Андон Христов, ръководител на ПСПВ – Благоевград: Имаме съвременна мониторингова система, с която онлайн в реално време следим за качеството на водата

Пречиствателната станция за питейни води (ПСПВ), която обслужва територията на Благоевград, се намира на километър над града. След продължителен строеж от 15 години, през 1994 година станцията е пусната в експлоатация. Към момента в нея работят 18 души технически персонал.
ПСПВ е построена на надморска височина по – висока от тази, на която е разположен градът, защото водата в природата се движи на гравитачен принцип. Разположена е на 25 декара площ, която включва целия сграден фонд и зелени площи. За работата на ПСПВ – Благоевград, ни разказва ръководителят й – Андон Христов, по време на нашата обиколка из станцията.
„Пречиствателните станции за питейни води в България най-често са двустъпални – това ще рече, че има едно стъпало на пречистване и второто, така наречено основно стъпало, където водата преминава през кварцов пясък.
Използват се там, където трябва да се пречистват повърхностни води. Знаете, че съществуват изворни и повърхностни води, вторите са тези, които текат по повърхността, тоест реките. При по-големите реки се правят водохващания и се улавя част от водата, след което чрез тръбна система се насочва към пречиствателната станция.“
„Нашите водохващания се намират в района на Благоевградска Бистрица, водохващане Картала, Кривия улук, Славово и Предимир – това са ни основните четири водохващания. Тук водата е чиста, високопланинска, няма съдържание на тежки метали, като разбира се, въпреки това, ние правим ежедневен мониторинг. Характерното за повърхностните води по принцип е, че се влияят в зависимост от сезона. Определени показатели като цвят, мътност, съдържание на органика и прочее, зависят от дъждовете, снеговалежите и се променят. При обилен снеговалеж например, мътността може да достигне високи стойности. Поради променливостта на показателите се налага тези води да се пречистват. „
„В моменти, когато има завишение на мътността, например над 20 ентилута (единица за измерване на мътност, бел.р.), използваме така наречени колагуланти, които се дозират на вход, като целта на това вещество е да уедри тези частици, те да се уедрят в първото стъпало, така че водата, постъпваща във второто стъпало, където са бързите пясъчни филтри и където е основното пречистване, да не натоварва самото стъпало.“, разказва Андон Христов
Основната крайна цел на пречистването е на изход водата да бъде с мътност до единица. В станцията е имало случаи, в които тя е с мътност до 100, 200, 300 ентилута.
В Благоевград водата се подава от ПСПВ към града чрез два клона – Източен и Западен.
„Източният клон обслужва кварталите Еленово и Струмско, Западният – центъра, Октомври, Грамада. Водата от ПСПВ постъпва в няколко резервоара, които са около града. Над Еленово имаме един с обем 7 000 кубика, при Ректората на ЮЗУ „Неофит Рилски“ също има резервоари от 3 000, 4 000, 7 000 кубика.“
Характерно за ПСПВ е, че след като водата се пречисти, преди да я подадем към града, я подаваме най-първо към резервоари, които се наблюдават от диспечерски пунктове в управлението на ВиК – Благоевград и откъдето се следи нивото на водата. В зависимост от това ниво се подава повече или по – малко пречистена вода. Преди тази вода да се подаде към града, последната стъпка е дезинфекция. Това се прави с хлор-газ. Това е най-честият метод в България и в световен мащаб. Има няколко предимства, основното от които – от икономическа гледна точка, това е най-евтиният метод.
Докато се разхождаме из площите и сградния фонд на ПСПВ – Благоевград, неизбежно става дума и за безводеието, тази година вода в реката почти нямаше.
„Принципно всяка година през месеците август и септември в нашия район имаме проблем. При маловодие, както е и тази година, водата на входа на ПСПВ не е достатъчна за нуждите на града“, разказва управителят на станцията Андон Христов. „ В такива случаи имаме възможност да ползваме изворна вода – чрез помпи изпомпваме такава от Струма и подаваме към града, така че да допълваме. За момента се справяме, виждате, че в Благоевград режим на водата няма, благодарение на включването на допълнителни водоизточници.“
Освен към града, ПСПВ – Благоевград подава вода и за селата Покровник, Бело поле, Рилци, ж.к. „Изгрев“, като средното количество на подаване е около 200 литра в секунда. „На вход трябва да я има тази вода, да я пречистим и да я подадем на изход. Имаме съоръжения, чрез които регулираме количеството на вход и изход така че да подаваме към града такова количество вода, което е необходимо.“, допълва управителят.
Пътят на водата от Благоевградска Бистрица до домакинствата минава най-първо през помпа, където се пуска колагулант. „В случаите като днешния, когато нямаме мътност, не използваме никакви реагенти.“, разказва ръководителят.
„Голямо улеснение за работата ни е факта, че имаме съвременна мониторингова система, с която онлайн в реално време, на момента, може да се види каква е мътността на вход, какво е pH на водата на вход, температурата, същите показатели може да се видят и на изход – мътност на изход на водата след пречистването, какъв е остатъчния хлор – всичко това се вижда онлайн. Имаме оператори, химици, които имат отношение към този процес на пречистване, работи се на 24 часа, този процес се наблюдава непрекъснато, ако има промяна в някои от параметрите, специално за мътността, операторите са инструктирани и знаят какво да правят, така че водата на изход да не бъде повече от единица ентилут, което винаги постигаме на 100 %.“, допълва Христов.
Обиколката ни из ПСПВ стига до стъпалото с кварцов пясък. „Както споменах, това е второто стъпало. Пясъкът е с определен зърнометричен състав, от 0.8 до 1.6 см., и над този слой има около 80 % воден слой, водата преминава през пясъка на гравитачен принцип, след това чрез тръбна система преминава към изхода на пречиствателната станция. Това е всъщност основното стъпало на всяка една пречиствателна станция – филтърни клетки с кварцов пясък. Имаме десет такива двоични клетки, защото нашата ПСПВ е проектирана за водно количество 1 500 литра в секунда, това е пълният й капацитет. През последните години ние работим с количество от порядъка на 200, 300 литра в секунда, тоест нямаме нужда от толкова голям брой филтърни клетки.“
Докато управителят на станцията ни разказва как работи филтърната клетка, става ясно, че дори в момента част от клетките се реновират изцяло. Ремонтните дейности, които текат не само по сградния фонд, а и в технологичните съоръжения, имат за цел подобряване качеството на предоставяната услуга, а именно – чиста питейна вода и оптимизиране на разходите.
„Общо 10 са филтърните клетки, една филтърна клетка има дъно, където има филтърни дюзи, на главата на тези дюзи има процепи. 5 000 дюзи има във всяка клетка, върху тези дюзи е разположен един метър слой пясък.
„Миналата година ремонтирахме тази клетка, тук се вижда новият, изцяло подменен кварцов пясък“.
„Тази клетка пък се ремонтира в момента, изпусната е, не работи, изваждаме стария пясък, изваждаме старите дюзи, ще сложим нови такива и ще закупим нов пясък, за да направим една нова филтърна клетка, която, откакто е пусната в експлоатация пречиствателната станция, не е подменяна. Целта е да осигурим добра филтрация в бъдеще.
Ремонтите се обуславят от това, че филтърните дюзи в момента не са в добро състояние поради дългогодишната им експлоатация. Една част от дюзите са разлепени, липсват им главите, има запушване на други дюзи и когато става промивка на филтърната клетка, се обособяват зони с по-голяма проточност, където се получава изнасяне на кварцовия пясък, а в други зони с по – малка проточност на водата и въздуха, се получават мъртви зони, където пясъкът не може да се промие. Това вече затруднява филтрацията на водата, затова се налага да се преработват дъната на филтърните клетки, да се подменят дюзите, в този случай ние ще подменим абсолютно всички дюзи в клетката с нови и ще заложим нов кварцов пясък, понеже този не е сменяван в близките години и има нужда да бъде подменен, защото реално при промивката е отмит и затова е с променен зърнометричен състав.“
Интересен е и процесът на промивка на филтърните клетки.
„Нещата стават така – с помощта на въздух и чиста вода, която се взима от един резервоар с обем 1 500 кубика, намиращ се на територията на ПСПВ, в противоток, в обратна посока на водата, която пречистваме, тоест с помощта на въздуходувки, се прокарва въздух през тези дюзи. Те разбълбукват пясъка така, че отложените върху него частици да могат да постъпят във водната фаза. С помощта на промивни помпи се подава вода, за да се стигне до третата фаза на промивка, където клетката достига състояние, при което пясъкът е вече пречистен и тя е готова отново да филтрира.
Рециклирането на пясъка (промивката) зависи от водата, която постъпва и мътността й. Има случаи, когато водата е с ниска мътност и клетката може да работи до 2 – 3 седмици, но когато мътността е висока, се налага в рамките на ден клетката да се промие. Процесът на промиване е изключително интересен, тъй като в тези корита пада много вода, мътна вода, с времето става все по-бистра, за една промивка например се използват 500 – 600 кубика вода. Тази промивна вода отива в специални отводнителни съоръжения, те поемат водата и след това я пропускаме контролируемо към канализацията.“, разказва Христов.
Оказва се, че наред с реновираният сграден фонд и непрекъснатите обновления, които се правят по технологичните съоръжения в станцията, през 2010 година управителят Андон Христов въвежда и съвременна мониторингова система за наблюдение параметрите на водата в реално време.
„Това е мониторинговата система, където и в момента можем да погледнем показателите – на вход, на изход на ПСПВ, мътността, остатъчен хлор в милиграми на литър, pH на водата, температура на водата, количество и т.н. Това е една много съвременна система, която може да се надгражда посредством включване на други параметри, наблюдение в реално време и прочее. Най – хубавото на системата, която въведох през 2010 година, че преди това колегите трябваше да вземат чаша с вода на входа, да отидат в лабораторията, да измерят мътността, която може да се промени през това време и едва тогава да имат резултат, а тази система измерва всичко в реално време и показва постоянните изменения. Дори и в момента наблюдаваме как се актуализира информацията, посредством мониторинговата система, всеки един показател се измерва от сонда, сондите пък подават информацията тук и диспечерите знаят какво е състоянието на водата по всяко време.“
На територията на станцията има и лаборатория за анализ на питейни води, която е акредитирана и е на изключително високо ниво „Тук се прави анализ не само на нашата вода, а анализ на източници от целия регион, включително и на дружества, които не са към ВиК – Благоевград, но които, срещу съответното заплащане, могат да се възползват от лабораторията. Това е единствената по рода си лаборатория на територията на областта. От тази година е акредитирана и ПСОВ, по настояване на инж. Димитрова това се случи и вече можем да правим анализ и на отпадни води.“
Управителят споделя също,че има значителни бъдещи планове за развитието на станцията.
„Имаме голямо желание да направим една пълна реконструкция на първото стъпало, има нужда от това, ефективността, с която работи то в момента, е много малка. Една такава реконструкция може да се случи с помощта на допълнително финансиране, включително и второто стъпало – пълна реконструкция на още 5 филтърни клетки, тръбни връзки и прочее. Тези обновления са свързани най – вече с това, че ще се правят по-малко промивки на филтърните клетки, което от своя страна води до редуциране на разходите, като разход на пречистена вода, на ел. енергия, за дозировката на колагуланта и т.н.
Ние дори в момента ограничаваме постъпването на много мътна вода до станцията. Чрез мътномер, поставен на около 10 км. от станцията, разбираме, че мътността е висока и целта ни е да го визуализираме, така че предварително да знаем каква вода идва насам. Ако тя е с висока мътност, има възможност да я отклоняваме в интервал от час – два, когато спадне мътността, тогава да постъпи към входа на ПСПВ, като по този начин ограничаваме разходите и подобряваме качеството на питейната вода.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене