Свържете се с нас

Политика

Йордан Андонов: И без да съм лидер ще работя за ГЕРБ

Публикувано

на

Научих от медиите, че Изпълнителната комисия на ГЕРБ е избрала новият общински лидер в Благоевград да бъде Бисер Михайлов. Официално не съм информиран за това решение. Така досегашният председател на местната структура коментира партийната рокада. Днес сутринта сайтът struma.com съобщи, че благоевградската организация ще се ръководи от Бисер Михайлов, който е и областен управител на Пиринско.

Двамата се състезаваха за партийния пост на провелото се наскоро събрание на ГЕРБ в Благоевград, на което Йордан Андонов получи преднина пред Михайлов.

„В крайна сметка решението е на Изпълнителната комисия и тя носи отговорност за това нещо. По устав винаги се дават по три кандидатури, но решава Комисията. Аз няма от какво да се притеснявам. Резултатите на благоевградската организация са категорични – нямаме загубени избори. Създали сме доверие и много структури, аз като лидер винаги съм получавал доверието на своите съпартийци и се гордея с това“, коментира Йордан Андонов.

Той подчерта, че ще продължи да работи всеотдайно за ГЕРБ, но постави въпроса няма ли евентуално такова решение на Изпълнителната комисия да подкопае доверието у местния партиен актив, тъй като по този начин няма да се зачете решението на общото събрание, на което най-много гласове за пореден лидерски мандат получи именно Андонов.

„Ако аз съм втори или трети не бих се съгласил да ръководя една структура“, заяви той.

„Не мога да прогнозирам дали решението на Изпълнителната комисия ще доведе до някакви брожения или недоволства в местната организация, но така или иначе призовавам всички да запазят спокойствие и да продължат да работят всеотдайно за ГЕРБ“, категоричен бе Андонов.

Областният управител Бисер Михайлов запази мълчание по темата. Той увери, че не е уведомен официално за решението на Изпълнителната комисия и затова няма какво да коментира.

коментара

Политика

Стефан Делиов, един от истинските водачи на протестите в Благоевград: Народа стои и чака някой друг да му оправи държавата….

Публикувано

на

Реших да се обадя на един от водачите на протестите в Благоевград, той ми каза по телефона, че след малко си е вкъщи… звънкам му след 15 мин. Идеята ми е да ви запознаем с това, как и на къде вървят нещата с протестите. До кога ще продължат и какви са очакваните резултати…

 

Защо се прибираш от работа в 22.30 часа?

– Защото ми трябват пари 😉  В момента правим един одит на стоката на Кока -Кола в цялата благоевградска област. Имаме срокове и затова се налага да работим до късно.

Ти си жител на Благоевград, който работи най-обикновена работа. Не си бизнесмен, не си шеф на някаква компания. Името ти обаче се свързваше навремето с АБВ…

– Силно казано. Поддържал съм софтуерната система там. Тогава това си ми беше професия.

Това е важно да го изясним за нашите читатели. Сега на последните протести те видяхме със знамето. Видяхме те да агитираш хора.

– Не само на последните протести. От 2010 г. съм почнал и не съм пропуснал протест, стига да имам възможност да го посетя. Участвам винаги когато знам, че ще доведе до нещо добро. Ходил съм и на протести, които не ме засягат мен лично. Ето например бях и на протеста на полицаите. Исках да подкрепя и тях, за което съжалявам.

Казваш, че от 2010 г. ходиш по протести, но както виждаш няма никаква промяна. Нищо не се случва.

– Не се случва защото народа спи. Ние сме най-бедната държава в Европа. Най-изостаналата. Стандарта ни е нулев. Народа стои и чака някой друг да му оправи държавата. Това няма как да стане. Въпроса е, че и аз не знам какво трябва да се случи, за да се промени нещо. Трябва да вземем оръжие ли вече? Незнам. Аз имам очаквания и надежди. Затова съм там на студа. За да се случи нещо този народ трябва да се събуди и да стане. Да каже, че иска нещо по-добро и да протестира. Имаме конституционното право да го направим. Нищо незаконно не правим. Както го изкарват полицаите с тези актове и протоколи, които съставят.

