Благой Калпачки: Характеристика на двигателните качества и тяхното проявление и развитие в бокса

Физическата подготовка – това е неизменна част от тре­нировъчния процес в съвре­менния бокс, която обуславя до голяма степен резултатите от състезателната дейност на спортистите. Двигателните способности на боксьора се проявяват чрез физическите му качества, такива, като сила, бързина, издръжливост, лов­кост, гъвкавост, а така също и чрез тяхното съчетаване.

Както вече подчертах в пре­дишните си статии, специфи­ката на бокса е обвързана с изключителното разнообразие на двигателните действия на състезателите.

Двигателната дейност на боксьорите е твърде специ­фична, тъй като тя се характе­ризира с високи нива на екс­тремалност и интензивност на натоварванията.

Силата е двигателно качест­во, което е първоизточник на човешките движения, фактор за високите спортни постиже­ния.

Д. Дашева дефинира силата като способност (двигателно качество) на човека да въз­действа или да противодейст­ва на външни съпротивления за сметка на мускулни усилия (напрежения).

Динамичната (експлозив­на) сила има приоритетно значение при ударите в бокса и представлява онова мак­симално значение на силата, което може да развие даден мускул (или мускулна група) за възможно най-кратък времеви период.

В бокса, както и в други спор­тове, дигателната активност протича в зоната на макси­малните и субмаксималните мощности – от 2-3 сек до 4-5 мин, което е свързано с въз­можностите на организма за работа в анаеробни условия. Специфичната издръжливост в тези случаи се определя като скоростна, скокова или силова издръжливост (Дашева и др., 2015:94).

За боксьора е характерна ди­намичната сила, развиваща се при изпълнението на следните двигателни действия: удари, защита, придвижване.

Ударът е основният компо­нент на аматьорския бокс. За да бъде ефективен, той изис­ква високо ниво както на ско­ростта, така и на мощността. Той е изключително динамич­но и кратко действие, което се случва за много кратък период от време; по този начин той е основна функция на високо енергийната фосфатна систе­ма.

РАЗВИВАНЕ НА СИЛАТА В АМА­ТЬОРСКИЯ БОКС

Боксът е динамичен спорт, което налага използването на балистичен тренировъчен под­ход като: плиометрия, меди­цинска топка, и взривно вдига­не на тежести. В миналото този подход е бил избягван заради страха от прекалено развитие на мускулите на боксьорите. За щастие много проучвания по­казват обратното. Известният автор Mel Siff, в своите книги твърди, че тренирането с мно­го тежести на чести повторе­ния (обикновено 1-3 във всяка серия) не е най-ефективния на­чин за образуване на мускулна маса.

Силово-кондиционните про­грами на боксьорите не трябва да се фокусират само върху тренировъчния обем. Те тряб­ва да обърнат внимание на ин­тензивността на тренировката, както и на разнообразните кон­диционни тренировки. Някои от най-успешните силово-кон­диционни програми включват вдигане на тежести, интервал­ни тренировки на различни разстояния, продължителна аеробна тренировка, взривна тренировка (медицински топ­ки, подскоци на 1 и 2 крака).

Дългите и ниско интензивни тренировки, не са подходящи за спорт, който използва 2-3 минутни повторения в схва­тките. За такъв спорт се счита аматьорския и професионален бокс, в който често се използва сила с голяма интензивност. Рундовете са отделени със 1-минутна почивка. По този начин за да се покаже най-до­брото от боксьора, трябва да се използват кондиционни ме­тоди като интервални, високо интензивни или кръгови трени­ровки.

Силово-кондиционните тре­ньори също трябва да вземат предвид особеностите на спор­та, когато избират индивиду­ални упражнения. Боксьорите обикновено удрят в хоризон­тална равнина с усукване, вър­тенето на трупа и бедрата е ключово движение, затова то трябва да е включено във вся­ка ефективна силова програ­ма. Сега в търговската мрежа има много налични устрой­ства, свободни кабелни маши­ни, които улесняват работата на силово-кондиционните тре­ньори, като правят силовата тренировка по-функционална.

Много е важно да се опре­дели в кои точно удари на боксьора му липсва сила, преди да започне прилагане­то на някой от упражненията включващи кабели и въжета. Те могат да имат механичната специфичност на някой от уда­рите използвани от боксьора. Например при дясното кроше (полу-кръгъл удар обикнове­но в главата на противника) кабелното упражнение трябва да бъде поставено в средата на трупа със посока на съпро­тивление, почти хоризонтална (това е точната равнина, в коя­то боксьора нанася удара). Ако се опитват да подобрят силата на ъперкъта (удар по верти­калната равнина обикновено в брадичката на противника) макарата трябва да се поста­ви във възможно най-ниската точка, за да може посоката на съпротивление да е почти вертикална. За правите удари, кабелът трябва да е поставен в средата на трупа със хори­зонтална посока на съпроти­вление. Специално внимание трябва да се обърне на пози­цията на краката, за да може силата да се прехвърли пра­вилно от краката в ръцете. На­края трябва да се отбележи, че тези упражнения имат висока механична специфичност и са много близки до тези използ­вани от боксьорите по време на кондиционна тренировка.

Комплексните тренировъчни методи доказано увеличават силата в различни атлетични среди. Те включват традицион­ни силови упражнения следва­ни от подобни биомеханични силови упражнения, използва­нето на комплексни трениро­въчни режими може да доведе до подобрение на честотата на ударите, скоростта и силата. Например клек с тежести се изпълнява със 6-8 повторения, веднага след това се прави клек с подскоци със 5-6 пов­торения. За да се въведе ком­плексен тренировъчен режим при боксьорите, упражненията трябва да се правят с ръкави­ци, за да се предпазят ръцете от тежките удари по крушата.

Сред съществуващата лите­ратурата, относно кондицион­ните тренировки се отделят три фази, в които атлетите трябва да напредват:

  1. Основна силова фаза (2-4 седмици);
  2. Максимално издръжлива фаза (3-5 месеца);
  3. Преобразуване на издръж­ливостта в сила (1-3 месеца).
  4. Del Vecchio отбелязва, че боксьорите трябва да удрят силно, бързо и равномерно в схватката; иначе тяхната сила ще изчезне по време на пър­вите рундове. Издръжливият атлет не винаги е силен, дока­зано е, че по-малко издръжли­вите боксьори могат да бъдат по-силни, защото те умеят да разпределят силата си и да я поддържат в постоянно високи нива (Del Vecchio, 2011).

БЪРЗИНА НА ДЕЙСТВИЯТА НА БОКСЬОРА

Както съвсем точно се из­разява Д. Дашева, спортното усъвършенстване е нераздел­но свързано с повишаване на скоростните възможности на атлетите. Авторката дефинира

бързината като двигателно ка­чество на човека, което му поз­волява да извършна отдерни или цялостни движения за въз­можно най-кратко време, т.е. с най-голяма скорост, в конкрет­ните условия на двигателната дейност (Желязков, Дашева, 2002:259).

От изложеното се вижда, че ролята на скоростта е свърза­на с измерването на бързина­та, като двигателно качество на спортистите и представлява важен критерий за нивото на скоростните им възможности.

Според Н. В. Зимкин и В. С. Фарфель могат да бъдат отди­ференцирани три основни фор­ми на бързината, а именно:

скорост на отделното движе­ние при малко съпротивление;

честота на движенията при малка амплитуда;

латентно време на двигател­ната реакция (По Желязков, Дашева, 2002:259).

В резултат на научно-изсле­дователската си дейност, М. Го­дик и В. Зациорский (Годик, За­циорский, 1965) установяват, че скоростните възможности на спортистите се характери­зират и с още една специфична форама на бързината: способ­ността към бързо начало на движенията.

Тази способност има особе­но значение в бокса, поради спецификата на състезателна­та дейност в него.

Качеството бързина в спорта включва: собствената скорост на движенията, честотата им и бързината на двигателната реакция. Важна роля в бързи­ната на диженията и действи­ята имат волевите усилия на спортиста, неговата психоло­гическа нагласа. Бързината на боксьора се характеризира от неговата способност за ефек­тивно осъществяване на прос­та и сложна реакция (Романен­ко, 1978:76).

За Б. Бэкман успехът на боксьора в значителна степен зависи от бързината и внезап­ността на действията, от уме­нието му да променя скоростта на своите движения. Под бър­зина се разбира способността за проявление на скоростта в разнообразните движения. Сред най-важните ѝ проявле­ния при боксьора са скритото време на двигателната реак­ция, бързината на единичното движение, скоростта на прид­вижването по ринга, темпа на изпълнение на серията от уда­ри (Бэкман, 2006).

В научната литература съ­ществуват достатъчно до­казателства за това, че спо­собността да се изпълняват бързо движенията и действи­ята е едно от най-важните ка­чества на боксьора.

Както вече беше подчертано, при боксьорите бързината е свързана с „взривните“ дейст­вия, а те зависят от силовите качества. Тези две качества се намират в тесни връзки и зависимости помежду си, чес­тотата на взривните действия се определя от скоростната из­дръжливост.

Развитието и усъвър­шенстването на скоростните качества представлява една от първостепенните задачи в спортната подготовка на бок­сьора.

ИЗДРЪЖЛИВОСТ НА БОКСЬОРА

Съвсем основателно Д. Да­шева отбелязва, че високите и стабилни спортни резултати са свързани с възможностите на спортиста към устойчива, максимално ефективна рабо­та продължитено време. Тези възможности на спортиста са тясно свързани с двигателното качество издръжливост. Из­дръжливостта е специфична характеристика на човешката дейност и отразява способ­ността на спортиста да запази продължително време своята работоспособност в опреде­лена дейност (Дашева и др., 2015:84).

Авторката определя рабо­тоспособността като широко понятие, което отразява въз­можностите на човека за ра­бота изобщо, включително и способността му за реализира­не на максимален за неговите възможности обем. Различа­ват се два вида работоспособ­ност:обща и специфична.

Общата издръжливост е спо­собността на спортиста да из­пълнява продължително време физическа дейност, с умере­на интензивност при участие на голяма част от мускулния апарат и оказва положително въздействие върху неговата спортна специализация.

Специалната издръжливост е тази, която характеризира продължителността и ефек­тивността на специфичната работа в избрания вид спорт (дисциплина).

Основните параметри, харак­теризиращи общата издръжли­вост, са свързани с аеробния енергообмен: пулсова честота (ПЧ) – до 150 уд./ мин; концен­трация на LA в кръвта – до 2 mmol/1. Някои автори дефи­нират тази издръжливост като аеробна.

Когато специфичната ра­ботоспособност е свързана с високи изисквания към ско­ростните възможности на спортиста се определя като скоростна издръжливост.

Специфична работоспособ­ност, която се характеризира с преодоляването на значител­но съпротивление (собствено тегло, противник и т.н.) се оп­ределя като силова издръж­ливост. Тя е специфична за спортните единоборства и др.

Издръжли­востта може да се определи като способност да се противос­тои на умората. По време на тренировките, и особено на състезанието организмът на боксьора из­питва както фи­зическо, така и умствено умо­ряване (в резул­тат на напрегна­тата дейност на анализаторите, например, зри­телния анализатор). В двубоя боксьорът решава тактически задачи, неговите зрителни анализатори работят много интензивно, през цялото време фиксират движенията на про­тивника и той изпитва особено силно емоционално натовар­ване (особено при продължи­телни турнири).

По време на боя в активна работа участват не по-малко от 2/3 мускули, което предизвик­ва голям разход на енергия и предявява високи изисквания към органите на дишането и кръвообращението.

Издръжливостта на боксьо­ра в голяма степен зависи от волевите качества на боксьо­ра. В двубоя е необходимо да се извършват големи волеви усилия, за да могат да се из­ползват всички възможности на издръжливостта на органи­зма.

М. И. Романенко приема, че върху процеса на преуморява­не на боксьора оказват влия­ние няколко основни фактора: 1) интензивността на дейст­вията; 2) честотата на тяхното повторение; 3) продължител­ността на действията; 4) харак­тера на интервалите между тях; 5) стилът и маниерът на водене на боя от противника; 6) сила­та на травмиращите фактори, в това число и на получените удари (Романенко, 1978:77).

ЛОВКОСТ НА БОКСЬОРИТЕ

По мнението на Щерев, под­вижността и динамичност­та на нервните процеси на кората на главния мозък са физиологична основа на ка­чеството ловкост. Освен това проявлението на ловкостта в по-голяма или по-малка степен е свързано с всички ония би­ологични процеси, които обу­славят проявлението на бър­зината, скоростно-силовите качества и координационните способности. Например, спо­собността на спортиста точно да възприема и да оценява движенията и положението на тялото (т.е. да усеща собстве­ните си движения) се определя от дейността на тактилния и двигателния анализатор (Ще­рев, 1977:253).

В научната литература почти не се срещат данни за възрастовото развитие на ловкостта. Но по мнението на Щерев, близостта на това качество с бързината, ско­ростно-силовите качества, гъвкавостта и координацион­ните способности може да се твърди, че способността на човек да извършва мигнове­ни движения, в условията на сложна и бързо изменяща се ситуация достига своите оптимални темпове на на­растване във възрастта от 9-10 до 13-14 години. Интен­зивното развитие на двига­телния анализатор, висока­та плътност на централната нервна система и значител­ното усъвършенстване на пространствено-временните характеристики на движения­та след 9-10 годишна възраст създават твърде благоприят­ни условия за целенасочено развиване на ловкостта със средствата на спортната тре­нировка (Щерев, 1977:253).

В научната литература въ­просът за изясняване на това комплексно двигателно ка­чество е твърде дискусионен и съществуват различни кон­цептуални разсъждения за не­говата специфика и множество класификации на координа­ционните способности.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене