Саботьор срещу Тодор Живков осъден заради имотни измами в Ковачевица!

Днес наследниците му се ширят в луксозните си хотели там!

 През декември 1988 г. Михаил Горбачов предста­вя доктрината Синатра, с която обявява края на доктрината Брежнев. Стра­ните от Източна Европа придобиват свободата са­мостоятелно да провеждат нужните реформи, в това число да търсят сътрудни­чество със САЩ. По това време обученият на Запад по-млад ешелон на БКП вече подготвя смяната на Тодор Живков. Андрей Лу­канов, Петър Младенов и Добри Джуров са ядро­то на заговорниците, но малцина са посветените в сценария какво точно ще се случва. Работи се и по създаване на дисидентски структури, с които трябва да се създаде впечатление­то сред ръководния парти­ен елит и в самия Живков, че има сериозна опозиция срещу „ръководството” и в редиците на самата партия. За по-голям ефект в комите­та за защита на град Русе е включена дори съпругата на Станко Тодоров.

Групата около Луканов ус­пява да си осигури подкре­пата на Запада за готвения преврат, в същото време не къса и връзките с Кремъл.

На 7 юли 1989 г. в Букурещ се провежда редовното за­седание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Гор­бачов е информиран за на­мерението за изваждане на Тодор Живков от властта.

Съединените щати също са в течение. На среща меж­ду Андрей Луканов и Джор­дж Тенет през 1989 година последният е уведомен за готвения вътрешно-парти­ен преврат ( по-късно Тенет става директор на ЦРУ). Двамата се срещат няколко месеца преди Десети ноем­ври, докато Луканов е в САЩ за преговори с компанията „Пепси кола”.

През октомври 1989 г., при откриване сесията на ООН, другият заговорник -Петър Младенов, се среща с дър­жавния секретар на САЩ Джон Бейкър. Бейкър иска промяна на отношението на България към Турция. Мла­денов обещава, обещава и свалянето на Тодор Живков, като препъникамъка към ре­шаване на този въпрос.

Няколко месеца преди да бъде свален, самият Тодор Живков се среща с амери­кански сенатор и му казва, че нещата в Съветския съюз отиват на зле. И го пита: ако се откачим от техния влак и се закачим на американ­ския, дали САЩ ще могат да ни изтеглят на буксир. Така твърдят негови приближе­ни в документален филм на БНТ за прехода. Какъв отго­вор е получил, не се казва, и няма особено значение.

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ ПОДГОТВЯ ЖИВКОВ ЗА ОСТАВКА ОЩЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1988 Г.

На заседание на Полит­бюро на ЦК на БКП Мла­денов очертава събития и тенденции, които от днешен прочит звучат почти фан­тастично, тъй като е нямало индикации опозиционните настроения в БКП да стиг­нат неконтролируем мащаб. Според редица мнения, из­казването на Младенов на този форум е най-неискре­ното в неговата политическа кариера, пропито от първата до последната дума с фал­шива загриженост за до­брото име и бъдеще на БКП. Словото му има характер на брилянтна психоатака с цел Живков да бъде сплашен и сам да стигне до идеята за подаване на оставка. И в по­следния ден на заседание­то Тодор Живков наистина намеква, че е възможно да освободи поста Генерален секретар на ЦК на БКП. На същото заседание се обсъж­дат и въпроси за недостига на земеделска продукция на пазара, любопитни подроб­ности за привилегировани лица, телевизионни преда­вания, лекарските заплати и др.

ИЗВАДКИ ОТ ПРОТОКОЛ № 180 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТ­БЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 11-16 НОЕМВРИ 1988 Г.

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Дру­гари, аз смятам, че съз­даването на този клуб (не става ясно кой клуб има предвид-б.р), както и създа­ването по-рано на комитет за Русе, не е случайно. И двете са плод на общите тен­денции и общите процеси, които протичат сега в Съвет­ския съюз и в другите брат­ски социалистически страни… В същото време би било непра­вилно, ако подценим и натиска, който се уп­ражнява сега по всич­ки канали от страна на Запада, като се по­чне от американците и всички останали западни страни, с цел социализмът да се дискредитира.

