Български съдия от Гоце Делчев ръководи срещи от международен турнир в Испания

  Български съдия ръко­води срещи от междуна­роден турнир в Испания.

 Мурад Адем, който е само на деветнадесет години, е сочен за един от та­лантливите и перспективни футболни съдии. В началото на месец юли, роденият в Гоце Делчев тийнейджър ръково­ди футболни срещи на международен турнир за юноши – Доности Къп, който се проведе в Сан Се­бастиян, Испания. По този повод се свързахме с него и си пого­ворихме за едноседмичния му престой зад граница и как протича ежедневието на един млад футболен съ­дия.

– Мурад, разкажи ни повече за себе си, за твоя живот, с какво се занима­ваш извън футболно­то съдий­ство?

– Роден съм в село Дъбница, Гоцеделчевско и тук преми­на моето дет­ство. Когато бях на 14 годи­ни бях приет в ЧПГ“Дружба“, една от елитни­те гимназии в столицата и се наложи да се пре­местя в София, където живях на пансион отделно от семейството си. Като по – малък играх футбол, но получих контузия на коляното, която лекувах дълго и после беше много трудно да се завърна и да заиграя, а учех в сериозно учили­ще и трябваше да се концентри­рам върху своето образование. Така взех решението да спра с футбола, което изживях много трудно. Когато бях на 16 години научих, че се организира курс за футболни съдии, извадих курса и вече повече от две години съм съдия и отново изпитвам удо­волствието да бъда част от лю­бимата игра.

– В началото на този месец ръководи срещи от междунаро­ден турнир в Ис­пания, разкажи повече за това как те поканиха и въобще как се свързаха с теб?

– Доности Къп е международен футболен турнир, който се провеж­да ежегодно в Сан Себастиян, Испания. Той е част от органи­зацията Торна­ментс Аброуд, която селектира и обучава млади съдии от целия свят. Случайно се свързах с тази организация и след редица онлайн изпити из­гледаха запис от мой мач. След няколко месеца бях поканен на турнира в Сан Себастиян, където имах възможността да работа с много висококвалифицирани специалисти и за една седмица прекарах наистина много прият­ни мигове с колеги от почти цяла Европа.

– Как протече турнира за теб, на какво ниво бе твоето предста­вяне?

– Аз не обичам да давам оценки за себе си, а и има кой да го пра­ви. Тепърва ще ми бъде изпра­тена рецензия за представянето ми. Мисля, че съм се представил прилично. Гласуваха ми доверие и ръководих полуфинал, като се има предвид, че финала трябва­ше да го ръководи испанец, така че предполагам хората са оста­нали впечатлени от представяне­то ми.

– Какви са ти по-нататъчните амбиции във футболното съдий­ство?

– Все още съм на 19 и тепърва прохождам в съдийството, искам да се развивам и да стигна кол­кото се може по – далеч. Човек не трябва да спира да мечтае, но в спорта нищо не трябва да бъде

 на всяка цена. Искам да се раз­вивам и да напредвам постепен­но, за да може да имам нужните качества за съответното ниво и да се представям на нужното ниво, където и да съм. Предпо­читам да вървя бавно и умерено.

– Извън футбола, какви цели си поставяш в живота и трудно ли е да съчетаваш и двете неща?

– В България футболното съдий­ство не е професия и не мога да разчитам само на това. Всички мои колеги си имат професии и аз също няма как да бъда изклю­чение. Като всеки човек и аз бих искал да имам на първо място стабилно семейство и успешна кариера извън съдийството, коя­то да ми осигури спокоен живот. Иначе не мисля, че е трудно тези неща да се съчетаят, когато чо­век има мотивация да го постиг­не няма какво да му попречи.

– Кои са хората, които те на­сърчават и най-често те съвет­ват?

– Тази година имах възмож­ността да работя с двама много добри ментори, които доприне­соха изключително много за мо­ето развитие. Когато отида на мач с по – опитни колеги, те също ми дават много ценни съвети, опитвам се да си взема от всеки по нещо полезно.

– Какво обичаш да пра­виш в свободното време?

– Не бих казал, че ми остава много свободно време, но аз съм много общителен човек и оби­чам да излизам с при­ятели. Когато съм сам предпочитам да прочета някоя книга или да изгле­дам някой документален филм.

– Суеверен ли си и имаш ли някаква тради­ция, която спазваш пре­ди мач?

– Аз съм човек със силна вяра, но суеверието е нещо несериозно за мен. Вярвам, че когато човек прави нещата както трябва, рано или късно Господ му дава заслу­женото. Вярвам само в Господ и знам, че той винаги е с мен, как­вото и да правя. Това ме кара да се чувствам спокоен и да знам, че нещата ще се случат по най – добрия начин за мен.

– На кой футболен съдия под­ражаваш?

– Не подражавам на никой, защото е хубаво човек да бъде себе си, но се старая да взимам положителни примери от успели личности. Като поведение на те­рена и извън него, като стил на ръководене, много ми харесва Джунейт Чакър, постоянно гле­дам негови мачове и се старая да извлека нещо.

– Кои са хората , които ти ока­заха най-голяма подкрепа в развитието ти през годините? На кого би искал да благодариш най-много?

– Хората, които неотлъчно са били до мен са моето семейство, близки и приятели на които дъл­жа най – големи благодарности. Двамата ментори, с които рабо­тя имат огромен принос за мое­то развитие и искам искрено да им благодаря за всичко, което правят за мен. Не на последно място, искам да благодаря и на един човек, с когото общувам в последните месеци и е много це­нен за мен и също има принос за моето успешно представяне. По­желавам на всички тези хора да бъдат живи и здрави, те са хора­та на които дължа всичко, което съм постигнал.

– Благодаря за отделеното вре­ме, желаем ти нови успехи в ли­чен и професионален план.

– И аз Ви благодаря за интере­са, който проявихте към мен и моята дейност. Ще се радвам и занапред да има такива приятни теми, които да обсъждаме по­между си.

Веселин Стаменов

Вестник “ Топ Преса „