Който търси, намира

Неделя, 29.04.2012 г., 10:00h., вкъщи, Гоце Делчев. Трескаво стягаме раницата – бири, риби, зеленчуци, ядки, ябълки, шоколад и вода…

Неделя, 29.04.2012 г., 11:00h., Храм-параклис Св. Георги Победоносец, Мусо­мище. Четирима души, без броим ку­чето, пое­маме по пътеката вдясно от храма.

Цел­та: кре­постта Судин­град. Да, и аз преди го­дина си казах“Су­динград – WTF??“. После прочетох разпространена­та навсякъде информация за Судинград. Тогава преди една година тръгнахме да я търсим и макар че сме от района бяхме хванали греш­ната посока, която ни отведе към чудните Мусомишки ли­вади. Беше готина разходка, но без постигната цел. Така година по-късно тръгваме пак да търсим крепостта.

За изходна точка си из­бираме Храм-параклис Св. Георги Победоносец, въоръ­жени с GPS и координати тръгваме. А раницата толко­ва тежи, че след един кило­метър спираме да се възхи­тим на чудната гледка към ГрадЪ(така казваме на Гоце Делчев), а между временно нечий гръб да отпочине.

Докато стоим и си мислим за крепостта и свежестта, забелязвам един човек да ходи по пътеката. Ми­налогодиш­ният опит ми е показал, че е добре да се пита и така леко нахално прекъсвам човека от мислите му с въпроса:“Да­ли случайно знае за Су­динград?“ За протокола миналата го­дина получи­хме следния отговор:“А такъв град не съм чувал да има. Ей го там е градъ ама Судинград“ Тазгодиш­ният човек (значително по-добре ос­ведомен) ни каза, че сме се объркали (по­лучих първото за дена deja vu). Обясни че сме поели в грешка посока и че всъщност крепостта се намира след параклиса Св. Илия, който е кацнал на скалата над мест­ността. Няма как да не го видите. Аз гледах изгражда­нето му, докато учех в гимнази­ята. Та според човека трябва да под­минем параклис Св. Илия и да про­дължим по пъте­ката за Старо Лески и ще я ви­дим. За наша ра­дост ни упъти как да стиг­нем от на­шето място до крепостта без да е необходимо да се връ­щаме и така съгласно новите указания продължихме наго­ре по хълма. Ходене, ходене, борчета, хвойна, шуми, сенки и пек. GPSa вече ни показва 1.4 км. до крепостта, но нали ги знаете GPSите не може да им се вярва безрезервно. И така обезверени си казваме, че където намерим място за почивка правим BBQто, а пък за крепостта ще видим какво ще се случи. И точно тогава се появи първия от множе­ството зидове/ридове.

Оказва се, че не е един­ствения… В мен не остана и капчица съмнение, че точно това е мястото, където се е простирала крепостта.

А разпръснатите нався­къде камъни бяха доказа­телство за иманярските търсения на повечето хора, включително и на този който упъти по-рано през деня.

И така с изглед към Сла­вянка и удовлетворена от постигнатия резултат се на­слаждавах на най-вкусната риба. 🙂

Разбира се това че аз бях доволна съвсем не означа­ваше, че предводителя на групата ни беше. След вкус­ният обяд с риба. Той реши да продължи по пътя към Старо Лески. Освен неверо­ятните гледки, не се беше на­тъкнал на нищо по-различно въпреки че следвал стриктно GPSа.

На връщане минахме по пътя, който препоръчвам за крепостта: Храм-парак­лис Св. Георги – Параклис Св. Илия – по пътя на Старо Лески, със зелените лива­ди и спокойните кравички. Около мястото където е кре­постта има един манастир, чието име така и не научих. Стигнете ли до него значи сте открили крепостта. Няма как да сгрешите мястото осеяно е с камъни и зидове/ридове.

Търсенето на Судинград бе като изследователска експе­диция за мен. Нищо, че както установих в последствие бях ходила вече там със съуче­ници от същата онази гимна­зия. Търсенето на Судинград беше едно силно преоткрива­не на природата около Мусо­мище и Лески.

Вестник “ Градът „