Грандиозните идеи и изяви на Борис Сарафов по събиране на средства за македонското освободително дело

 Роденият в с. Либя­хово (дн. Илинден), Неврокопско на 12 юни 1872 г. просла­вен герой от Илинден­ското въстание Борис Сарафов впечатлява с изключително смели­те му идеи и изяви по търсене и намиране на парични средства – особено в чужбина – необходими за освободителното движение в Македония и Одринско. Ето някои от тях ;

През 1895-96 г. някои рево­люционни дейци уверяват, че в Зографския манастир могат да се намерят пари от дарения на монасите. Без колебание Борис Сарафов решава да тръгне натам. За целта успява да вземе 300 лв. от Министерството на войната, в замяна на което да събере и им предостави сведения за положението в Македония – конкретно за дислоцирания Трети армей­ски турски корпус с щаб в гр. Битоля.

С руски паспорт като бъл­гарин от Бесарабия, Сарафов пристига през март 1896 г. в Цариград, откъдето по море заминава за Св. Гора като поклонник. В разговор с мо­насите обаче се уверява, че те нямат пари. Точно в този момент тук пристига на по­сещение сръбският крал и нашият герой, отличаващ се с изключи­телно плодо­творното си въображение, веднага замис­ля планове за евентуалното му отвличане с цел търсене на голям откуп. Естествено, това е не­възможно.

Оттук Са­рафов се отправя за Солун, къде­то се среща с другарите му Пере То­шев, Гьор­че Петров, Гоце Дел­чев и Хад­жиниколов, които са членове на новообра­зувания тук Централен комитет на ВМОРО. Са­рафов им предлага да го пленят като руски поданик и след това да искат пари от ру­ския посла­ник. В ръко­водството на организацията обаче не възприемат този план под претекст, че не разполагат с чети, които да извършат от­вличането. Пък и идеята им изглежда ‘’твърде фантас­тична и наивна’’

От края на август 1896 г. Б. Сарафов служи в Русчук (Русе), в 5-ти пехотен Дунав­ски полк. Постоянно корес­пондира с Гьорче Петров, от когото получава насърчение в пропагандата и в събира­нето на средства за револю­ционното дело. В този град се ражда една от най-ори­гиналните идеи на Б. Сара­фов. Той желае да намери кралско покровителство за освободителното движение в Македония. В избора си се спира на принц Йозеф Батенберг. Като научава, че принцът гостува в

Петербург през февруари на 1897 г., Сарафов взема отпуск и веднага заминава за Русия. Ала не успява да завари принца, който малко преди неговото пристигане е заминал за Италия. Вместо това провежда разговор с граф Игнатиев, с когото се познава още от 1895 г., ко­гато учи в академията на Ге­нералния щаб. Последният енергично го съветва ‘’да ми­рува’’. Сарафов посещава и американското консулство, където предлага да събере 500-600 души български до­броволци да се бият в аме­рикано-испанската война на страната на америка­нците, за независимост­та на Куба. В замяна на това Сарафов търси ма­териална и финансова подкрепа за борбата в Македония. Но консулът отговаря, че нямат нуж­да от доброволци.

През май 1899 г. Са­рафов е избран за пред­седател на Върховния комитет. За година и по­ловина под негово ръко­водство са събрани 560 хиляди франка.

Повече от половината от тях се изразходват за закупуване на военни материали.

Оръжие се набавя пре­димно от България, но се купува и от Авсртия и Гърция.

Сарафов прави най-крупната до този момент покупка на оръ­жие от чужбина; 1100 манлихерови пушки от Австрия, 10 хиляди кримки, 1500 мартини и бердани, около 1500 ре­волвера и други бойни материали. С тази цел той на два пъти в началото на 1900 г. ходи до Виена и други ев­ропейски градове. Пушките от Австрия се докарват в България по река Дунав, де­кларирани като син камък за държавните лозя.

През септември 1901 г. Сарафов заминава за чуж­бина да търси средства за освободителното движение. Най-напред във Виена го свързват с фон Мюлер, за­веждащ информационното бюро по балканските въпро­си. Последният изразява възхищение от досегашна­та дейност на Сарафов, но когато въпросът опира до пари, започва ‘’да извърта’’. Могъл, обяснява той, да от­дели средства за лична из­дръжка на Сарафов и друга­рите му, което естествено не е прието.

От Виена Сарафов отива в Париж, след това в Лиеж /Белгия/, а след това се ус­тановява в Женева. Общите­лен и находчив, той успява да спечели тук за освободи­телното дело един богат ан­гличанин, който на два пъти му дава по 8000 лири. Поло­вината от тях изпраща в Со­фия за покриване разходите по издаване на в-к ‘’Дело’’- легален орган на Вътрешна­та организация. В средата на март 1902 г.

Борис Сарафов извършва в Женева една от най-успеш­ните си акции по събиране на средства; успява да полу­чи от богатия англичанин 50 хил. златни франка.

Междувременно става близък и с дъщеря му, която хлътнала по него – хубава мома, която, пише Сарафов, ‘’силно симпатизираше на нашето дело’’. В тази връз­ка Мерсия Магдермот, в биографичната си книга за Гоце Делчев, пише, че Бо­рис е поразително красив, неудържимо привлекателен за жените, роден артист, с извънредно плодотворно въображение, страст към са­моизтъкване, огромна енер­гия и жажда за хубав живот,

 екстравагантен по природа, с умение да взема пари от най-невероятни и неочаква­ни източни­ци’’.

Получена­та сума от англичани­на Сарафов разпределя по следния начин; с 15 хил. франка започва в Париж изда­ването на в-к за Македо­ния, в който да се популя­ризира сред европейска­та общест­веност осво­бодителното движение на българите в Македония и Одринско. На Давидов в София изпраща чек от 10 хил.

франка за нуждите на ос­вободителното движение, а също така за лебедови ре­волвери и патрони. Други 10 хиляди дава на Йордан Поп­йорданов /Орцето/ – главни­ят инициатор на солунските атентатори, когото извиква от Солун в Париж.

Освен че им дава пари, Са­рафов закупува от Белгия около 1 тон и 200 кг. дина­мит за взривяване на ‘’Банк Отоман’’в Цариград и Солун. През Марсилия го изпраща в Дедеагач в 17 бурета, под формата на пратка от син камък за борба срещу фи­локсерата. За съжаление турските митнически власти успяват да заловят динами­та.

През септември 1902 г., с одобрението на Гьорче Пе­тров и Гоце Делчев, Борис Сарафов отново заминава в чужбина за търсене на сред­ства за освободителното движение.

Междувременно в Солун през втората половина на април група македонски ре­волюционери начело с Орце Попйорданов проявяват не­бивал героизъм; те почти

всички загиват при сери­ята от атентати, които из­вършват с цел да привлекат вниманието на европейски­те държави да се застъпят за свободата на Македония.

‘’Гемиджиите’’, както ги наричат, са изключително благодарни за финансовата подкрепа на Сарафов. Зато­ва преди атентатите Орцето застрахова живота си в дру­жеството ‘’Ню Йорк’’ за 10 хил. златни лева, които след смъртта му да се върнат на Сарафов за касата на ВМОК. Защото понякога Борис е обвиняван, че не винаги от­чита точно парите, въпреки че в много случай той сам, с голямо умение, дори с хи­трост, ги осигурява. Когато дава парите на Орце и гру­пата му, той запазва това в тайна, както е трябвало да бъде по законите на конспи­рацията. Казва на другарите си от Върховния комитет, че те са откраднати от една лека жена, с която уж бил имал интимна връзка. След смъртта на Орце парите от застраховката чрез Симеон Радев са предадени на Са­рафов, който пък по свое ус­мотрение дава половината от тях на бащата на Орце, а останалите се използват за целите на революционната борба.

След Белград Б. Сарафов посещава Виена, Лондон, Париж Рим, както и Швейца­рия и Белгия, след което за по-дълго време се устано­вява в Женева. В Лондон го придружава М. Герджиков. Разговарят с известния об­щественик Барол, искат съ­действие от него да съберат 100 хиляди английски лири. Същевременно Борис про­учва как да намери и уреди заем за около 2-3 млн. английски лири и при искане на гаранции пред­лага на английски­те банкери… ’’бъде­ща експлоатация на Охридското езеро след осво­бождението на Македония’’. Тур­ската политическа полиция тайно сле­ди посещението му в Лондон, опася­вайки се да не би да получи матери­ална помощ и да се вдигне ново въста­ние в Македония и Одринско.

Про­ти­вни­ците на Сарафов го обвиняват – до голяма сте­пен незаслу­жено – в още две неща; че като проявява активност за събиране на парични сред­ства в чужби­на след Илин­денското въстание, използвайки своята слава, тази дейност той върши по своя инициа­тива, на своя глава, без да я съгласува с ре­волюционната организация.

Това не отговаря на ис­тината, тъй като цялата му мисия в Западна Европа се направлява от Задгранич­ното представителство на ВМОРО в София.

Ако анализираме целия бурен живот и дейност на Борис Сарафов ще устано­вим, че той има изключител­ни заслуги в борбата срещу вековния османски пороби­тел.

Доказателство за това е и фактът, че той е един от мал­кото революционни дейци, за чиято глава султанът обе­щава крупна награда. А след убийството му най-много се радват турците. Разбира се, допускал е и грешки, но определено заслужава до­стойно място в летописа на националноосвободително­то движение на българите от Македония и Одринско.

Вестник “ Топ Преса “