Изхвърлят от влака костите на Гоце Делчев

Мощите митарстват 43 години от Баница през Сяр, Ксанти, Пловдив, София, та до Скопие

Рано сутринта на 21 април (по стар стил) 1903 г. в село Баница, Серско, малобройна­та чета на Апостола на бъл­гарската свобода на Македо­ния Гоце Делчев е обградена от хиляден турски аскер и в сражението войводата заги­ва, заедно с още петима свои другари. Турците разнасят трупа на войводата до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, за да бъде погребан, заедно със своите загинали четници в гробище­то над селото. Гоце и другият войвода Димитър Гощанов са положени заедно, другите четирима в съседен гроб.

На 23 април 1906 г. верните съратници на героя войводи­те Михаил Чаков и Таската Серски, решават да разкопа­ят гроба, където е положен Гоце и да съхранят костите му. Те се опасявали, че на­последък селата около Сяр се наобикаляли от гръцки андартски чети. Българското население на Баница ги пре­дупредило за готвено от гър­ците оскверняване гроба на героя. В нощта на 23 април, заедно с още няколко коми­ти Чаков и Таската Серски разкопават гроба на светли­ната на свещи и на пълнолу­ние. Религиозният канон е спазен – костите на почина­лия се вадят поне три години след погребението, но когато започнали да изравят остан­ките видяли, че гръдният кош и гъбнакът още не били заг­нили достатъчно: “Сърцето на Гоце не сака да я напущи Македонията”, проронва в тъмното на местния диалект селянин от Баница, който посочил Гоце в гроба. Зато­ва те изваждат само черепа, костите на крайниците-горни и долни, както и таза. Изми­ват ги внимателно със спирт и вино. Като ги дава на кли­саря на черквата Никола Мутафчиев, Михаил Чаков го заклева: “Ще положиш Гоце в дървено сандъче под све­тия престол вътре в храма. Змия езика ти да клъцне, ако кажеш на някой, който и да е той, къде и какво пазиш.”

През 1912 г. в Баница вли­за българската войска, а войводите Михаил Чаков и Таската Серски са в редици­те на Македоно-Одринското опълчение. Чаков издейст­ва разрешение от главноко­мандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхра­нените кости на Гоце Делчев да бъдат придвижени до град Ксанти на по-сигурно място, където до 1919 г. Чаков е ко­мендант на града.

Оттук започват перипети­ите по пренасяне костите на апостола, за които научава­ме наскоро от военните архи­ви, касаещи двете Балкански и Първата световна война. Клисарят Никола Мутафчиев слага сандъчето с Гоцевите кости в голяма войниш­ка мешка (торба) и се качва на вла­ка Сяр – Ксанти. Влакът е пълен с български войници. Внима­нието на двама от тях е при­влечено от чувала със сан­дъчето. Те помисли­ли, че се­лянинът от Баница пренася ценности. Единият войник забала­мосва клисаря, като му отвлича вниманието в разговори, а другият бързо развързва мешката, за да види имане­то в сандъчето. Напипвайки човешки кости, войникът ужасен отваря прозореца до него и изхвърля чувала със сандъчето навън из равното Серско поле. След минута клисарят се връща на място­то си и като не намира своя багаж, се развиква из це­лия влак. Обяснява набързо на командира на войнска­та част полк. Семерджиев чии кости се съхраняват в изхвърлената торба и пол­ковникът незабавно спира влака. Заповядва на всички войници да се строят навън и след като емоционално им разказва кой е Гоце Делчев и какво кощунство е извърше­но с неговата памет, нареж­да виновниците да излезнат пред строя. Двамата крадци гузни излизат, разкайват се и посочват приблизително мястото, където е изхвърле­на торбата. Колоната войни­ци тръгва обратно по релси­те и скоро намират мешката със сандъчето.

Перипетиите с костите на Гоце не свършват до тук. До Ньойския договор, 1919 го­дина, дървеното сандъче се съхранява в Ксанти при Миха­ил Чаков. Когато вече става ясно, че градът трябва да се предаде на гърците, бай Михал натоварва съпугата си Костадин­ка и нейна приятелка с тайната ми­сия да пре­несат кости­те на героя в България. Двете жени наемат фай­тон и с цен­ния багаж потеглят за Пловдив, където се­мейство Ча­кови вече се устройвали да живеят след вой­ната. По неравния път, осеян с дупки файтонът се накланя и почти преобръща, като багажът се разпилява. Преодолявайки и това премеждие, двете жени, посветени в тайната мисия продължават по пътя, като се кръстят. “Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство”, казва Коста­динка на приятелката си.

До месец май 1923 година дървеното сандъче с тлен­ните останки на Гоце Делчев се съхраняват на специал­но място в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пло­вдив, където денонощно гори кандило. След това те са пре­несени в София и тържестве­но се полагат за съхранение в току що построения Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците “Пиротска и “Георг Вашингтон”. Преди това тленните останки на ге­роя, заедно с костите на Ге­орги Сава Раковски за една седмица са изложени на все­народно поклонение в църк­вата “Света Неделя”.

В Македонския дом в Со­фия, в ново специално изра­ботено резбовано дървено сандъче костите на героя се съхраняват до октомври на 1946 г., когато в резултат на предателската политика на тогавашното българско пра­вителство сандъчето е по­ставено на английски лафет и тържествено през Дупни­ца, Горна Джумая, Петрич и през Струмица е предадено в Скопие. В Симитли стотици бежанци от Кукуш са наляга­ли с плач покрай премина­ващия лафет, сбогувайки се завинаги със своя земляк и герой. Оттогава сандъчето с костите се намира в Скопие, в двора на сърбоманската църква “Св. Спас”.

Спомени

В спомените си бежанци от Баница, преселили се в Неврокоп, Разлог и София са споделяли, че другата част от тленните останки на Гоце Делчев са останали в първия му гроб. През 1943 година, когато селото отново е българско и по случай 40 години от сражението всички останали кости на загинали­те в сражението от 21 април 1903 година се събират в общ гроб и на 3 май в присъстви­ето на 3 от сестрите на Гоце Делчев се открива мраморен кръст-паметник. През 1946 година гърците буквално взривяват гроба мраморни осколки са останали и до ден днешен като свидетелство за митарствата и драматичната съдба на тленните останки на Гоце Делчев. Духът на ге­роя още не е намерил покой!

Достоверен из­точник

Новите досто­верни детайли за митарствата на част от тленните останки на Гоце Делчев разказва Атанас Кременлиев, автор на биографич­ната книга „Таско войвода”, излязла от благоевград­ското издателство “Ирин-Пирин”. 29 го­дини той работи като кадрови разузнавач в Националната раз­узнавателна служба. По-голяма част от трудовия му стаж преминава в българ­ски дипломатически представителства чужбина. Едва след пенсионирането си Атанас Кременлиев реализира своята страст към българ­ската история, като публикува в тази книга непознати до­сега факти за Гоце Делчев, добрал се до тях от офици­ални и неофициални източ­ници.

Румен Жерев

Вестник “ Градът „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене