Хюсеин възстановява български чешми

От няколко години 44-го­дишният турчин Хюсеин Хюсеинов от валандовското село Башибоз край Дойран­ското езеро възстановява построени от български войници чешми по време на Дойранската епопея 1915-1918 година. Тогава близо 3 години българската войска, съставена от 9-а Плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов и 11-а пехотна македонска ди­визия са страж в тази част на Солунския фронт и сло­мяват съпротивата на про­тивниците от Антантата.

А в тази коалиция влизат многобройно по­вече английски, френ­ски, гръцки и сръбски военни части.

Хюсеин е безработен, живее в родното си село, преди няколко ме­сеца е погребал майка си и се прехранва, като бере горски гъби и пло­дове за продан. От вре­ме на време е гид на турис­тически групи, защото в тази западна част на Беласица планина той е израснал, няма да се загуби в нея и със завър­зани очи: „Вие, бълга­рите, имате тук музей на открито. Беласица планина и полето край езерото Дой­ран е надупчено като швей­царско сирене от бункери и скривалища от Първата све­товна война.

Всеки ден след дъжд изли­зам за печурки и манатарки и се натъквам на гилзи от снаряди, части от оръдия, пушки манлихери, мини, сто­тици патрони и какви ли още не муниции изравям изпод шумата, Всеки ден разкри­вам от земята каменни кръ­стове на загинали българи, разрушени през годините от сърбоманите”, сподели Хю­сеин Хюсеинов, който е на­зовал профила си във “Фей­сбук“ Husein izci Husein

Преди няколко месеца мъ­жът сам, със свои средства, възстановява каменна чеш­ма, иззида­на преди повече от един век от български войници. Чешмата се намира на няколко километра от родно­то му село Башибоз. Установил е местона­хождението и на други няколко чешми, част от които са пресъхна­ли. Редов­но пуска в своя “Фей­сбук“ про­фил снимки на своите находки и хубавото е, че от Бълга­рия вече му изпращат парична по­мощ за ма­териалите, с които възстано­вява чешмите.

„На доста места се натък­вам на гробове на загинали тук български войници. През годините сърбоманите в Ма­кедония са строшили камен­ните кръстове, но България трябва да се организира и да събере костите в едно общо гробище в тази част на Бела­сица. Аз имах ядове с власт­та тук, когато видяха, че въз­станових голямата чешма. Проблеми ми създаваха, че изравям от земята и съби­рам старите пушки, пищови, бомби, гилзи и патрони, но когато от София на гости ми дойдоха Иво Антонов от Во­енното министерство и ня­колко професори историци вече не смеят да ме закачат. На чешмата работех 10 дни. Иво Антонов ме награди с 2 български медала, когато се срещнахме,“ споделя Хюсе­ин.

Той се учудва защо българ­ската власт още не е пред­приела стъпки към органи­зиране на изследователска експедиция и откриване на музей на открито: „България тук има много история, а пък по-голямата част от българ­ските войници и офицери от 11-а Македонска пехотна ди­визия са били мъже от днеш­на република Македония.

Затова този музей може да се създаде заедно с днешна­та власт в Македония. Има още много свидетелства, закопани в земята, но те трябва да се изваждат от историци специалисти. През септември ще се чества 100 години от Дойранските бое­ве на тази земя и България трябва да направи нещо,“ разказва още Хюсеин.

От старите хора той е слу­шал разкази за войната: „Много мъка, глад и си­ромашия е имало. Много убити и ранени. Войни­ците са садили зелки и патла­джани на нивите, за да се прехранват. Водени­ците и колибите са били пре­върнати във военни болни­ци, лазарети. На Беласица и Дойран е бил фронтът, бъл­гарската войска е започ­нала да прави железен път през Беласица до Петрич, но войната свършила и желез­ницата не е завършена.Про­каран е бил само път, който и сега се нарича бугарскиот пат, разказва Хюсеин.

Той с тъга се изповяда, че ако има български паспорт и документ, че може да бъде екскурзовод, ще остане в родното си село:

„За едната кора леб одам в планината да събирам гъби. Тука нема работа за такива като мен. С 4 клас образо­вание съм, не се занимавам с политика, но живо ме ин­тересува българската исто­рия“, споделя накрая Хюсе­ин от валандовското село Башибоз.

Вестник “ Топ Преса „