НИКОГА НЕРАЗКАЗАНО: Бански буквар излиза 32 години преди Рибния

Разговорът за българска­та просвета и култура, който традиционно се върти в дни­те около 24 май, не минава без споменаването на Паи­сий Хилендарски и Неофит Рилски. Приносът на града ни обаче не се изчерпва с тези две имена. И до днес остава малко известно, да не кажем почти неизвестно, че и други двама банскалии от две по­коления на един род са свър­зани не просто с книжнината, но и с полагането на нейните основи. Това са Марко Теодо­рович Везьов, често срещан в архивните документи като Марко Теодорович или Мар­ко Хаджитодоров, и неговият племенник Марко Георги­евич Везьов. Както повечето родолюбци от онова време, и двамата са били видни търго­вци с връзки в Европа, които в зората на Възраждането прозирали нуждата от нала­гането на българщината за оцеляването на нацията.

Благодарение на покойната вече Екатерина Бояджиева, потомка на Хаджи-Вълчовия род и автор на дългогодиш­ни изследвания за града, и по-конкретно – на книгата й „Банско през Възраждането“, в която на 286 луксозни стра­ници със 142 илюстрации прави описание на фамилии­те тук, днес можем да ви раз­кажем историята на първия български учебник. И това съвсем не е Рибният буквар на Петър Берон от 1824 г.

Повече от три десетилетия преди него – през 1792-ра, Марко Теодорович Везьов дава средства за отпечатва­нето на първата новобългар­ска учебна книга, с която се нарушава църковнославян­ската традиция и се въвеж­дат елементи на светската система на обучение. Буква­рът е издаден под заглавие: „Первое оучение хотящими оучится книг писмени Сла­вянскими, називаемое Бук­вар“. С въздействието си в тази насока той изпълнява ролята на учебник на прехода от църковнославянски към говоримия език, към съвре­менното и широко разбира­емо предаване на грамати­ката, към обогатяването на училищната просвета.

За съществуването на това издание съобщава първи Лю­бен Каравелов в статията си „Българската журналистика” във вестник „Московские новости” през 1862 г. В нея той споменава, че още в 18-ото столетие се срещат книги „на славяно­руски“ като тази на Г. Марка Булга­ра, родом из Разлога“.

В начало­то на ХХ век проф. Йор­дан Йорда­нов попада на буквара в Самоковско и веднага публикува заглавната му страница и данни за него и в две­те издания на „Българ­ските ста­рини из Ма­кедония” от 1908 и 1931 г. Тук авторът използва учебника като ярък документ за българското народно самочувствие и съ­щевременно споменава, че „Марко Теодорович е един от българските търговци от село Банско, (Разложко), установи­ли търговски връзки с Виена, когото вероятно патриотични сърби ще са подканили да се заеме с издаването“.

„Ако вникнем по-дълбоко в търговското минало на Бан­ско, ще се убедим, че това твърдение изглежда напълно правдоподобно“, пише Екате­рина Бояджиева. В столицата на Австро-Унгарската импе­рия търговците от Източна Европа имали свой център – църквата „Св. Георги“ и ста­рия виенски пазар за месо. Срещите им ставали в близ­кото кафене „При белия вол“. Затова е напълно логично Марко, който имал кантора във Виена, да е посещавал средището на южнославян­ските прекупвачи, където се обсъждали не само техните дела, но и най-наболелите проблеми в живота на стра­дащите от владичеството, зараждали се и мислите за национална просвета и национално образование. „Именно в такава обстанов­ка трябва да е изникнал и въпросът за съставянето и издаването на такъв буквар, който да даде по-широки зна­ния на децата и да насочи учителите към нови методи за по-лесното им усвояване. И тъй като за тази задача са били необходими много сред­ства, с нея се захваща един от най-замож­ните пред­ставители на търговското съсловия – банскалията Марко Те­одорович“, уточнява Бо­яджиева.

Според из­следването й Везьов не само плаща издаването, но и се заема с разпрос­транението на книгата из българ­ските земи, което се потвържда­ва от факта, че у нас са открити доста ек­земпляри (повече от тези на Бероновия буквар) от това учебно пособие. Известни са цели 12 броя, съхранявани в Националната библиотека, библиотеката на СУ „Климент Охридски“, Музея на народ­ното образование – Габрово, Музея на Възраждането – Ко­тел, както и от няколко част­ни лица.

С името на своя иждивител (издател) – така остава из­вестен букварът и въпреки че в историята не се записва с толкова голяма популярност, се явява ценно помагало и славна страница от минало­то, изява на културната вза­имност на балканските наро­ди. До 1824 г., когато излиза Бероновата книга, български­те деца именно оттук са при­добивали знания по история, геометрия, аритметика и др.