Какво ти е мнението за това?

– Това е пълна репресия. Попитахме и г-н Хаджиев защо го правят и дали имат заповед отнякъде. Казват, че си вършат работата и мълчат. Неможе ние да събираме актовете, за да ги обжалваме. В момента имаме над 200 акта. Ще ги внесем в парламента, в комисията за защита на човешките права. Това е просто абсурдно. Актовете са над 200, а протоколите са хиляди.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

Политика

Асим Адемов: Няма религия, която да толерира подобни безумия като атентата в Страсбург!

Публикувано

на

– Господин Адемов, благодаря ви, че при­ехте поканата ни за това интервю. Краят на годината е, време за равносметка. Каква беше според вас изми­наващата 2018 год., имайки предвид вашата дейност като евродепутат?

– Аз също много ви благо­даря, че ми давате отново въз­можност да споделя виждани­ята си пред вашата медия. За мен е чест да се възползвам от тази възможност. Не забра­вям, че първото ми интервю като кандидат за член на Ев­ропейския парламент преди изборите през май 2014 год. бе именно във вашата медия.

– Каква беше изминаващата 2018 от гледната точка като на член на Европейския Парла­мент?

– Последната една година беше динамична и емоцио­нална. Работата на евродепу­татите е разпределена в три държави – Белгия, Брюксел, където заседаваме в комисии, Франция- Страсбург, където се събираме на пленарна сесия и гласуваме договореното в ко­мисии и разбира се България, където развивам няколко мои инициативи, главно в сферата на образова­нието. Дина­мична беше, защото се научих да се възползвам от всяка сво­бодна секун­да – чакайки на опашка за самолет, или в задръстване на път за работа, за да подредя деня си и задачите, които ме очакват. Тъй като Европейския Парламент е работно място на минимум 28 национално­сти, работата е изключително концентрирана и не робува на стандартите за 8-часов ра­ботен ден, така че да позволи на политиците да развиват успешно дейността си и в дър­жавите, в които са избрани. И наистина, 7 дни понякога едва стигат.

Емо­ционална беше, за­щото кау­зите, с които съм се захва­нал са много раз­лич­ни и разнообразни. Да вземем например последното дос­ие, по което бях докладчик, касаещо визовата либера­лизация за Косово. Едно такова досие не изисква само седене зад бюро. За да успееш да докараш не­щата до край трябва да приемеш каузата като своя, да се запознаеш в детайли със ситуацията, тоест да се срещнеш с много хора, в този случай представите­ли на властта и гражданското общество, да отидеш на място и да събереш всички доводи, нужни за защита на каузата. Аз бях в Косово и имах въз­можността да се запозная с млади динамични хора, които искат да пътуват, да се разви­ват и да се връщат в държава­та си със свежи сили и знания. Усетих належащата нужда да се подаде ръка на това мла­до общество, особено имайки предвид, че тази ръка е била обещана от Европейските ин­ституции след покриването на определени стандарти. Косово се показа добър ученик, при­мерен и изпълнителен. Време е ЕС да изпълни обещанието си и да либерализира визовия режим за страната.

Друга кауза, с която всички българи в ЕП се борим е влиза­нето ни в Шенген. На кратко – годината беше забързана, пло­дотворна и резултатна. Силно се надявам да продължа в същия дух до края и на дру­гата година!

– Обявихте че ще работи­те за повдига­не авторитета на българския учител? Как­во направихте за българския учител? Успяхте ли да върнете родителите в училище, както гласеше една от вашите ини­циатива тази година?

– Българското общество продължава да е длъжник по отношение на авторитета на учителя. Трябва продължим да работим в тази посока всички, ангажирани с проблемите на образователната ни система – родители, учители, управля­ващи, профсъюзи, родителски организации. Аз съм изключи­телно удовлетворен от факта, че един от основните приорите­ти на правителството на ГЕРБ и ОП е именно образованието. Осезателното увеличаване на учителските заплати немину­емо ще доведе до по-голямо самочувствие на българския учител и ще възобнови ин­тереса на младите хора към тази трудна професия. Но ав­торитета към учителя няма да го възстановим в желаните граници само със повишава­нето на заплатите или със за­поведи. Това е процес, в кой­то активно участие трябва да вземат и самите учители. А за да дам и своята подкрепа към това, започнах моята нацио­нална кампания „Да върнем родителите в училище“. Тази кампания има за цел да подпо­могне възстановяването на на­рушената комуникация между учителите и родителите. През последните години се създаде една пропаст между учителите и родителите, изчезна довери­ето между тях. А това нямаше как да не създаде проблем, нямаше как да не окаже вли­яние върху целия учебно-въз­питателен процес. За целта преди старта на кампанията поръчах едно национално из­следване по темата „Степента на отчужденост на родителите от училищния живот на своите деца“, за да бъде всичко добре подплатено. В това изследва­не излязоха интересни резул­тати, които потвърдиха моята оценка, че между родителите и учителите има недоверие и на­рушена комуникация. Кампа­нията ми се провежда с подкрепата на МОН, за което много благо­даря на министерство­то. Досега съм провел три срещи в страна­та – в София, Бургас и Благоевград, където участваха директо­ри, учители, родители, профсъюзи, училищни психолози не само от споменатите области, но и от съседните им. Предстоят такива сре­щи и в други областни центрове на страната. От проведените срещи аз съм изключително доволен от атмосфе­рата, от духа, от спо­делените мнения от всички заинтересова­ни страни. Оформи се във всички срещи, че училището има нужда от родителите, от тях­ната по-голяма анга­жираност, защото това е в интерес най-вече на децата ни.

– Още в началото на вашия мандат зая­вихте, че темата за ет­ническата и религиоз­ната толерантност ще бъде основна за вас. До къде стигна работата ви в тази посока?

– Толерантността е ключово условие за мира, сигурността и просперитета на едно обще­ство. Пример за това е самият ЕС, който е най-големият ми­рен проект в света. Откакто е създаден Съюза, той генерира мир, сигурност и стабилност вече почти 70 години. А да си припомним от историята какво са си причинявали една друга страните, които са в основата на Съюза – Германия, Франция, Англия и останалите. Но в един момент са стигнали до извода, че с война и проливане на кръв, няма да си решат проблемите. Затова са загърбили желанието си да се доказват колко са велики всяка за себе си, а са прозрели, че заедно и обединени ще са мно­го по-силни, по-сигурни и по-благоденстващи. За нас като страна е чест и гордост да сме част от този ми­рен проект и да сме също толко­ва толерантни. Но виждаме, че темата за толерантността е от особено значение за страните от Западните Балкани и засега се очертава като основна преч­ка пред тяхната европейска ин­теграция. Разпадането на би­вша република Югославия не стана за съжаление по мирен начин, а различните страни си причиниха много злини една на друга и не са готови засега да загърбят миналото. Но ако не го направят, пътят им към пълноправното членство ще е много труден и дълъг. За да дадем и нашия принос и да им помогнем по този проблем, по моя идея заедно с колегата ми от ГЕРБ Андрей Ковачев орга­низирахме един форум през месец май в София. Темата на форума бе „Толерантността в Западните Балкани: ключ към Европа“. Поканихме предста­вители на гражданския сектор, на държавния сектор и пред­ставители на различни вероиз­поведания от шестте страни от ЗБ – Сърбия, Черна гора, Маке­дония, Косово, Албания и Бос­на и Херцеговина. Получи се много откро­вена и полез­на дискусия, в която предста­вителите спо­делиха своето виждане и се убедиха, че мо­гат да седнат на една маса и да си говорят.

– Моля ви, споделете пред нашите читатели, по кои други теми работите още в европейския парламент?

– Освен те­мата за Запад­ните Балкани, за мен е важна и темата за Шенген, или по-скоро не­допускането на България до Шенгенско­то простран­ство. Преди няколко дни в Европейския парламент имаше дебат по доклада на Сергей Стани­шев, в който доклад се призо­вава Съветът на ЕС незабавно да ни приеме в Шенген. Това е много болезнен въпрос за на­шата страна, защото България фактически преди 7 год. е из­пълнила критериите за влиза­нето ни в Шенген, но 7 години това не се случва! Някои стра­ни-членки се противопоставят на приемането ни като изтък­ват доводи и критерии, които ги няма в предварително на­писаните от тях. Тук е парадо­ксът, че тези страни нарушават правилата, които самите те са приели и гласували! Заявих в пленарната зала на парламен­та, че това е изключително лош и драстичен пример за прила­гането на двойни стандарти, че това отношение към България е недемократично и неевро­пейско. Когато една страна из­пълни критериите, тя трябва да бъде приета незабавно в Шен­ген, такива са правилата и те трябва да се спазват!

– Като евродепутат, участ­вахте и в няколко мисии на ЕП. Разкажете ни повече за тях, каква беше целта им?

– Една от мисиите ми бе в Кипър, която бе свързана с работата на Комисията по издирване на безследно из­чезнали кипърски гърци и ки­пърски турци вследствие на етническия конфликт в Кипър за периода 1963-1974 год. Това е една голяма трагедия с неза­творена страница в историята на острова. Много е трудно да се говори за тази трагедия, за това което видях и чух там. Става въпрос за безследно из­чезнали кипърски гърци и тур­ци от сблъсъците между двете общности. Това са войници, цивилни мъже и жени, деца, старци. Разстреляни са били цели семейства, цели автобуси с мъже, които са се връщали от работа са били отвлечени и разстрелвани. Имало е ма­сови екзекуции на жени и деца в се­лата. Жертвите са били захвърляни в масови гробове, канавки, кладенци. Това са престъпле­ния, които са били извършвани и от двете страни в ос­трова. И до ден дне­шен още се издир­ват тези гробове, за да може близките им да ги погребат…Видях и чух покър­тителни неща…

– Как коментирате заплаши­телните приказки за края на Европейския съюз след Брек­зит, например? На къде отива Европа?

– По мое мнение ЕС се на­мира в най-сложния и труден период от създаването си до сега. Защо? Защото пред ЕС стоят няколко сериозни предизвикателства и едно от тях безспорно е напускането на Великобритания. Това е се­риозен тест за бъдещето на Съюза. Виждаме каква драма предизвиква този процес в самата Англия. Според мен от това напускане никой не пече­ли. Но Брекзит доведе до по-го­лямо сплотяване на редиците в ЕС, страните-членки осъзна­ват, че заедно ще са по-силни и по-добре ще се справят с предизвикателствата.

Другият изключително те­жък проблем е мигрантската криза, която има сериозно отражение върху процесите в Съюза. След като бе овладяна бежанската криза, най-вече с бежанците от Сирия, на дневен ред е проблема с мигрантската криза, най-вече напиращите мигранти от Африка. Свидете­ли сме на сериозен мигрантски поток от Африка през Гърция и Италия. Това, разбира се, съз­дава напрежение между стра­ните-членки, защото не всич­ки имат еднакво отношение и еднакво решение на този про­блем.

Но в едно са на едно мнение страните, че мигрантската кри­за трябва да е контролирана, ЕС да инвестира в Африка, за да им помогнем да се подо­бри икономическата ситуация и африканците да си останат в страните си. Но в едно съм сигурен, че този проблем ще има огромно отражение върху предстоящите избори за евро­пейски парламент и ще доведе до размествания в политиче­ското представителство в но­вия парламент.

– В локален план, вие сте от Гърменско, от нашия край. Ро­дом от Дъбница. Имаше ли ка­уза в дейността ви на евроде­путат, свързана с родния край?

– Родният край си ми е най-мил и скъп. Където и да се намирам, където и да ходя, с най-голямо удоволствие се за­връщам тук. Въ­преки че все пак аз съм евроде­путат, който е из­бран да предста­влява България, при всички слу­чаи не съм обър­нал гръб на на­шия край. Винаги когато ми е във възможностите, аз съдействам с каквото мога. Все пак моята сла­бост е образова­телната система и се чувствам удовлетворен, че успях да помогна доста учи­лища да подобрят съществено материално-техническата си база и да се създадат по-при­ятни условия за работа на учи­телите и още по-важното за по-хубава среда за учениците.

– Какво е усещането да имаш допир до водещи европейски политици, да общуваш с тях?

– Съставът на Европей­ския парламент е изпъс­трен с водещи политици, които имат огромен опит и влияние върху европей­ската политика. Лично за мен времето прекарано в ЕП е като времето, пре­карано в престижен ев­ропейски университет. От такива авторитети човек винаги има какво да нау­чи и да разшири знанията си и мирогледа си. Отделно от това ЕП от известно време има традиция на всяка пле­нарна сесия в Страсбург да кани държавни ръководители на страните-членки, които да споделят своите виждания в каква посока да се развива Ев­ропа. Имахме възможността на живо да изслушаме Анге­ла Меркел, Еманюел Макрон, Алексис Ципрас, Марк Рюте, премиер на Холандия, Антонио Коста, премиер на Португалия, Андрей Пленкович, премиер на Хърватска, Клаус Йоханис, пре­зидент на Румъния, премиери­те на Белгия, Полша, Люксем­бург, Естония, Дания. Наистина това са авторитетни политици, които задават посока, в която да се движи Европа и е истин­ско удоволствие човек да се учи от тях.

– Бихте ли поискал още един кредит на доверие то избира­телите на ГЕРБ за нов мандат за евродепутат!

– Вижте, аз винаги съм каз­вал, че съм екипен играч. Аз съм част от отбора на ГЕРБ от самота създаване на партията. Бил съм общински съветник, след това заместник-областен управител, сега съм член на европейския парламент. Но винаги заемането на тези пост­ове се е случвало след партий­но решение и одобрение. И на всичките тези постове съм се стремял да си върша работата по най-добър начин, съвестно и качествено.

А дали това се случва и дали се справям добре, оставям на моята партия да прецени. Ако се прецени, че съм се справил, ще вземат подобно решение. А ако не съм в листата, това няма да е края на света и няма да е драма в моя жив

– Определено не ми се ис­каше да задам този въпрос в края на това интервю, но вие се оказахте в епицентъра на атентата в Страсбург! Моля, споделете какво видяхте, как­во изживяхте в ужаса на теро­ра:

– Първо искам да поднеса моите най-искрени съболезно­вания на семействата на заги­налите. Потресен съм от този и подобни атентати. Извършите­лят е някакво същество, но не и човешко, защото явно е, че човешкото отдавна го е напус­нало. Безкрайно съм възмутен, че подобни същества нанасят жестоки беди на хората и пет­нят името и на религията, коя­то аз изповядвам, а именно ис­ляма. но според мен подобни същества въобще не бива да се отъждествяват с която и да е религия. Няма религия, която да толерира и подтиква да се извършват подобни безумия.

Иначе вечерта на 10 декем­ври, когато се извърши атен­тата в Страсбург, с мои колеги евродепутати от ГЕРБ, по една случайност бяхме доста бли­зо до Коледния базар, където се извърши този атентат. Ви­дяхме суматохата, появиха се полицаи, войници, линейки. Веднага ни се обадиха от От­дела за сигурност към ЕП и ни предупредиха, че има стрелба в района на Коледния базар и да не стоим на открито. По-къс­но когато за малко се поуспо­кои ситуацията, се прибрахме в ЕП, където стояхме до 3 през нощта и след това организира­ха извозването ни да хотелите, в които сме настанени. Но и до днес има много полицаи и войници по улиците, но това е обяснимо и необходимо си мисля, защото все още не е арестуван извършителят на атентата.

– Вашите пожелания към на­шите читатели…

– Пожелавам на всички Ваши читатели на първо място здраве, късмет и щастие през но­вата 2019 г. Да не забравяме, че празниците, не­зависимо на коя религия принад­лежат, са повод да се съберем с приятели, със семействата си, да усетим топли­ната и любовта и да починем след натоварена­та работа. Нека да сме по-добри, по-смирени, по-състрадателни, към тези, които имат нужда от помощ. Все си мисля, че когато сме по-добри един към друг, и Господ ще бъде добър към нас!

Весело посрещане на Колед­ните и Новогодишните празни­ци!

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

ПОПУЛЯРНИ