Югозападът – източник на новите българи?

Когато имаш влияние вър­ху голяма маса гласо­подаватели, но не мо­жеш да се възползваш от тях заради ограни­ченията за изборен туризъм в закона, мо­жеш да си решиш про­блема, като смениш правилата. Условието е да си на власт. Това направиха управлява­щите от ВМРО и ГЕРБ преди десетина дни. С изменение в Закона за гражданската регистра­ция чужденците, придобили българско гражданство по произход, получиха пълна свобода да избират първо­начален адрес, без значение колко други са се регистри­рали също на него. За всич­ки останали продължава да важи правилото, че регис­трираните на един адрес не могат да превишават два пъти обитателите, които оби­чайно се побират в съответ­ния дом.

Това ограничение беше въведено преди три години заради развилия се изборен туризъм. Преди него полити­ците можеха да местят гла­соподаватели в конкретни избирателни райони като сменят адресната им регис­трация и по този начин да влияят на вота. Когато ста­ва дума за местни избори, и двайсетина гласа понякога са решаващи. С последни­те изменения, инициирани от ВМРО и подкрепени от ГЕРБ, това може да се случ­ва отново – макар и само с хора, получили български паспорти заради произхода си. Това са предимно бивши граждани на Македония, Ал­бания, Украйна и Молдова – страни с етнически българи, към които патриотите имат отношение.

За последните десет годи­ни над 115 хил. души са по­лучили гражданство на това основание. Тъй като в пове­чето случаи те не могат да посочат адрес в България, който да бъде записан в лич­ните им карти, се регистри­рат служебно на ул. „Леге“ 6 в София, където се намира администрацията на столич­ния район „Средец“. Справка в регистрите на ГРАО показ­ва, че посочилите настоящ адрес в този район е скочил над два пъти за последни­те десет години (от 40 на 84 хил. души).

ВМРО от години контроли­ра даването на гражданство – при сериозни съмнения, че това се е превърнало в печеливш бизнес. Разслед­ване на Топ Преса от 2014 г. показа, че става дума за плащания под масата за де­сетки мили­они евро го­дишно, като за една пре­писка цената е между 2 и 3 хил. евро. С промени­те тези хора влизат в още една употре­ба.

В СКОРОСТНА­ТА ПИСТА

Проектът на патриотите ус­ъмни и със скоростта, с коя­то мина през Народното съ­брание. Само за три работни дни – от 26 април до 3 май, той беше внесен, обсъден от водещата комисия по регио­нална политика, а след още три дни, на 9 май, и гласуван на първо четене в пленарна­та зала. Бързината, с което това се случваше, изненада дори депутатите от комиси­ята за българите в чужбина, която трябваше да го раз­глежда същия следобед, но заседанието й се обезсмис­ли и разпадна. Членовете й така и не видяха текстовете и на второ четене – оконча­телното гласуване в залата стана в извънредно заседа­ние на 22 май.

Аргументите на управля­ващите – че така се облек­чават сънародниците да не пътуват до София, а да имат адрес за кореспонден­ция по-близо да граница­та, видимо не предполагат спешност. За тях няма да има ограничение за жилищ­на площ, защото щели да се регистрират при братовчеди и роднини, при които и без това имало вече достатъчно живеещи, обясни пред Топ Преса основният вносител – председателят на комиси­ята по регионална политика Искрен Веселинов (ВМРО). Това ще се случва предимно в областите Кюстендил, Бла­гоевград и Перник, въпреки че законът не ограничава къде да изберат адрес.

Въпреки ограничението за 10 кв.м жилищна площ на човек тази практика същест­вува и в момента, защото

 Засилка за бизнеса с българско гражданство

 кметът е този, който опреде­ля адресите, на които може се регистрират хората, дори това да са трафопостове или изоставени сгради. Населе­нието на благоевградските села Логодаж, Бело Поле, Лешко, Рилци, Дъбрава, Мощанец и Покровник е на­раснало многократно през последните години. Така например, ако през 2006 г. в Бело поле е имало 900 реги­стрирани по настоящ адрес жители, то днес те са над 11 000. За същия период насе­лението на Мощанец е ско­чило от 30 на 2194 души. От протоколите на изборните комисии се вижда, че тези хора са вписани в изборните списъци, но очевидно поне засега не гласуват, защото доставените бюлетини са от­четени като неизползвани.

РЕВНОСТ ОТ ДПС

Сред мотивите за промяна­та в закона има и нещо пока­зателно – служебният адрес в София, който предполага, че настоящият е в чужбина, пречи на новите българи да гласуват на местни и на европейски избори. Това е така заради изискването за т.нар. уседналост – в единия случай гласоподавателите трябва да имат постоянен и настоящ адрес в страната шест месеца преди вота, а в другия – в страна от ЕС три месеца преди него. Може би тъкмо това се крие зад бър­зането в парламента – избо­рите за Европейски парла­мент ще са на 26 май 2019 г., местните – през есента на същата година, а дотогава трябва да се вмести и нуж­ното време за издаването на документите за граждан­ство. Процедурата отнема понякога повече от година. От началото на юли обаче влизат в сила промени, кои­то ще позволяват на Минис­терството на правосъдието да я ускори като насрочва в по-кратки срокове интервю­тата с кандидатите.