На заглавния лист на кни­гата четем освен „Первое оу­чение хотящими оучится книг писмени Славянскими, нази­ваемое Буквар“ и това, че той е „с многими полезними и потребними наставлениями, по каторима возможно в кратком времени отрока не само Церковния, но и Граж­данския Словенскаго язика писания“.

Несъмнено, осъзнал го­лямото значение на своето дело, Марко подчертава в за­главието своята национална принадлежност – „булгара, родом из Разлога“. Екатерина Бояджиева изрично подчер­тава, че по онова време пове­чето банскалии, търгуващи с Европа, извън пределите на България, пишели по-широко­то географско понятие – Раз­лога, вместо малкото тогава селище Банско.

Букварът е от цели 130 страници и съдържа „Предув­ледомление“ и 9 раздела – „О писменах“, където е включе­на гражданска кирилска аз­бука, „О слогах“, „О речениях“, „О речах“, „О слогах под тит­лями“, „О богопознания“, „О молитве“, „О числах“, „О граж­данских вещах“. Последният има три подразделения – „О времени“ (с понятията век, година, месец, седмица, го­дишни времена и елементите огън, въздух, земя), „О гео­графии“, където са включени частите на света – Европа, Азия, Африка, Америка, и „О истории“, разделена на ду­ховна и светска. Следва „При­даток“, в който са отбелязани задължителни според автора научни исторически събития като например „1373 изобре­тение хартии било“ и др.

Интересно е, че състави­телят на буквара, излязъл от печатницата на сърбина Стефан Новакович, не е по­сочен, но е очевидно, че той е извършил преработка на основата на съществуващи дотогава буквари (вероятно този на Захария Орфелин от 1776 г., който пък е подобре­но издание на руския буквар на Феофан Прокопович (1681 – 1736). Той бил на печатна кирилица и най-масово полз­ван в първата половина на XVIII век в Русия.

Българският учебник за­почва с гражданска и чер­ковнославянска азбука. Като методика се изисква преди училище да има домашна работа – докато децата си играят с буквите, някой от се­мейството да иска точно оп­ределена от тях, написана на картонче. В училище пък дас­калът показва буквите и ги именува, а същото трябва да правят и учениците. Главните букви се изучават отделно от малките.

Овладяването на четивната техника продължава с мно­госрични думи, изречения и кратки текстове. Първона­чално това са молитви от бу­квара на Прокопович. След тях са дадени черковносла­вянските и арабските цифри и примери за четирите арит­метични действия и т.н.

„Безспорно е, че най-голя­мото достойнство на този най-ранен за българите учеб­ник е въвеждането на свет­ската система на обучение. С неговото издаване Марко Теодорович Везьов влиза в летописа на Българското възраждане като сторонник на просветата и културата и ревностен родолюбец“, под­чертава в изследването си Екатерина Бояджиева. Тя предполага, че е възможно в биографията му да има и други подобни дела, за които обаче не са открити докумен­ти.

Известно е, според при­близителни пресмятания, че Везьов е роден около 1760-а. Вероятно още много млад е проявил предприемчивост и трудолюбие, за да е възмож­но едва 30-годишен да даде необходимите средства за своето родолюбиво дело. В паметта на банскалии е за­пазен споменът за това, че е развивал широка търговия не само с памук, но и със сах­тиян (обработена козя кожа), сусам, афион (сънотворен мак), и всичко изнасял във Виена.

Сведения за дейността му са открити в съхранявания в музея на Неофит Рилски търговски тефтер. В епар­хиалния поменик на мана­стира „Зограф“ на Атон пък е отбелязано посещение на банскалии от 1819 г., където е записано името на Марко и други членове от неговата фамилия.

Имотите му – къща, двор и градина, се намирали в центъра на Банско, западно от църквата, където днес е основното училище „Неофит Рилски“, а непосредствено до тях били дворното място и градината на неговия брат Георги и племенника му Мар­ко Георгиевич, с когото често погрешно е отъждествяван. Племенникът, за когото ще ви разкажем в следващ брой, е бил на служба при сръбския княз Кара Георги и също е с неотменим принос за въз­рожденската ни просвета и култура. Авторът на буквара е имал един син – Тодор, а името на съпругата му не се помни. Годината на смъртта му също е неизвестна, но ве­роятно е около 1840-а.

Елица Илчева

Вестник “ ТОП ПРЕСА „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене