Топ Преса представя: Бодигардът на фолкзвездите Динко Кумбаров: Навремето Глория не даде автографи даже на дечицата!

 Динко Кумбаров е роден в благоевградското село Ко­чан. Възпитаник е на ЮЗУ ,,Неофит Рилски“- гр. Бла­гоевград, със специалност ,,Физическо възпитание и спорт“. Преди месец завър­ши с пълно отличие и ма­гистратура във Великотър­новският университет ,,Св.св. Кирил и Методий“ със специалност ,,Спортна педа­гогика“. От 11 години работи като учител по физическо възпитание и спорт в Средно училище ,,Христо Смирнен­ски“ в Кочан.

През 2011г. е номиниран от Фондация ,,Кузманов“ за наградата ,,Учител на годи­ната“, а през 2014 г. е избран за ,,Любим учител в Пирин­ско“ сред всички учители от Югозападна България. Динко Кумбаров е един от малко­то трикратни победители в култовото телевизионно със­тезание ,,Минута е много“ по БНТ.

– Какво по-точно спечели след тази тройна победа в „Ми­нута е много“, Динко?!…

– Благодаря за честитката. По традиция ”Минута е много” оси­гурява за трикратните победи­тели екскурзия в чужбина. Мо­ето желание, а и детска мечта, е да отида да гледам мач на моя любим отбор „Ливърпул” на ле­гендарния стадион ”Анфийлд Роуд” и заедно с феновете от ми­тичната трибуна „Коп” да пеем химна на отбора „You`ll Never Walk Alone” /”Ти никога няма да си сам”/… Освен екскурзията в чужбина от „Минута е много” ме наградиха с две почивки – една­та на морето – парк-хотел ”Жур­налист” край Балчик и другата в комплекс ”Етъра” край Габрово. Очаквам с нетърпение лятната ваканция, за да си ползвам на­градите.

– Разкажи някоя трагикомич­на случка по време на снимки.

– Комичните случки ги гле­даме в ”Господари на ефира”. По-скоро се сещам за една трагична. В едно от участията си в „Големия въпрос„ по Нова ТВ /тогава водещ беше актьор­ът Дидо Мачев/, малко преди ефир беше потвърдена смърт­ната присъда на медицински­те сестри в Либия. Получи се доста тягостна и неприятна ат­мосфера. На никого не му беше до игра, въпреки това успях да победя, макар и аз самия да ня­мах настроение след победата.

– Защо досега нямаш учас­тие в по-големи игри като „Ста­ни богат” и „Сделка или не” за по-големи пари?

– Регистрацията за учас­тие в тези игри става чрез пращане на СМС-си. Много­кратно съм пращал СМС-си, но явно нямам късмет да ме изберат, за да участвам там. Макар че с голямо удо­волствие бих седнал на сто­ла срещу Ники Кънчев, за да си проверя възможност­ите. Искам да ти споделя, че тази година бях одобрен за участие в новия реалити формат на Слави Трифонов – „Бягство към победата”. Кандидатствах там заедно с един мой ученик от 12 клас. Може би такава комбинация учител-ученик е била доста­тъчно атрактивна за про­дуцентите и затова бяхме одобрени. В деня, в който трябваше да пътуваме за София, момчето се разболя от грип и така пропадна учас­тието ни там. Като гледах със­тезателите, които участваха в „Бягство към победата” мисля, че с моя ученик щяхме да сме сред фаворитите. Но имахме малшанс.

– Ти сподели наскоро, че не желаеш твоето село Кочан да става „известно” със скандал­ни истории, като тази свързана с Ахмед Доган – защо?

– Това, дали желая или не, в случая няма особено значение. Факт е, че след последните из­казвания на г-н Доган влязохме в новинарските емисии и пър­вите страници на вестниците. След този медиен шум хората започват да си изграждат ня­какво мнение за родното ми село. Коментарите, които про­четох по интернет форумите оп­ределено не ми бяха приятни. Не знам на политиците колко им пука за Кочан, но на мен оп­ределено ми пука, защото съм закърмен с местен патриоти­зъм. Предпочитам за Кочан да се знае каква красива природа има заедно с най – голямата брезова гора на Балканския полуостров, какви честни, ра­ботливи и достойни хора жи­веят тук, колко спортисти – ев­ропейски шампиони сме дали на страната, лекари, учени, ху­дожници, музиканти, поети, а не постоянно да ни забъркват в разни политически и религиоз­ни скандали.

– Бил си охрана на много звез­ди като Азис, Ивана, Преслава, Глория, Нелина, Гергана, Джина Стоева… Как и къде по-точно ги пазеше?

– По традиция всяка година в средата на юли месец се орга­низира голям събор в землище­то на Кочан, т.нар Ваклиновски събор. Канят се най-хитовите поп-фолк певици, които да за­бавляват хората. Аз и още ня­колко момчета отговаряме за тяхната охрана. Според Ивана това е бил концертът с най-мно­го публика, пред които е пяла /може би над 50 000 души/.

– Кой от тях се е държал най – дружелюбно и кой най-над­менно?

– Най-приятно впечатление ми направи Соня Немска – не пропусна да даде автограф и да се снима с всеки желаещ, и то без да иска пари за това. На обратния полюс беше моята любимка Глория, която не поже­ла да се снима с никого даже и автографи не даде на дечицата.

– Има ли някоя по-интересна случка да разкажеш с някого от тях например?

– Спомням си как Малина от бързане да избяга от хората след концерта и да не дава ав­тографи, отпраши с колата без да вземе озвучителя си, който с куфарите в ръце остана изне­надан. Наложи се полицейска кола да закара озвучителя до колата на Малина след това.

– Ти си ерген, вече си на Хрис­това възраст, не мислиш ли да се задомиш и да се събереш с някоя хубава мома?

– На провокативния ти въпрос ще отговоря с контравъпрос. А нима не мога, без да се задо­мявам, пак да бъда с красива жена?!…

– Как върви любовният жи­вот на село – по трудно ли е да се върти любов на село, откол­кото в града?

– Навсякъде жените искат да им се отделя нужното внима­ние. За да достигнеш до сър­цето на една жена, трябва при всички положения да й спече­лиш доверието. Но, ако липсва взаимност, нещата няма как да се получат.

– Младите хора обичат ли спорта? Постоянно говорим, че новите поколения са залепени пред компютъра и не се дви­жат.

– Във всяко дете има генети­чески заложена кинезофилия или любов към движението. Няма родител, който да не се притеснява от факта, че детето му виси пред компютъра, не отделя очи от телефона и не спортува. Учителят по физиче­ско възпитание е човекът, кой­то трябва да въведе едно дете в света на спорта. Да накара децата да заобичат спорта още в 1-ви клас. Той отваря вратата към магията, наречена спорт, за всяко дете, независимо от база­та и условията.

– Как привличате своите уче­ници към спорта?

– За първи път през тази учебна година преподавам и на ученици от първи клас, кое­то ми дава възможност да видя и усе­тя спортните им нагласи от ранна дет­ска възраст. Имам и уче­ници от 5-ти и 10-ти клас. Освен това съм и класен ръководител на 12-ти клас. Доста широк спектър като възраст. За да ,,запалиш“ едно дете по спорта и да го спечелиш за спортната кауза, е нужен личен пример. Ученикът трябва да види в мое лице човека, който го вдъхно­вява и мотивира за занимания със спорт. Аз трябва да му съз­дам интерес не само в час, а и извън училище, с разнообразни спортни активности, мероприя­тия и спортни празници. В про­тивен случай, учениците ще си намерят по-интересни занима­ния на улицата. Ето това е една от основните ми задачи – да спася колкото се може повече ученици от улицата чрез зани­мания с физически упражнения и спорт. Аз им давам алтерна­тива чрез спорта, право на из­бор, който доста от тях успяват да оползотворят.

– Какви постижения имат възпитаниците на вашето учи­лище?

