Начало на строежа на църквата в Банско

Идеята за изграж­дането на голям цър­ковен храм в Банско вероятно е възник­нала в началото на 19. век.

Селото се разви­вало и нараствало, хората били рабо­тоспособни, а семей­ствата многодетни. Също така много банскалии търгу­вали с беломорски памук и обработени кожи извън преде­лите на Османската империя,във Виена, Будапеща, Лайпциг, Париж.Братята Ла­зар, Иван и Михаил Германови – Голеви откриват във Виена банка „Германи”, коя­то отпускала земи на сръбското княже­ство. Почерпеният опит от видяното „навън” се отразява и на тукашния мана­талитет.

ЛАЗАР ГЕРМАН И ОРГА­НИЗИРАНЕТО СТРОЕЖА

Начело на иници­ативата за постро­яване на църква в Банско и нейн поддръжник е Лазар Герман – кмет на село Банско в този период. Нари­чан е от съселяните си Дедо Лазко. Той е роден около 1770 г. Негов брат е Михаил Герман – дипломатически представител на сръбския княз Милош Обренович. По майчина линия Лазко е първи братовчед на Неофит Рилски.

„Че градиме нова цръква, двойно и тройно по-голеама, по-здрава от таа, дека иаме, да видаа христяни и погани­ци шо знаее и шо може Ба­нцко! Но да знеате и помни­те, голеама пара и ангария требува да дадете дан и дар целото население!” – Дедо Лазко

Започвайки да оранизира издигането на храма, кметът се оказва еднакво обичан и мразен от населението. Той задължава всеки да отдели средства за строежа, а кой­то няма тази възможност, да се включи с труд. През периода на организиране на строежа и самото строене Герман активно следи рабо­тата.

Това кара част от населе­нието да се възпротиви на прекаления ентусиазъм и напоритост в името на иде­ята.

Някои от първенците под­тиквали който мине покрай църковната порта, да хвър­ли камък с думите: „Проклет да е!”.

Все пак дори и след смър­тта на организатора банска­лии продължават делто му и завършват успешно църква­та.

ПЪРВА ПРЕЧКА – АЙИТИТЕ

Преди да се постави и първият камък на строежа се провеждат диалози с по- висште османски управите­ли.

По онова време обста­новката в Банско не е била спокойна. От време на вре­ме селото е посещавано от кърждалийски орди от по 50-100 човека. Местните ги наричали „хайти”. Те ограб­вали селото.

Според сведения Банско е било най-богатото селище от Разлога и нямало сред насе­лението мюсюлмани, както и представител на турската власт.

Сред османските данъчни тефтери от периода 1570 – 1660 г. в Банско има 100-120 къщи, събрани в три махали. През втората половина на 17. век голяма част от насе­лението в Разложката кот­ловина е помохамеднчено, но Банско остава изцяло с християнско население. Из­ключение прави Хасан Йор­данов, който обаче запазва бащиното си бълраско име.

Кметът Лазко възлага на воеводата Терзи Никола да ликвидира разбойници­те. Дружинатана на Никола направила засада на пла­нинския път, по който се връщали хайтите. Те били обезглавени, а местността е наречена Главите (около пътя за хижа „Дамяница“), защото дълго след разгрома им се тръкаляли оголениете им черепи.

Около 1810 г. селото вече е необезпокоявано.

МЯСТОТО НА ЦЪРКВАТА

Започва същинскато под­готовка за строежа.

Определено е за място на храма – центъ­рът на селото, където Лазар Герман имал имот, който дарил, а след него започват и останалите да дават, каквото имат и могат.

Първоначал­но територия­та на храма е отбелязана от дървени колче­та. Днес се раз­казва, че всяка вечер, когато заптиета зас­пят, банскалии местели колче­тата и разширя­вали границите на имота.

Други пъти подкупвали „пазачите” с ра­кия и жълтици. Имайки пред­вид данните, че в Банско не е имало турска управа, може да се сметне за лъжовно по­добно изказва­не.

Тома Спахиев

Вестник “ ТОП ПРЕСА „