Интервюта
Антон Коцев: Надявам се синовете ми да останат в България!
Публикувано
преди 9 месецана

Уважаеми читатели на вестник Топ Преса, много често казвам, че най-хубавото в работата ми е срещите с много хора… сред, които и уникални личности! С една такава личност се запознах, благодарение на колежката от БТВ Ирина Жерева. Става дума за бившият боксьор Антон Коцев, баща на близнаците Велизар и Димитър от Симитли, които отидоха на абитуриентския си бал, облечени като хайдути.
Представям ви бащата на двамата абитуриенти, към които обърна поглед цяла България. Две момчета, футболисти облечени като войводи с моми и оръжия. Откъде дойде тази идея?
– Идеята си е изцяло тяхна. Преди около половин година, когато мислехме как да стане целият бал, се заформи тази идея. Те си решиха да излязат като хайдути, тъй като членуваме в сдружение „Хайдути“. Решиха да се облекат в носии. Приятелките не трябваше да ги увещават тъй като те се занимават с народни танци. Даже се зарадваха много. Носиите са автентични, шити. Правени са от единственият майстор в България, който шие носиите на ръка. Иван Тонев се казва. Той също е член на сдружение „Хайдути“. Буквално носиите бяха довършени в седем и половина сутринта на същият ден. Финалните штрихи бяха сутринта. Момичетата бяха също с автентични носии, македонски.
Кажете нещо за това сдружение, в което членувате? Нищо не съм чувал за него.
– Ние сме доста човека ентусиасти от цяла България. Сдружението не е от скоро. Регистрирано е в Пловдив, но имаме представители от цяла България. От София, Симитли, Варна, Лом. Почти всички краища на България. В момента дори заснемаме филм. Имаме документален филм за носията, който представяме по училищата. Напълно безплатно. Човек трябва само да се свърже с нас. Отиваме в училището, в което ни канят. Показваме филмчето. Разказваме за носиите. Разказваме за хайдутите кои са били и с кои са се борили. Показваме старинни оръжия на децата. Целта е колкото се може повече деца да се запознаят с историята на България, с фолклора на България. Виждаме че все по малко внимание се обръща на това нещо. Искаме все повече млади хора да запознаем.
За филма какво ще кажете? Това е една много мащабна продукция?
– В момента се заснема. Има трейлър в youtube.com. Казва се „Смутни времена“. Нямаме спонсори, нямаме нищо. Парите ги осигуряваме ние. Всеки един от нас си дава своя дял. Мъчим се филма да стане възможно най-добър…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Може би ще ви хареса
-
Акордеониста преподавател в НХГ–Благоевград Христо Златков: Искам децата да усетят българският фолклор, да усетят магията и да се запалят!
-
62 години Данка Попева поправя обувките на цял Благоевград!
-
Елена Георгиева: Момента на шока е шест месеца. През тези шест месеца човек отрича, че е болен. Ако се справиш през тези шест месеца с този проблем значи, че е спечелена една основна битка. Но не войната.
Интервюта
Манипулативен филм изкара българските турци терористи, а палачите от ДС – спасители на България
Публикувано
преди 2 часана
февруари 19, 2019
Касим Дал зове да извинение за манипулацията на БТВ
Три гневни позиции срещу пропагандата, реабилитираща Възродителния процес след 35 години
Филмът по bТВ „Две версии“ – неразказани истории за Възродителния процес, излъчен в неделя предизвика бурна реакция в социалните мрежи. Демонстрирайки желание да представи и двете гледни точки, авторът и поръчителите на филма прокараха тежка пропагандна теза – оневиняваща архитектите и палачите от БКП и ДС и внушаваща, че насилствената смяна на имената едва ли не е била необходимост, за да не станем втори Кипър.
Реално Възродителният процес е едно от най-тежките злодейства на комунистическия режим, което и до днес продължава да тежи на България и да разделя обществото. 30 години няма наказани за престъплението, а делото е умишлено смачкано и оставено на „трупчета”, въпреки, че давностният му срок е изтекъл. Вместо справедливост за жертвите днес слушаме циничните обяснения на ченгета и комунисти, които си търсят алиби и чиста съвест за престъпленията.
Faktor.bg предлага три позиции за скандалния филм:
Екатерина Бончева, журналист, автор на първата книга за Възродителния процес, член на Комисията по досиетата:
„Скандален филм по bТВ “Репортерите – 2 част” за Възродителния процес!!!