„Това е изборен туризъм за хората, които за първи път стават български граж­дани“, заяви депутатът от ДПС Рамадан Аталай по вре­ме на второто гласуване на текстовете в комисията по регионално развитие. Още при първото гласуване той се обърна към патриотите – „правите закон, чрез който смятате, че на следващите избори тези хиляди, които ще вземат българско граж­данство за първи път, ще се включат във вашите избор­ни списъци“. В пленарната зала той обеща ДПС да ини­циира специална анкетна ко­мисия по случая. Промените са обсъждани подробно и на заседание на централното оперативно бюро на ДПС, научи Топ Преса.

В движението имат ос­нователна причина да са раздразнени от промяна­та – досега те единствени се възполз­ваха от въз­можността да си докарват избиратели от съседна Тур­ция заради българските паспорти на изселниците от т.нар. въз­родителен процес.

ЗНАЧЕНИЕ ЗА МЕСТНИ ИЗБО­РИ

В гласува­нето социа­листите се въздържаха. „Не знам дали ВМРО прави това заради изборния ту­ризъм, но знам какъв про­блем създава струпване­то на регистрации в район „Средец“, каза за Топ Преса депутатът от БСП Димитър Данчев. Заради тях за парламентарни и президентски избо­ри се разкриват на практика кухи сек­ции, в които е въз­можно да се правят манипулации, защо­то е ясно, че няма да дойдат да гласуват. На вота през март 2017 г., в секция 45 в 24-ти избирателен район има 37 361 из­биратели по списък, при положение, че законовото ограни­чение е да са до хи­ляда. От тях са гласу­вали едва 78 души.

Преди служебния адрес на ул. „Леге“ 6 струпване на ре­гистрации имаше на два имота в центъра на София, собственост на ВМРО – централата на парти­ята на ул. „Пиротска“ 5 и на ул. „Искър“ 6.

 Промяната в ЗГР ще улесни бизнеса с българските паспорти, които могат да влязат и в изборна употреба

 потвърждават или отхвър­лят от агенцията, начело на която от години традицион­но стои представител на па­триотична формация, обик­новено ВМРО. Предишният директор (2015 – 2017) Борис Вангелов сега е депутат от същата партия. През 2014 г. проверка на прокуратурата констатира серия от наруше­ния в агенцията, включител­но и данни за престъпления, но така и не се стигна до об­винения.

Сега агенцията се упра­влява от Петър Харалампи­ев, лидер на „БГ патриот“, част от „Обединени патрио­ти“. Преди десетина дни на посещение в Русе заедно с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, понастоящем вицепремиер, той обяви, че българите зад граница – ет­нически общности и еми­гранти, са повече от тези в страната. В Министерството на правосъдието в момента тече процедура за придоби­ване на гражданство от 38 000 души. Преди месеци в Народното събрание имаше инициатива да се улесни доказването на български произход на граждани от Косово, които директно да получават бележки от аген­цията, а не от местни непра­вителствени организации. След закрито заседание на депутати с представители на службите идеята умря.

Документите на кандида­тите за паспорти се разглеж­дат от комисия в Министер­ството на правосъдието, а след това се изпращат за подписване на указ от вице­президента. Илиана Йотова не може много да направи – тя преглежда папките, може да поиска за някои от тях до­пълнителна информация от службите, но те не са длъж­ни да я предос­тавят. На практика тя трудно може да откаже подпис­ване на указ, но може да забави.

Раз­след­ване на френския „Нувел обсер­ватьор“, публикувано през март, ог­ласи, че български докумен­ти се дават срещу запла­щане и че схе­мата се покро­вителства от поне един ми­нистър и един вицепремиер националист. Според публи­кацията юрис­ти подготвяли папките срещу суми от 500 до 3000 евро.

Премиерът Бойко Борисов знаел, но не смеел да на­руши крехката подкрепа за правителство­то.

Изнесената от чуждото издание информация е об­ществено достояние и тук от години, като служители на правосъдното министер­ство многократно са сези­рали прокуратурата, но без резултат.

ПИКЪТ Е ПРЕЗ 2012 Г.

Вицепрезидентът Илиана Йотова значително забави темповете, с които се произ­веждат български гражда­ни. За 2017 г. тя е одобрила документите на 1436 души заради доказан произход и на още 1613 души – защо­то единият от родителите е българин или заради осино­вяване. Други 251 души са възстановили българското си гражданство. От всички с нови паспорти 1150 са от Македония, 710 от Украйна, 303 от Израел и др. Пред­шественичката й Маргарита Попова за пет години беше одобрила документи на над 50 000 души. Заради дока­зан произход български пас­порти поучиха 36 228 души, а заради това, че един от ро­дителите е българин или за пълно осиновяване – още 15 386 души. Повече от полови­ната са от Македония, след­вани от Молдова, Украйна и Русия. Пикът е първата годи­на от мандата й, по данни от доклад, публикуван на сай­та на президенството, през 2012 г. – над 18 000 души са станали български гражда­ни, през 2016 г. са почти 13 000 души. От 2014 г. до 2016 г. делът на македонските граждани нараства няколко пъти – от малко над хиляда годишно до над шест хиля­ди.

Елена Старидолска

Вестник “ ТОП ПРЕСА „