ТОДОР ЖИВКОВ: Сега ще дойде пре­зидентът на ФРГ, ще се срещне с някои от тези герои. Включен е Радой Ралин, редакто­рът на „Поглед“.

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Компанията е шаре­на… Аз виждам в този клуб не само паралелна структура, а една паралелна партия. При това не каква да е партия, те се опитват да правят паралелна партия на нашата, на комунистиче­ската партия. Цел: да пока­жат, че нашата партия, Бъл­гарската комунистическа партия, в сегашния си вид не може да решава пробле­мите, тя е в криза, тя е изно­сена, тя е негодна. Що се ка­сае до състава, имената са на известни хора. Вярно е, че някои имат печална слава в миналото, но така или иначе ги знаят. По-нататък, това не са хора, които са станали опозиционери сега… Блага Димитрова – да не би отсега да е известна? Невяна Сте­фанова – да не би отсега да

 е известна? Искра Панова да не би отсега да е извест­на? Нищо подоб­но. Това са хора, които са били не­доволни, които са създавали по един или друг по­вод проблеми на партията – било на Градския ко­митет на парти­ята, било на цен­тралния комитет на партията…

Трябва да се подчертае, че основното ядро – 39 души са членове на Бъл­гарската кому­нистическата партия, а 11 от тях са активни борци против фашизма. Още по-неприятно е, че в това основ­но ядро, не само че са комунисти, а са комунисти, които са били на отговорна рабо­та, и то по наше време. Иван Ни­колов* не е на за­ден план. Аз не съм сигурен дали не е той човекът, който е започнал цялата тази ак­ция. А този човек е бил 15 години директор на Институ­та по социално управление. Кой може да направи така­ва програма? Може човек, който е работил такива ра­боти…Те фактически се до­косват и искат да обсъждат болезнени въпроси, които по една или друга причина съществуват и наистина са болезнени. Имаме грамадни успехи в областта на ико­номиката. Ние направихме България неузнаваема. Но имаме и трудности. Пък има ли държава, в която да няма трудности? Но те няма да обсъждат въпросите на ико­номиката, за да помогнат за нейното развитие, а ще чоп­лят тук, за да бият, за да по­кажат, че това ръководство не е способно да се справи и т.н. Или екологическите проблеми, или някои въпро­си, свързани с правата на човека!

Какво да се направи? Това създание трябва да се ликвидира. Но начинът за ликвидиране може да бъде само с политически и орга­низационни средства. Не мисля, че други средства би било полезно да бъдат употребявани…Другарят Стоянов каза, че може би и следствие и т.н. В никакъв случай, другари! Те това ис­кат, за да гръмнат центра­лите, че прокурорите и сле­дователите се занимават с тях, че ги арестуват, че ги задържат и т.н. Тогава ще отпечатат и програмната им декларация, и всичко. Ще се вдигне шум на Запад, ще се вдигне шум в България, ще се вдигне шум и в Съветския съюз в определена степен. Цялата работа е изпипана така, за да ни противопос­тавят на Съветския съюз и да кажат: а сега да ви ви­дим как вие ще действувате по-нататък!

ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Ние не трябва да действуваме като власт, която е изплаше­на, а трябва да действуваме като политическа сила, като сила с влияние и авторитет, която трябва да прикове на позорния стълб няколко личности. И ние на тези хора трябва да кажем: или в пар­тията, или против партията! Друг път няма…Който е с нас – добре дошъл, а ние зна­ем, че целият народ е с нас, а който е против нас, да си прави сметката. Ние никога не сме смятали, че точно 8 милиона 925 хиляди души ще бъдат с нас. Така че, дру­гарю Живков, ако се случи някои да се възползуват от нашата законна реакция като партия да си създават някаква популярност, ние трябва открито да излезем в партията и дa кажем за какво става дума. Защото нито един от тези хора не е казал нова дума нито в на­уката, нито в политическата област.

