Георги М. Гърнев – виден възрожденски родолюбец и фолклорен деец

 Един от десетките възрож­денски учители, радетели за утвърждаване на българщи­ната в Източна Македония през втората половина на 19-ти век, е Георги Монев (Симеонов) Гърнев от с. Ли­бяхово /дн. Илинден/, Нев­рокопско.

Роден през 1856 г., той е първороден син на мест­ния родолюбец дядо Моню Гърнев.

Малкият Георги става уче­ник в един изключително важен момент – тогава, ко­гато учителите Петър Сара­фов и Атанас Поппетров при неимоверни трудни условия правят опит за премахване от училището в Либяхово на неразбираемия гръцки език и заменянето му с роден български език.

Прекомерно е желание­то на дядо Моню да изучи сина си. А и самият Георги е твърде ученилюбив и любо­знателен. Затова след завършване на учение­то си в Либяхово, баща му го записва да се учи в Пловдивската гимна­зия. Там завършва 5-ти клас/днес 9-ти/ през учебната 1875-1876 г. И започва дългогодиш­ната си просветител­ско-патриотична дей­ност в редица селища на Источна Македония.

От есента на 1880 г. до лятото на 1884 г. Ге­орги М. Гърнев е учител в с. Просочен,

Драмско. Заради ста­ранието и всеотдай­ността в работата той си спечелва голямо ува­жение и авторитет сред населението и местни­те управници. По това време е и активен член на българската община в Драма. На важно съ­брание на общината на

1. 01. 1884 г., където се изработва телеграма до Цариград с поздра­ви до екзарха,

паметно слово в защита на поробените българи про­изнася Г. Гърнев. Неговата

неустрашима просветна дейност за възхода на бъл­гарщината е причината да бъде арестуван през януа­ри 1885 г. заедно с мнозина други български учители в Драмско и Серско. Някол­ко дни е държан под строг режим, а от арестуваните мнозина са изпратени в Со­лунския затвор- между тях отец Харитон, председател на българската община в Сяр, Петър Сарафов, дирек­тор на Серското българско училище, и няколко учители. Затварят се всички българ­ски училища в този край,

нанесени са непоправи­ми щети на българското просветно дело. Всичко българско най-жестоко се преследва. Гъркоманите ли­куват. И точно в този тежък момент, за почуда на мно­зина, Гърнев се осмелява да събере българчетата в Сяр и да започне да им пре­подава на български език. Във връзка с това ето какво пише по-късно Васил Кън­чов; ‘’Много българи били за­творени в Мелник, в Петрич и селата. Много български учители с бягство се изба­вили от тъмниците. Българ­ското движение се потаило в Сяр. Параклисът останал без свещеник и бил затво­рен, но за чудо голямо

българското училище не се затворило. Останал един учител, който бил незабе­лязан от гръцкия владика. Това бил някой си Гърнев, учител в отделенията. Той събирал ония деца, които не се разбягали от страховете, и продължавал с голям риск учението. Владиката, като узнал това, настоял пред па­шата да се затвори българ­ското училище и да се прого­ни Гърнев, но пашата не склонил. Него го било страх да направи това нещо, защото училището имало по­зволително писмо от валията’’

През учебната 1887-1888 г. Г. Гърнев, заедно с Марко Ян­ков Мала­мишев от Либяхово, отиват учи­тели в с. Горно Бро­ди, Серско. Носят със себе си бу­квари за учениците, но гърци­те съвсем скоро ги изгонват.

В ‘’Автобиографията ‘’ на Спас Прокопов се спомена­ва, че през учебната 1893- 1894 г. Г. Гърнев е вече учител в родното си село Ли­бяхово, а в следващите две учебни години, до 4 октом­ври 1896 г. – в Демирхисар. Там учителствува при много трудни условия. Училишето се помещава в къща с две стаи – в едната живее учи­телят, в другата хазаинът, а учениците са вън, на двора. Освен това Гърнев постоян­но е изложен на опасност от гръкоманите и турските власти, които всячески се стремят да пречат на бъл­гарското просветно дело.

В Демирхисар Георги Гърнев попада под влия­нието на революционното движение и става член на ВМОРО. През лятото на 1895 г., по време на ваканция в Либяхово, той посвещава в революционното дело Ди­митър Арнаудов, който като търговец на дребно /прама­тар/обикаля селата и посве­щава отделни верни хора в

революционната органи­зация.

От Демирхисар Г. Гърнев отива учител в Петърч. А през 1905 г. се преселва с многочисленото си семей­ство /жена и 6 деца/от Ли­бяхово в Банско. Тук също е учител. Но на следващата го­дина е арестуван от турски­те власти и държан извест­но време затворен в Солун.

Пределно радостен е той да види освобождението на родния край от османско иго, за което посвещава го­ляма част от живота си. Но скоро след това, през 1913 г. се разболява от холера и е откаран в София на лечение. Там умира на 16 юли 1913 година.

По време на дългогодиш­ното си учителствуване Ге­орги Гърнев се проявява и като неуморим, ентусиази­ран събирач на фолклор­но-етнографски и езикови материали от редица сели­ща на Източна Македония. Записва стотици песни, много гатанки, пословици, думици, баяния, приказки и изрази от стивастарския език /професионален го­вор/, които понастоящем се съхраняват в Етнографския институт на БАН. Една част от тях са публикувани в т. 36 на ‘’Сборник за народни умотворения и народопис’’.

Събраното от Г. Гърнев ценно културно наследство все още е недостатъчно про­учено, систематизирано и популяризирано.

Ето една важна задача за специалистите в тази об­ласт, за да се открои още повече просветителското и патриотичното дело на този родолюбив възрожденски учител, пример за бъдещите поколения.