– През годините, в които ра­ботя като учител по физическо възпитание и спорт, успях да върна спортната слава на учи­лището ни. Изградихме тра­диции, които поддържаме и развиваме. През 2014г. бяхме избрани за най – активното училище в страната. През тази

 година също се борим за при­зово място в тази класация. Успяхме да станем зонални и областни шампиони по футбол, лека атлетика и тенис на маса, втори сме в шахмата и трети във волейбола. През август ме­сец тази година мои ученици убедително победиха в състеза­нието по скоростно изкачване на стълбите към храм – памет­ника Шипка в конкуренция с ученици от цялата страна.

Към големия елитен спорт от моето училище тръгнаха Атанас Зехиров – футболист на ,,Берое“ – Стара Загора и на­ционалния отбор на България, Мики Орачев- футболист на ,,Левски“- София и младежкия национален отбор, Камен Хад­жиев- футболист на холандския отбор ,,Фортуна“ – Ситард, Сти­вън Кумбаров – футболист на американския ,,Кийстън“, Пен­силвания, Лазар Катучев- репу­бликански шампион по лека ат­летика в бягането на 400 метра, Емил Незиров- републикански шампион по самбо и др. С гор­дост мога да заявя, че почти всички са мои бивши ученици.

– Кое е важното днес, за да си успял учител?

– За никого не е тайна, че през последните години учи­телската професия изгуби своя облик. Наслушах се на празни фрази за връщане престижа на учителската работа. Нито една нация не е минала през лаби­ринтите на времето, ако не са я водили учителите, защото без­просветната тъма е най-лошата участ, която може да сполети един народ. Лично аз измервам успехите си като учител чрез ус­пехите на учениците ми. За моя радост тези успехи са толкова много през последните години, че няма как да не се чувствам щастлив и удовлетворен от своята работа.

– Какво е новото поколение ученици в сравнение с вашето например?

– Днешното поколение живее с мотото „ минимум усилия, мак­симум комфорт”. Доста родите­ли возят децата до училище с колите си, подсигурили са им достатъчно джобни средства, за да се хранят всяко между­часие с нездравословни храни, разполагат с модерни мобилни телефони. Всичко това, според мен води, до понижаване на мотивацията за учене и усъвър­шенстване. Липсва инициатив­ност при учениците. Те живеят с нагласата, че родителите ще им подсигурят всичко. Добре би било децата да напуснат този виртуален свят и да попаднат в реалността – там, където грее истинско слънце, духа вятър и вали дъжд. Няма как да преко­сиш океана, ако не си преминал поне през една буря.

– Защо не търсите кариера в голям град, след толкова успе­хи?

– В интерес на истината по­лучавам доста предложения за работа в различни училища. Изградих си име на специалист в областта на спорта. Работата ми и резултатите, които показ­вам, не остават незабелязани. Камъкът обаче си тежи на мяс­тото. Тук ,,плувам“ в свои води и засега нямам никакво намере­ние да променям месторабота­та си. Аз съм закърмен с местен патриотизъм. Обичам селото си. Опитвам се да го предста­вям винаги по най-добрия на­чин, независимо, че никой не е пророк в собственото си село и не мога да угодя на всички. Благодарен съм на тези, кои­то оценяват това, което правя, и помагат с каквото могат. Аз съм непукист по природа и от­давна не ме вълнува обществе­ното мнение. Просто съм от хо­рата, които не чакат събитията да станат, а ги предизвиквам. Човек трябва да прави това, което му харесва и доставя удо­волствие. Всеки сам трябва да намери за себе си формулата на успеха, без да се съобразява какво говорят околните. Цената на свободата е твърде скъпа и не всеки може да си я позволи. Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване. Моето пъ­туване продължава. С течение на времето превърнах работата си в хоби и така се забавлявам, докато работя. Всеки ден в учи­лище е едно ново предизвика­телство и приключение за мен.

– С кои свои проекти се гор­деете?

– Няма как да не се гордея с едно мое творение – учениче­ските Спартакиади, които вече няколко години организирам. Това са едни мини олимпийски ученически игри, в които въз­питаници на различни училища от цялата страна вземат учас­тие и се състезават в няколко вида спорт- футбол, волейбол, баскетбол, тенис на маса, лека, атлетика, шахмат, тенис на корт и др. Разбира се, за организа­цията на едно такова мащабно спортно мероприятие ми пома­гат много мои приятели и по­знати от чужбина. Тук е мястото да отбележа и подкрепата, коя­то получавам от д-р Милен Вра­бевски, председател на фонда­ция ,,Българска памет“, както и от бизнес дамата Гергана Таш­кова.

Друга моя запазена марка са ,,Вечерите на физкултурата и спорта“, които организирам в моето учи­лище. В тях учениците се състезават кой знае по­вече за Олим­пийските игри, Световните и Европейски първенства по футбол, за Георги Аспару­хов – Гунди и за Христо Сто­ичков, за Неш­ка Робева и Иван Абаджи­ев, за Екатери­на Дафовска и Димитър Бер­батов. Според мен е много ва­жно учениците да знаят кои са спортните герои на страната ни.

– Какви нови неща предстоят в училището?

– Хубавото при мен е, че съм пълен с идеи, които трябва да бъдат реализирани. Още тази учебна година имам намерение да организирам едно състеза­ние в стил ,,Бързи, смели, сръч­ни“ с най –малките ни ученици. Не се съмнявам, че това ще предизвика интерес сред деца­та и техните родители.

Друга моя идея, която тър­пи развитие, е гостуване на из­вестни български спортисти в моето училище за среща с уче­ниците ни. Отправил съм вече покани към редица наши олим­пийски и световни шампиони, но като видят къде се намира­ме на картата, любезно откло­няват поканата. Единствено засега легендарната Юлия Бер­берян, майка и треньорка на те­нисистките Мануела, Екатери­на и Магдалена Малееви, прие поканата и пристигна в учили­щето. Срещна се с учениците ни, даже изнесе открит урок по тенис. Ние пък върнахме визи­тата като й гостувахме с цял ав­тобус ученици в София в тенис клуб ,,Малееви“.

– Как би убедил един млад човек да избере учителската професия?

– Учител не се става само с диплома. За да си учител, тряб­ва да имаш призвание, педаго­гическа дарба, лично човешко обаяние и едно голямо, много голямо сърце. Учителството не е обикновена професия, а твор­чество. Учителят е творец на красотата. Той води мислите и постъпките на учениците към прекрасното и възвишеното, пали огън в сърцата на децата и превръща детското ежедне­вие в полет. Учителят е първият и последният вълшебник, кого­то срещаме в живота си. Той не прави чудеса, а създава чове­ци- от теб, от мен , от нас! Ако един млад човек иска да стане учител, но тръгне с голямата кошница, със сигурност ще по­падне на неподходящото място. Ако пък е готов преди всичко да дава, отколкото да получава, да твори ежедневно, да изгражда и моделира характери, да пре­върне работата си в кауза, то училището е неговото място.

Училището е и мястото, къде­то се изгражда патриотичният дух на младите хора. Ако сърце­то ти не трепва, докато слушаш ,,Мила Родино“, значи нещата някъде са се пропукали. Точно това се опитвам да предам и на моите ученици. Има символи и идеали, които трябва да ценим и уважаваме. В тази връзка с моя 12-ти клас посветихме един от часовете на класния ръководител на легендарния български футболист Трифон Иванов, само няколко дни след като беше починал. В знак на почит изработихме табло с не­гови снимки, създадохме и видеоклип с най-запомнящите се негови отигравания на фут­болния терен, направихме и презентация, свързана с живо­та му. Отличничката на класа пък рецитира стихотворение, написано специално за него. Останах изненадан, когато с мен се свърза лично една от дъщерите на Трифон Иванов, за да ни благодари за всичко това, което сме направили в памет на баща й. Със сигурност този час на класния ръководител ще бъде запомнен от моите учени­ци, а аз съм доволен, че поне малко допринесох за патрио­тичното им възпитание.

Вестник “ Топ Преса “