ТОДОР ЖИВКОВ: Напро­тив, живели са на гърба на партията и на народа.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Ето някои от рожбите на дефор­мациите на Искра Панова. Другарите знаят, 45 години живее въз основа на това, че е била член на РМС.

ТОДОР ЖИВКОВ: И нищо не е дала.

ГРИГОР СТОИЧКОВ: Су­шата, както се каза вече, се отрази много сериозно. 800 милиона лева са. Ние сега внасяме много стоки. Така че тези трудности на пазара също предизвикват комен­тари. И аз трябва да инфор­мирам Политбюро, че се вземат много бързи практи­чески мерки. Най-напред ние внасяме – започваме от зърното и свършваме с картофите, но и тук има про­блем. На нас не ни стигат 100 хиляди тона картофи. Договорирах­ме ги с Полша и считахме, че сме решили въпроса. Само преди 10 дни поляците ни съобщиха, че една от сделки­те за 25 хиляди тона е анули­рана, а за дру­гата поискаха повишение на цените. И ние, след като сме подписали до­говор, се съгласихме да уве­личим с 15% цените, само и само да доставим картофи. И все пак планът с картофите не е вър­зан с 20 хиляди тона.

Във връзка с това се спирам на сред­ствата за масова ин­формация. С малки изключения, те не информират обек­тивно. Нещо повече, средствата за масова информация създа­ват впечатление, че нашата икономика върви към влошава­не…Казвам, труднос­ти имаме и мога да кажа от какво са тези трудности, но мисля, че те се знаят. Но не може да се каже, че икономиката върви към влошаване. А такова впечатление се създава. Създава се впечатление като че ли икономиката се влошава, а ние без­действуваме…Вземе­те „Актуална антена“. Някои предавания за­ключват с една зло­ба, с една едва ли не присъда над цялото общество.

 ТОДОР ЖИВКОВ: За лека­рите беше също демагогско. Три месеца въртят предава­нето за лекарите, а статис­тиката показва, че с изклю­чение на тези, които като завършат и отидат на село, другите получават от 500 до 1500 лева. Друг е въпросът как ги получават. Получават ги чрез разни премии. Поз­драви началника с „Добро утро“ – премия, кихне начал­никът, той му каже „наздра­ве“ – премия.

ЙОРДАН ЙОТОВ: Другари, представители на клуба са се явили в съветското по­солство и са се срещали с др. Ткаченко. Ткаченко сно­щи е имал среща с един от моите помощници и е казал, че са се явили няколко души – представители на клуба из средите на българските учени. Той е назовал само името на акад. Шелудко. Те са поискали подкрепата на посолството за развиване на тяхната дейност, която е изложена в платформа­та. Ткаченко им казал: „Ние като посолство работим с Централния комитет и с бъл­гарското правителство и по тази причина с вас не може да установим никакви кон­такти. Вие не можете да раз­читате на никаква подкрепа от нас. Второ, в България преустройството се развива най-успешно от всички наши братски страни. Така че вие какво всъщност искате пове­че от това, което се извърш­ва?“

Мисля, че въпросът за съз­даване на този клуб има не само общественополитиче­ско значение, а той е преди всичко организационно-пар­тиен въпрос, тъй като глав­ните инициатори, ядрото на този клуб са членове на на­шата партия. Мисля, че оттук главно трябва да изходим…Мерките трябва да бъдат преди всичко партийно-ор­ганизационни, политически мерки.

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: По­падна ми една мисъл на Маркс, която като че ли е казана за нашия случай, и аз си позволявам да я споделя. Той казва, че в моменти на революционно преустрой­ство обществото обикнове­но има два слоя: единият „културен, развит, способен да запази и умножи плодо­вете на цивилизацията, и другият, който се състои от „клетници“, които изразяват своята ненавист предим­но в тотално разрушителни действия. И така може да се възроди ста­рата форма в нова форма“. Като че ли е казано за тези наши герои, които наисти­на проявяват и озлобление, и се свързват с едно тотал­но отрицание, и се готвят да извърш­ват една раз­рушителна дейност. Ако вземем само няколко име­на, ще се убе­дим в това.

ТОДОР ЖИВКОВ: Да вземат дохо­дите на Блага Димитрова и нейното се­мейство и да ги изнесат там. Ние не даваме прах да падне на нея, за лауреат я предложихме. Тя получава едни от най-големите въз­награждения в страната. Тя получава едни от най-голе­мите доходи измежду писа­телите. Какво нахалство!

В края на тридневното за­седание…

ТОДОР ЖИВКОВ: Вълко Червенков беше стигнал до извода, че в България няма място за Отечествения фронт. Ние, след Априлския пленум се договорихме, че има място и трябва да има място, но Отечественият фронт трябва да премине от организация в движение. Той ни е много необходим в се­гашната обстановка. Ако се отнася лично до мен, аз съм дълбоко убеден, че именно Отечественият фронт ни е много необходим особено в териториален аспект. По ли­нията на партията. Има из­чакване. И най-тревожното изчакване е, че чакат поли­тическа алтернатива. И от­тук с всеки изминат ден пада авторитетът на Политбюро. Това трябва да ни бъде ясно. Реално пада авторитетът на Политбюро.

Или ние ще защитим По­литбюро, или това Полит­бюро трябва да се яви пред Централния комитет и да иска неговата пълна реор­ганизация, включително да бъде освободен и генерални­ят секретар…

ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ ПЕРСО­НАЖИ В ПЛАНА „МЛАДЕНОВ“- ГЕРОЙ ОТ КРИМИНАЛНИТЕ ХРОНИКИ

Проф. Иван Николов в про­дължение на 15 години е ди­ректор на Института за со­циално управление на ЦК на БКП. Той е инициатор на съз­дадения Клуб за подкрепа на преустройството в България в рамките на Софийския уни­верситет. По това време вече е пенсионер с две големи тъмни петна в биографията си. При гостуване в България на негов колега – член на Американска­та асоциация по управление, Николов го посещава в хотел­ската стая и предлага услуги­те си. Обещава да сътрудничи и да предоставя материали срещу обучение и специално внимание за сина си. Хотелска­та стая, както може да се пред­положи, е заредена с „бръмба­ри” и унижението на Николов става достояние на службите и Тодор Живков. ДС започва разработка за него под кодово име “Ренегат”, прекратена след около половин година. Тодор Живков му прощава желание­то за измяна, пенсионира го през 1984 година, но му запаз­ва заплатата от 600 лева от резерва на ЦК на БКП. В края на тоталитарния режим лъсват други истории около проф. Ни­колов. Срещу него е образува­но досъдебно и съдебно про­изводство заради далавери с няколко имота и апартамента, впечатляващи с мащабите си дори по днешните стандарти. На 12.07.1989 г. приключва съ­дебния процес срещу Иван Ни­колов и съпругата му Лиляна Николова по обвинение, че в съучастие са изготвили и пред­ставили пред ОбНС „Червена звезда” и ДСК декларации с невярно съдържание – престъ­пление по чл.313, ал. I от НК. Това им е дало възможност да закупят неправомерно ведом­ствен апартамента на ЦК на БКП и да получат заем от ДСК за строеж на друг апартамент. Отделно с измама са закупили още няколко имота и вила в с. Ковачевица, община Гоце Дел­чев. Иван Николов е осъден на 18 месеца лишаване от свобо­да; Лиляна Николова – 6 месе­ца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. И семейство Ни­колови стават дисиденти на 9 ноември, образно казан. Про­фесорът става главно дейст­ващо лице в последния епизод преди официалното сваляне на Тодор Живков.

На 3 ноември 1988 г. Нико­лов участва в учредяване на Клуба за гласност и подкрепа на преустройството, чете де­кларация, която минути след това се оказва на бюрото на вътрешния министър. Години по-късно Николов, в собстве­норъчно написана автобио­графия, без грам неудобство пише, че бил уволнен през 1984 година, защото станал член на Клуба за гласност и преустройство. Припомняме, че перестройката в СССР за­почна през 1985 година, а въ­просните клубове у нас бяха създадени една година преди преврата.

Тома Спахиев

Вестник “ Топ Преса „