Д-р Вера Пелтекова: Болката на животните е също толкова болка, както на всяко едно живо същество

Получих няколко имейла от наши читатели с желанието да представим д-р Пелтекова във вестник „Благоевградска ВЕСТ“. От писмата им раз­брах, че тя освен добър про­фесионалист е и много добър човек. След срещата ни във Ве­теринарна клиника Вера Вет сам се убедих в тези твърдения.

– Д-р Пелтекова, представе­те се на нашите читатели…

– Казвам се Вера Пелтекова. Завършила съм ветеринарна ме­дицина 99 година и реално след завършването си съм започнала своята практика. Първоначално с един мой колега и след това си направих своя самостоятелна практика и така вече 19 години работя това. Това е моето хоби и обичам тази работа. Завършила съм Тракийския университет в Стара Загора. Клиниката в която работя в момента е основана пре­ди две години.

– Разкажете ни повече за ва­шата клиника?

– Ветеринарна клиника Вера Вет Благоевград отваря врати през юли 2014г. на ул. Александър Стамболийски 56 (от към страна­та на Първо студентско обще­житие на Американски Универ­ситет). Ние сме една от малкото friendly клиники. Разполагаме със специално обучен екип, модерно оборудване, манипулационни, хирургия, пост операционна и лабораторна зала кучешки и ко­тешки стационар, приемна и зо­омагазинна част, където можете да намерите всичко необходимо за вашия домашен любимец. Ве­теринарна клиника Вера Вет това е нашето хоби и даваме всичко от себе си, за да осигурим най-до­брата грижа за вашите лю­бимци и наши пациенти с подчертано приятелско отношение към тях. Вло­жили сме много любов и стара­ние, за да осигу­рим възможно най-предразпо­лагащата атмос­фера, в която вие и вашите четириноги приятели да се чувствате спокойни и в сигурни ръце. Целта ни е да ви помогнем в отглеждане­то на здрави и щастливи животни! Ние разбираме спе­циалното място, което вашите любимци зае­мат в живота на семейството ви и сме мотивира­ни от искрено­то желание да се превърнем във ваши ве­рни партньори в грижата за тяхното здраве. Имаме специално отношение към безстопанствените четириноги и работим за тях. Като собственик на тази клиника съм го наложила и тук не делим животните на до­машни и на бездомни. Обръщаме достатъчно внимание и на без­домни животни. Опитваме се да помогнем на всяко животно , кое­то има нужда от нашата помощ.

– Вашите клиенти точно това казаха, че приемате бол­ката н а ж ивотните, с якаш е човешка болка, на пациент който има нужда от незабавна помощ.

– Тяхната болка, е също толкова болка както на всяко едно живо същество, това че не го казват, не се изразяват, не се оплакват по такъв начин не означава че тази болка може да се пренебрегне. Те страдат толкова, колкото и ние страдаме.

– За вас тази клиника не е бизнес…

– Да, не е бизнес…

– З ащото м ожете д а п ро­дължите да биете инжекции на болното животно с цел да взимате парите на хората, вие им казвате директно че просто няма смисъл за повече лече­ние…

– Това може би е и въпрос на характер. От мен бизнесмен не става. За мен не е правилно от чо­вешка гледна точка не е правилно това нещо. Ако съм сигурна че няма повече на къде предпочи­там да го каза в прав текст и сто­паните на това животно имат пра­во да решат дали ще продължим докато можем и докато е живо или ще приемат истината и ще вземат други решения.

– Случвало ли се е да стане чудо с ваш пациент т.е. да из­глежда много зле, но с опера­ция или с лечение да се изле­кува?

– Да имали сме. За щастие сме успявали сме да помогнем на много животни, които на пръв поглед изглеждат много зле и хвърляме усилия и стопаните и ние и за щастие животните про­дължават да живеят още колкото им е писано. Там е трудността да се прецени, кога има и кога няма смисъл.

– Един въпрос от наши чита­тели. С цената на какво и труд­но ли се става ветеринар номер едно в Югозапада?

– Не знам кой е ветеринар но­мер едно в Югозападна, аз лично съм станала ветеринар, защото цял живот само това съм искала да правя. От малко дете съм зна­ела ,че ще правя това. Основната причина е че страшно много оби­чам животните. Но само това не стига, то си е свързано с много учене преди да стигнеш до уни­верситета , по време на ученето в  университета и в същност голя­мото учене започва след това. И всъщност цял живот учим.

– Как се чувствате тогава, като човек сбъднал детската си мечта?

– Страхотно, мечтите са затова, за да се сбъдват.

– Тоест вие не го приемате като работа…

– Не, не, в смисъл аз не ставам сутрин, за да отида на работа… просто това е нещото което оби­чам да правя.

– Какви домашни животни имате в къщи?

– В момента само три котки и едно куче. Няма война между тях. Животните са доста по- то­лерантни едни към други, откол­кото ние си мислим.

– Как­во може да се каже за кучкар­ника, дето го напра­виха?

– Ис­тината, според мен беше просто едно из­миване на ръце, да се от­чете за изразходване на едни пари за нещо, за което сме се подписа­ли че трябва да го направим. Той абсолютно не функционира по начина по който трябва да функ­ционира един общински приют за безстопанствени кучета.

– Какво ви е мнението за злодеите, к оито н араняват и убиват бездомните животни и трябва ли да има ефективни присъди за тях?

– Трябва, разбира се. Няма раз­лика дали ще нарани куче, котка или друго животно или ще нара­ни човек. Същият този човек утре няма да има никакъв проблем да направи същото нещо и с дете. Дали детето му е вдигало шум или пък топката му е счупила прозореца или някоя друга така­ва щуротия.

Според мен, ако човек има дос­татъчно лошотия и злоба в себе си да направи това на животно, абсолютно никаква разлика няма да го направи това нещо и на чо­век.

– Виждам че има обяви за кучета и котки, които се пода­ряват. Хората отказват ли се от тях, не могат да ги гледат или… ето това пак не е бизнес…

– Това не е бизнес. Проблема пак е при тези безотговорни хора, които гледат кучета и котки и които имат проблем с това да си кастрират животното, но нямат проблем след това да си изхвър­лят бебетата на това животно в река , на боклука, на сред улица­та. Тези животни, които ние по­даряване са тези животни, които са спасени от тази си съдба и ние търсим стопани, като се подаря­ват.

– В кого имате повече дове­рие в хората или в животните?

– Е, в животните разбира се!

– Какви са вашите пациенти, освен кучета и котки?

– Всякакви домашни любимци. Отдавна те не са само кучета и котки, гледат се и екзотични жи­вотни, дребни гризачи, влечуги… Много сме заети и обърнахме малко гръб на селскостопанските животни. Отзоваваме се на мяс­то само, когато е много належа­що. Защото тук трудно могат да придвижат кон или крава…

– Ааа, кон могат… То никой не ги закача, тези дето упра­вляват каруци. Преди малко видях един индианец яздеше по „Александър Стамболий­ски“ като че ли е на хиподрум…

– А да, те се разхождат из целия град свободно, така че не е про­блем и до тук да ги доведат.

Методи Байрактасрки

Вестник “ Благоевградска Вест „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене