Автосервизът на семейство Крачолови в Садово стана туристическа дестинация за местните заради бялата лястовица

Чудото се случи!

Бяла лястовица се роди в благоевградското село Са­дово. Птицата, която е сим­вол на надеждата, изненада местните жители, които дни наред не могат да й се нарад­ват.

Бялото лястовиче се пръ­кнало в гнездо в автосервиза на Цветан Крачолов. Мъжът е потомък на бележития бъл­гарски писател Пейо Яворов, чието истинско име е Пейо Тотев Крачолов. Поетът ни има история с региона, като всеизвестен факт е, че пър­вият кмет на град Неврокоп (дн. Гоце Делчев) след Осво­бождението е именно Яво­ров.

Митичното птиче живее в гнездото заедно с още 4-5 свои братя и се­стри и е също толкова гласови­то, колкото са и те. Животинката почти постоянно стояла с широко отворена човка и чакала храна. След като полу­чавала насеко­ми, отново отва­ряла гладна уста и така минавали дните.

Стара легенда гласи, че бяла лястовица се ражда веднъж на 100 години. Но когато се по­яви, се случват поредица от чу­деса – слепите проглеждат, глу­хите чуват, а хо­рата с уврежда­ния на краката прохождат. Жи­телите на Садо­во се надяват, че птицата ще пази населеното им място и добрина­та ще надделее над злото.

Бялата лясто­вица е толкова силно митологизирана, че се появява и в литературата. В разказа на Йордан Йовков „По жицата“ тя е символ на надеждата за безнадеждно болни. „Е, ти, кай знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи вед­нъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е бо­лен, оздравя!“, пише Йовков в знаменитата си творба.

От раждането на птицата досега десетки местни жите­ли се струпали в сервиза на Крачолов, за да видят чудото. Хо­рата пред гнездо­то си пожелавали първо здраве за себе си и близ­ките си, а след това лястовица­та да им донесе късмет и щастие. Под стрехите на постройката има няколко гнезда, а собственикът лично се е заел да ги пази. Крачо­лов е неколкокра­тен носител на от­личие „Механик на годината“, а през 2011 г. доби още повече по­пулярност, след като спечели турнир по белот заедно със свой другар.

Вестник “ Градът „