г. те се съх­раняват в Македонския дом на ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Джордж Вашингтон“ в София.

Но не е било писано Гоце да намери покой у нас. Ново­то българско комунистиче­ско правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Юго­славия република Македо­ния за предаване на костите на Гоце Делчев. В продълже­ние на няколко дни саркофа­гът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той приживе броди с четата си, и е положен в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишев­ски обявява Гоце Делчев за

„…ЕДИН БЪЛГАРИН БЕЗ ЗНА­ЧЕНИЕ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНИ­ТЕ БОРБИ“,

костите са приети в Социа­листическа република Маке­дония.

Народът масово не е бил съгласен, свидетелстват до­кументи от епохата. И това е напълно логично – та само в границите на новата Народ­на република България жи­веят над 3 млн. души, чиито корени са с произход от Ма­кедония. И това личи ясно от страниците на опозиционния печат в първите години след войната, докато все още не е бил забранен.

На страниците на в. „Сво­боден народ“ новата линия на поведение е определена в едно изречение: „Тя не е нито социализъм, нито маркси­зъм, нито народна, а чисто и просто антинационална.“

Година по-късно, на 19.11.1946 г., и в. „Знаме“ пише: „Значи картите се разкриха: действително се замислюва отцепването на Пиринския край от България. Това е ясно, но съвсем не е ясно защо само за сметка на България трябва да стане „обединението на македон­ския народ“, още по-малко убедително е, защо „бъдеще­то мирно развитие на Бълга­рия в най-близко сътрудни­чество с братска Югославия“ е възможно само на базата, че част от българската земя заедно с населението ще трябва да отиде под чуждо влади­чество.“

В края на 1946 г. населението на Пиринска Македо­ния е принудено да отрече българска­та си национална идентичност и на проведеното демо­графско преброя­ване хората са за­ставяни

ДА СЕ САМООПРЕДЕЛЯТ КАТО „МАКЕДОНЦИ“

Но за антибългарската по­литика на БКП свидетелства и партийният официоз. В ста­тия, поместена във в. „Работ­ническо дело“ от 14.05.1946 г., четем: „На какво основа­ние, ние българите, ще отре­чем правото на македонците да се наричат македонци и, да четат и пишат на македон­ски език?“

През 1946-1947 г. вече за­почва активно да се работи за налагане на културно-нацио­нална автономия на Пиринска Македония от България.

„Не е имало до сега факт подобен на тоя, който се по­яви във в. „Работническо дело“ – да се предлага на чуж­да държава част от собстве­ната родина. Той внася смут в душите на населението от заинтересования край и буди негодувание у българския народ.“, пише в бр. 189 на в. „Народно земеделско знаме“ от 19.11.1946 г.

В навечерието на Коледа, на 24.12.1946 г., в статията „Македония в миналото и днес“ в. „Знаме“ пише: „А пък искането да се присъедини към федеративна Югославия и българската Горноджумай­ска област, е явно произвол­но и неправилно, защото ни­кой няма право да иска, щото българското население да декларира нова народност и да промени досегашния си политико-държавен живот.“

На следващия ден, 25 де­кември, Коледа, започва пре­брояването на „македонците“ в Благоевградския регион. Новата 1947 г. е посрещната от близо 170 000 чисто нови македонци.

А на базата на отчетените резултати Югославия иска широка културна автоно­мия в областта. Исканията й са удовлетворени и след по-малко от година, през ес­ента и зимата на 1947 г. офи­циално е въведена „култур­но-национална“ автономия в Пиринска Македония.

Дебългаризацията на Пиринския регион е спря­на само от промените във външнополитическата обста­новка. През 1948 г. Югослав­ската комунистическа пар­тия вече

НЕ СЕ ПОЛЗВА С ДОВЕРИЕТО НА СТАЛИН

и съответно двустранните отношения между България и СР Югославия се влошават.

И въпреки това комунисти­ческото ръководство не къса окончателно с антибългар­ската си политика по отноше­ние на Пиринска Македония.

„Обстоятелството, че мно­зина македонци говорят на български език не им отнема с нищо македонското нацио­нално самосъзнание. Не е езикът сам по себе си един­ственият и най-главният при­знак на нацията“ пише в. „Ра­ботническо дело“ през 1948 г.

Всъщност хората у нас са накарани да се пишат маке­донци и дори да учат новия „македонски език“ от учите­ли, изпратени от новата юго­република.

Но водената от БКП поли­тика не замира и през 1956 г., десет години след първото, е направено второ преброява­не на „македонците“ в Бълга­рия.

Едва през март 1963 г. се слага началото на нова ли­ния по македонския въпрос. След като предварително е съгласувал политиката си с Москва, Тодор Живков най-после открито заявява, че отделен простонароден и книжовен славянски ма­кедонски национален език никога не е имало. Македон­ският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Въпреки този при­виден обрат лицемерието и двойственото отношение продължават.

В статия, поместена във в. „Пиринско дело“ от 10 август 1968 г., пише: „Необходимо е да подчертаем, че маке­донският въпрос за нас не е нито актуален, нито главен. От него никой днес не прави драма или евтина полити­ческа шумотевица. Но това съвсем не означава, че ние ще приемем да се хули името на България…“

В крайна сметка чак след отпадането на ръководната роля на БКП и настъпването на демокрацията може да се говори свободно за бъл­гарския характер на населе­нието в бившата югославска република.

Вестник “ Градът „