Делото: Андон Тодоров срещу Мариета Димитрова!!!

Мариета Димитрова:
Няма как да се извиня за начина, по който работя

 Още преди няколко месеца съобщихме, че местният ли­дер на „Партия на зелените“ в Благоевград- Андон Тодоров, заведе дело срещу главния редактор на Blagoevgrad-news Мариета Димитрова. В своя­та Искова молба, Тодоров обяснява всички тревоги и страдания, които е преживял, заради текста на Димитрова от ноември миналата година. Тогава, на 28 ноември 2017 година, след поредна сесия на ОбС- Благоевград, публику­вахме политически анализ на местните парламентаристи, анализ, в който авторката спо­деля ЛИЧНО мнение, защото вярваме, че имаме право да го правим. Живеем в демо­кратична държава и силно вярваме в свободата на словото и мисълта. РС-Благоевград даде ход на делото, след категоричен отказ на Димитрова да сключи споразумение и да се извини на Тодоров. В хода на делото бяха разпитани двама свидетели- собственичка на медия и жена­та, с която Тодоров живее и има две деца. И двете обясниха, че той претърпял сериозни притеснения след публи­кацията. От показанията на свидетелите стана ясно, че статията, публикувана на сайта Blagoevgrad-news. com е причинила на Тодо­ров тревоги и промяна в поведението му както към персонала на хотелски комплекс „Бали“, чийто собственик е Андон Тодо­ров, така и към децата му. Жената до него обясни, че той вече не е същият човек, но на въпрос дали изживените от него тре­воги са били по-сериозни в следствие от статията, или от други трагични съби­тия, случили се в живота му в периода след публикуването й, тя заяви, че място за сравнение няма. Другата свидетелка също заяви, че статията му е нанесла сериозни тревоги, а трагедиите в семейството той ги е прежи­вял, но се е примирил, защото е реалист. След разпита на сви­детели думата поиска и главни­ят редактор в сайта ни Мариета Димитрова. Тя заяви, че не же­лае сключване на споразумение и няма да се извини на Тодоров за деяние, за което не е виновна. Свободата на словото и изразя­ването на лично мнение в жанра „политически анализ“ в журна­листиката е изконно право на всеки един професионалист в тази област. „Не съм съгласна на споразумение, не защото искам да усложнявам нещата, а защото да се извиня за това, което съм написала, значи да се отрека от всичко, в което вярвам!“, заклю­чи Димитрова. Следващото засе­дание е насрочено за 25 юни, в 9 часа сутринта, заради направени искания и от двете страни за до­пълнителни доказателства.

А ЕТО КАКВО КАЗА НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СЪДА Г-ЖА ДИМИТРОВА, СПЕЦИАЛНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА „БЛАГО­ЕВГРАДСКА ВЕСТ“!

– Ето я г-жа Мариета Дими­трова, която току що излезе от съдебната зала от едно бих ка­зал смешно дело.

– Знаеш ли, Методи. Нали зна­еш, че фейсбук има една опция, която ти припомня какво е ста­нало на същият ден от минали години. Сутринта използвах тази опция и ми излязоха пак снимки с теб тук в съдебната зала. Чакахме на стълбите да се появи Мартин Дебелия. Сега на същият ден ние сме пак на същият етаж, в съща­та сграда, пред същата зала, само че ние трябваше да влезем вътре. Като престъпник. Чудя се какво ли толкова престъпно нещо съм извършила. Явих се на делото, на което г-н Антон Тодоров – об­щински съветник заведе срещу мен.

– Аз имах удоволствието и забавлението да бъда вътре. Чух доста забавни неща. Да речем чухме, че снаха е забра­вила кога е починал свекър и.

– Да. Аз бях много услужлива и припомних на жената. Аз помня за разлика от нея.

– Чухме, че не знаят къде са им кооперациите.

– Напротив. Жената, с която живее г-н Тодоров, поне спомена площта срещу III ОУ, което всич­ки знаем какво беше преди да се застрои.

– Да. Беше една хубава гра­дина с едно заведение.

– Ще се изясни може би в след­ващото заседание какво е било това нещо, така че нека да оста­вим на съда да прецени.

– Какво озна­чават думите, че ако Марие­та Димитрова каже едно из­винявай, всич­ко ще бъде ок. Тоест нанесе­ните обиди на г-н Димитров ще минат само с едно извиня­вай.

– Както стана ясно, едно из­винявай няма да има. Няколко пъти другата страна предложи споразумение и ние го отказа­хме. Пак ще повторя това, което казах в съда. За мен да се извиня на г-н Тодоров дори неофициал­но както те предложиха /не пред медиите/ означава да кажа, че съм виновна. Няма как да се из­виня за начина по който работя. Аз работя по едни правила, които спазвам. Смятам, че това е пра­вилният начин да се работи. Това значи аз да се отрека от работата си досега и от това, което ще пра­вя оттук нататък. Което няма как да стане на практика.

– Добре де, но той е спрял да се усмихва, да се забавлява, да играе с децата. Как така едно извинявай ще му възвърне ху­бавото чувство за живот?

– Нямам представа, Методи. Изобщо не искам да дълбая в емоционалното състояние на г-н Тодоров. Не искам да тълку­вам това как се чувства и какво прави. Мен ме интересува един­ствено и само крайното реше­ние на съда. Защото всеки човек има право да потърси правата си в съда. Съдът е орган, който в крайна сметка ще реши кой е крив и кой прав. Кой на кой трябва да се извини.

Методи Байрактарски

Вестник “ Благоевградска Вест „