Димитър Станишев: Да спрем усещането за безнаказаност на пътя

Димитър Станишев е първият председател на Детски парламент в Благоевград, като още тогава работи за извънредна сесия на общински съвет по проблемите на децата в Благоевград. След първата си магистърска степен в университета „Лудвиг-Максимилиян“ започва работа в ПР-агенция за финансова комуникация в Мюнхен и завършва паралелно магистърска степен по бизнес администрация в Гьотинген. След 13 години в Германия се завръща в България. Редом с това инициира гражданска инициатива в кв. Левски Г, София, за поставянето на улично осветление около няколко блока, изграждане на детска площадка, както и за обезопасяване на отворени шахти. През декември 2017г. Димитър написа коментар за трагичния инцидент със студентката Фатиме, която бе прегазена от камион на пешеходна пътека край ЮЗУ в Благоевград, озаглавен с „Всяко чудо за три дни? Този път не!“ През юни 2018 г., с юриста Елена Калпачка, потърси информация от КАТ Благоевград за броя нарушители за отнето предимство на пешеходец в областния център.

Само 23 нарушители за отнето предимство на пешеходна пътека за 6  месеца са установени в Благоевград. За периода от 12 май 2017 до 11 декември 2017 пък броят на издадените наказателни постановления е едва 12, показа справка за работата на КАТ-Благоевград, поискана от Димитър Станишев и юриста Елена Калпачка по Закона за достъп до обществената информация

Дадохте дума да следите работата на КАТ в Благоевград след трагичния инцидент от декември миналата година, когато камион прегази студентката Фатиме на пешеходна пътека. Какво се промени от тогава до днес в областния център?

Първо искам да отбележа, че по никакъв случай не искам да политизирам личната трагедия на едно семейство и всички засегнати. Не преследвам никакви политически цели. Не членувам в никакви партии и неправителствени организации, нито получавам нечие финансиране. Съдбата на Благоевград продължава да ме интересува от времето ми в Детския парламент. Казвам го предварително, тъй като обществото едва ли не очаква някакви скрити сили зад всяка гражданска инициатива. Не, контролът е при гражданите и всеки има право да се възползва от дадените му по закон легитимни средства, както направихме ние с юриста Елена Калпачка (тя няма адвокатска кантора, така че не искаме да правим реклама на никой). По Закона за достъп до обществената информация поискахме справка за броя наказателни постановления на територията на Благоевград в период от шест месеца преди и след този инцидент. Искахме да дадем време на институциите да реагират, тъй като не е реалистично да се види коренна промяна за дни, освен ако не е с цел потушаване на емоциите. От предоставените числа (Снимка 2) не съм оптимист, че проблемите на пешеходците се третират достатъчно приоритетно. Дано се заблуждавам. На това място искам да изкажа признателност като гражданин към всички съвестни служители на МВР. Инициативата ни няма за цел компрометиране на институцията и нейните служители, а само и единствено да даде превантивен сигнал. Нека не реагираме след следващ инцидент, а намалим максимално риска той да се случи.

Тогава всички институции обещаха да вземат крути мерки, за да не се повтаря тази трагедия. Случи ли се това, според вас?

Като пешеходец, а числата го показват, все още нямам усещане, че водачите на превозни средства винаги се придържат към правилата. Същото се отнася и за превишаването на скоростта по основни булеварди, особено ако си с по-нов автомобил. Сякаш сред определени водачи витае усещане за безнаказаност, което е крайно вредно за нормалното ни съжителство. Затова помолих младежка структура като Детски парламент също да следи тази тема. Всъщност, в едно живо гражданско общество всеки от нас може и би трябвало да следи работата на институциите с превантивна и коригираща цел.

Случаят с прегазената Фатиме разгневи не малка част от благоевградчани, които на няколко пъти се събираха на протест. До какво доведе всъщност тази гражданска енергия?

Тази гражданска енергия показва според мен, че има скрито недоволство към отговорните институции. За съжаление този трагичен инцидент отключи реакциите на младите хора в Благоевград, а вероятно и възмущението на граждани, които не бяха пред общината. Не съм оптимист обаче за потенциала на действия, когато те са еднократни или само след инцидент. А и политиците не винаги разчитат знаците на времето. Законът дава легални инструменти на всеки гражданин за контрол над институциите. Законът за достъп до информация може да бъде използван от почти всеки гражданин, като отделните институции имат и собствени образци. Те само трябва да бъдат попълнени и изпратени. Това не е свързано с разходи. На вас, представителите на медиите, се пада след това отговорността и решението да тематизирате по-широко съществуващи дефицити. В България трябва да създадем култура на прагматична критика и дискусия. Не всяка критика е политическа, не всеки упрек има задкулисни цели и не всяка забележка трябва да води до емоционални личностни реакции. Напротив, дори в личната си комуникация ни е нужна култура за комуникация и градивна критика, когато имаме предложения за подобрения един към друг. В Германия това е част дори от фирмената култура, която се практикува редовно.

Кой трябва да поеме отговорност за това, че един млад човек си отиде от този свят?

Не бих искал да изземвам функциите на разследващите органи. Това не е в моите компетенции и възможности. Около всеки инцидент има голям набор от детайли, които трябва да бъдат проверени. Като гражданин мога само да си пожелая всички институции да работят ежедневно по начин, който да води до спазването на правилата и законите на страната. Държавата има немалък властови ресурс именно с тази цел.

Ако една смърт на млад човек не може да накара институциите да заработят, тогава какво може да ги накара?

Ежедневният контрол на всеки от нас. Будната гражданска позиция. Знам, че това е изтъркана дума. Знам, че за много хора звучи твърде романтично или наивно. Но да очакваме някой отвън да поеме тази функция, за мен е несериозно. Всяка държава има собствени проблеми и следва нейните граждани и институции да са най-заинтересовани от тяхното разрешаване. В София, където понастоящем изкарвам по-голяма част от времето си, с Елена постигнахме немалко промени в квартал “Левски”, като например поставянето на улично осветление, обезопасяване или поставяне на шахти след няколкократни сигнали, подписка, участие на медии, срещи с няколко кмета и над едногодишни усилия. Тоест, ние можем да променим повече, отколкото си мислим. Няма да е лесно и често човек трябва да се бори с отчаянието. Но с търпение и постоянство, с будна гражданска позиция, дори и без партийна принадлежност, можем да допринесем към по-добра среда.

Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка на пешеходните пътеки в цялата страна. Ще има ли ефект, според вас?

Следва органите да проследят до колко маркирани дефицити се отстраняват. Това ще бъде добър знак и за институцията, която е направила проверките. Ще покаже, че тя не се е ограничила в констатации, а е заинтересована и от крайното премахване на съществуващи дефицити. Впрочем, по Закона за достъп до обществена информация може всеки от нас да проследи работата на институциите.

Вие чувствате ли се спокоен, когато се разхождате в Благоевград?

С цел по-голяма обективност е редно да се отразят някои промени, които се направиха, като например „спящите полицаи” около студентските общежития. Като гражданин обаче все още нямам усещането, че всички водачи на превозни средства се придържат към съществуващите правилници. От един мой бивш преподавател и експерт в голяма автомобилна компания в Германия чух следния коментар: „Знаете ли как наложихме слагането на колани в Германия? От една страна ги направихме по-удобни, прибирайки се автоматично, а от друга страна засилихме контрола“. Според мен няма да е достатъчно да сложим нова настилка и да разчитаме моралът на водачите от днес за утре да се промени. Нужни са и категорични мерки като постоянен контрол на пътя и гражданска непримиримост към нередностите.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене