Любовта към книгите – смисъл на живота

Уважаеми читатели, един от 13-те клуба на лятната превантивна програма „Аз избирам доброто“ е клуб „Млад журналист“. В него децата, които обичат пис­меното слово, усвояват различни журналистически жанрове. Днес имате въз­можност да прочетете ин­тервюто, което те взеха от Росица Попаркова – главен библиотекар в читалищната библиотека – град Гоце Дел­чев.

– Госпожо Попаркова, как из­брахте професията си?

– Като бях ученичка, идвах много често в библиотеката. Тогава нямаше компютри и други технологии, които вие сега имате шанса да полз­вате. Четенето на книги и на всякакви печатни материали много ми харесваше и пома­гаше за моето обучение. Като завърших гимназията, канди­датствах в Софийския универ­ситет, но не ме приеха и постъ­пих в тогавашния Държавен библиотекарски институт, спе­циалност Библиотекознание и библиография. Завърших през 1987 година и постъпих на работа в нашата библиотека. Видях колко е интересно тук и останах, макар че по-късно придобих и педагогическо об­разование, което ми позволя­ваше да стана учителка. Десет години след постъпването ми на работа в читалището станах главен библиотекар.

– Добре ли се чувствате сред децата и възрастните, които ползват услугите на библиоте­ката?

– Общуването с хората винаги е интересно. Мога да дам при­мер със студенти, които рабо­тят по някоя тема. Като търся материали за техните курсови и дипломни работи, аз също се обогатявам. А най-емоционал­но е общуването с децата. Те винаги ме зареждат положи­телно.

– Какво дру­го Ви харесва в тази работа?

– Харесва ми всичко. Има една латинска сентенция – че във всяка книга се крие по една душа. Самите кни­ги говорят за своите авто­ри. Нерядко организираме срещи с наши съвременни поети и писа­тели и тези контакти също са много по­лезни. Накратко, обичам да об­щувам и с читателите, и с кни­гите. Харесва ми и участието в различни проекти. През 1999 беше първият. Тогава започ­нахме да обновяваме библио­теката – въведохме електрон­ните технологии, направихме първата автоматизирана ком­пютърна мрежа. Сега работим по електронен каталог на кни­гите. Всичко това ме радва. Искам да виждам нови неща, внедрени в библиотеката. Тези резултати ме вдъхновяват и ме карат да остана тук. Най-до­волна съм, когато доставяме радост на хората. Например, преди да направим асансьо­ра, инвалидите нямаха достъп до библиотеката. Спомням си голямото вълнение на млад човек в инвалидна количка, ко­гато за първи път получи въз­можност да влезе тук. Той це­лият трепереше от радост. Не по-малко беше задоволството на сляпо момче, на което осигу­рихме специален компютърен софтуер за хора със зрителни увреждания. Бяхме първата библиотека в Благоевградска област, която си набави такъв софтуер.

– А какво Ви затруднява ?

– Всяка професия си има трудности, но те не трябва да ни спъват. Ние се затруднява­ме при обновяване на фонда, защото са нужни доста сред­ства. Знаете, че книгите са скъ­пи. Затова сме принудени да искаме от ползващите библио­теката читателски карти. Не ми е удобно да събираме такси, но те са необходими за закупува­не на книги. Искаме да имаме и таблети.

– Ако можехте да промените нещо в библиотеката, какво щеше да бъде то?

– Много неща бих променила. Трябва ни една огромна зала за детски отдел. Освен това мечтая за един детско-юноше­ски кът, където не само да се чете, но и да се обменят мисли, да се водят дружески разгово­ри. Бих направила един стра­хотен музикален отдел, където спокойно да се слуша предпо­читана музика. Без колебание щях да разширя и чуждоезико­вия отдел.

– Ние сме идвали тук заедно с целия клас. Често ли ви посе­щават ученици?

– Първокласниците идват при нас за празника на букви­те. Така е било преди години и ние възстановихме тази тради­ция. Учениците от основните и средните училища провеж­дат някои от часовете си тук. Най-силно се впечатляват от старопечатните книги. Про­веждали сме съвместни ини­циативи с Българския червен кръст, Обществения съвет по образование и други неправи­телствени организации.

– Мене ме интересува дали се санкционират хората, които закъсняват с връ­щането на книгите.

– В големите библиотеки има такса „Закъснели чи­татели“. Преди години ние също налагахме такава санкция, но я премахнах­ме. Разчитаме на съзна­нието на хората. Когато обаче читателят скъса кни­гата или я загуби, той е длъжен да купи същата книга или да я плати в пе­торен размер.

– Аз искам да Ви попи­там Вие лично какви книги харесвате.

– Преди харесвах едни, сега – други. Това зависи от възрастта и от състоя­нието ми. Понякога ми се че­тат развлекателни книги, друг път такива, свързани с моята професия. Чета и нашумели за­главия, за да знам дали да ги препоръчам на читателите.

– Много Ви благодарим за от­деленото време и изчерпател­ните отговори.

Вестник “ Топ Преса „