МЕЖДУ РОКА И ФОЛКЛОРА

 Хората от музикалните среди, а и голяма част от съгражданите му – нев­рокопчани, го наричат с артистичния псевдоним ДЖЕМБИ. Някои дори не знаят, че името му е Стоян Джамбазов. Важното е, че всички се възхищават на неговия безспорен музи­кален талант и винаги го свързват с местните рок групи и с емблематичния оркестър „Щуро маке“.

– Господин Джамбазов, моля, разкажете ни за Ваше­то прохождане в областта на музиката.

– В моята махала – Комса­ла, имаше Младежки клуб, който се намираше в старата поща. Всяка събота и неделя там организираха забава. Аз си играех с децата наоколо и така за първи път чух музика, различна от македонската. Това окончателно ме запали да си купя китара.

В Трето основно училище, където учех, участвах в ху­дожествената самодейност. Там си сформирахме учениче­ски състав, група „Земетръс“. Вече като гимназист свирех в Младежкия клуб. Иван Вой­нов ни покани да образуваме група „Стон“ и ни предостави много добра база за репети­ции. Той ни оказа голяма по­мощ за сериозен ученически старт.

Като войник (аз служех в София) станах ръководител на военния оркестър. Имахме си репетиционна стая, която беше като оазис в казарма­та. Бях стар войник, когато при нас дойде новобранецът Слави Трифонов и започна да се включва в програмите, като участваше в различни сценки. Още тогава си личе­ше дарбата му за хумор, са­тира и шоу. Бързо се вписа и във войнишкия танцов със­тав, като за кратко време и с голяма лекота научи всички народни танци.

– Каква беше позицията на Вашите родители? Подкрепя­ха ли Вашите музикални за­нимания?

– Не, не ме подкрепяха, а ме спираха. Искаха от мен да се занимавам с наука, не с из­куство. Виждаха ме може би като инженер. Подкрепата им дойде чак след казармата. Тогава баща ми даде 2 хиля­ди лева, сериозна сума на времето, за да имам вече про­фесионална китара. Купих я от Ивайло Крайчовски от ле­гендарната група ФСБ.

– Как продължи развитието Ви като музикант след казар­мата?

– Като минаха тези две годи­ни и три месеца, се върнах в родния си град Гоце Делчев. Тогава основахме рок група „Кондор“ с най-добрите му­зиканти в града. Създавахме песни, изнасяхме концерти и хората ни харесваха. За съжаление след около две години и половина групата се разпадна. И друг път съм споделял, че имам желание 12-те авторски песни на група „Кондор“ да бъдат издадени в рок албум. Сега смятам да кандидатствам по програма „Музикаутор“. Ще се опитам да получа финансиране, ако не, малко по малко ще напра­вя албума в моето студио.

Развитието ми като рок му­зикант продължава и сега. Повече от пет години участ­вам в местната рок група „Dass“. Свирим на мотосъбо­ри и рок фестивали, включва­ме се в празници на нашата и други общини.

Рок музиката си остана мо­ята голяма любов. Не изпус­кам концерт на рок група, коя­то идва в София. Три пъти съм бил на концерт на „Toto“, също три пъти – на „Deep Purple“ и два пъти на група „Kansas“.

– А откога изпълнявате на­родна музика?

– Още като ученик ходех да свиря по сватби и изпращане на войници, но професионал­ните ми занимания са от 1994 година. Тогава със Здравко Георгиев започ­нахме звукоза­писна дейност на македонска музика. Наши­ят оркестър „Щуро маке“ е едно уникално явление. През годините ние реализирахме оригинални творчески идеи, създадохме много хитове и се доказахме. Направихме най-хубавите записи на Иван Дяков, Николина Чакърдъко­ва, Володя Стоянов… Спокой­но мога да кажа, че сме явле­ние в музиката, правим нещо истинско и стойностно и ще оставим следа. Хората в цяла България ни поздравяват и ни се радват.

– Какво предстои в творче­ския календар на оркестър „Щуро маке“?

– В по-далечна перспектива смятаме да направим концер­ти за българската общност в САЩ и Канада. Имам идея през следващата година, по повод 25 – годишнината на оркестъра, да изнесем юбиле­ен концерт „Щуро маке“ и при­ятели“ и да поканим певците, които са работили с нас през годините. Ще бъде интересен концерт.

– Тъй като разговаряме във Вашето студио, което прави много приятно впечатление, бихте ли ни разказали за него?

– Това е една от сбъднатите ми мечти – да имам собстве­но добре оборудвано студио. Тук намирам спокойствие и комфорт като професиона­лист и мога да работя без ограничения във времето. Радвам се на тая придобивка от няколко месеца. Володя Стоянов е първият певец, с когото тук реализирам про­дукции. Това е мястото, къ­дето се ражда неговият нов албум. Вече е готова песен за българските емигранти в Англия. Както разбирате, творбите са на патриотична основа.

– По кое време на деноно­щието работите най-добре?

– От ранния следобед до ве­черта. За мен това е най-под­ходящото време за работа. Разбира се, когато се налага, мога да бъда продуктивен и в други часове на денонощието.

– Накрая искам непременно да Ви попитам какво е мне­нието Ви за съвременната българска музика.

– Има подем във всеки стил на нашата съвременна музи­ка и това ме радва. Радвам се също, че музикалните форма­ти отдалечават младите хора от чалгата.

– Благодаря Ви за отделе­ното време и Ви желая нови успехи!

Юлия Баймакова