Тезите накратко:
- Възродителният процес е провокиран и предизвикан от Турция – теза “достойна” да предизвика днес дипломатически скандал.
- Участието на ДС в него цели единствено да предотврати терористични актове. Ни дума за зверските насилия и убийства.
- Българският опит показал,че едно ислямизирано население никога не можело да бъде интегрирано.
Всичко това,тази груба пропаганда и фалшификация е защитавана 45 минути от активни служители на ДС.”
Касим Дали, политически затворник, лидер на НПСД:
„На 17.02.2019 г., близо 30 години след Майските събития, доживяхме в най-гледаното време в национален ефир да станем свидетели на нагъл апотеоз на „възродителите“, които не само не са понесоха наказание, а се чувстват горди от действията си…
Филмът представлява грубо изопачаване на историческата истина за асимилационната кампания срещу етническите турци, български граждани и помаците. Къде остана Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от Народното събрание на 26.04.2000 г.? Къде остана Декларацията, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани приета от Народното събрание на 11.01.2012 г.? Останаха в архива на Народното събрание, погребани под дебелия слой прах на забравата. Къде е историческата справедливост за над 1 милион насилствено преименувани и над 360 хил. депортирани? Защо във филма не са отразени разпределителните лагери, където хората чакат със седмици да ги изпратят към границата, лишени от храна и вода. Защо не са изнесени данни как Държавният съвет издава постановление, с което определя колко пари и имущество могат да носят „екскурзиантите“ със себе си? Имало изселническа психоза, ами след 1985 г. когато армията и МВР с танкове, БТР, и КПП сменяха насилствено имената, хората се чудеха каква ще е следващата стъпка. А що се отнася до твърденията за искане на автономия, те са реални само в главата на неколцина офицери от Държавна сигурност, които са превърнали в цел на своето съществуване да прикрият най-голямото престъпление на Комунистическия режим в България.
Нелегалните организации които създавахме,имаха за цел да спрат преименуването и да осигурят на етническите турци гаранции за нормален живот в собствената им държава. Ние никога не сме искали автономия, никога!
bТВ дължи извинение за тази гавра с чувствата на хората, които освен че не получиха справедливост и правосъдие в държавата си и не бяха обезщетени, са длъжни в най-гледаното време в неделя вечер да гледат самодоволните физиономии на бивши ДС велможи, които за разлика от репресираните, днес взимат тавана на пенсиите благодарение на това, че се пенсионираха като полковници, генерали, доценти, професори и т.н.
Молим СЕМ да се самосезира по случая, а аз няма да стъпя в bТВ, докато не получим извинение”.
Калин Манолов, журналист:
„Героите“-кадесари от рекламното филмче на bТВ, излъчено в неделя, пропуснаха една малка подробност: поне двама от тримата разстреляни за атентатите 1984-1987, са АГЕНТИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ!
Първият, Елин Демирев Маджаров с предишно турско име Емин Мехмедалиев Алиев, е продавач на сладолед в автогара “Запад“ в Бургас, бивш сервитьор от елитни бургаски заведения. Той поддържал връзки с хора от турското консулство в Бургас, пътувал често из Североизточна България, събирал и предавал сведения за лица, изповядващи исляма, които имали желание да се изселят от страната. Явно някъде сгафя в двойната си игра, и го изхвърлят от ДС.
Друг от терористите, Алцек Чакъров – моряк в “Океански риболов“, е действащ сътрудник на Държавна сигурност! Също двоен агент – работи и за турското разузнаване с
псевдоними Абдула, Дениз, Моряка.
Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев са разстреляни през септември 1988 в Софийския централен затвор. Братът на Елин, Севдалин, получава 6 години. Амнистиран е от Желю Желев в началото на 1990 г.
Има и пети съучастник – действащ офицер, който чрез второ лице предава взривни материали на терористите. Официалната версия за него е, че се хвърля през прозореца по време на разпит и умира на място пред сградата на Главното следствено управление.
И до днес на пръсти се броят хората, видели работните дела на агентите Елин и Алцек, както и оперативните дела на ДС – “Мерзавци“ и “Двуличник“ срещу членовете на терористичната група. Така и не бе изяснено кой е финансирал атентаторите и тайна ли са били за спецслужбите срещите на Алцек Чакъров с турския
разузнавач Кадир Сойлу от консулството в Бургас. Никой още не е отговорил и защо Алцек Чакъров е бил включен от ДС в „оперативно-издирвателните мероприятия“ срещу собствената му терористична група????
Но иначе кадесарите са герои и са предотвратили превръщането на България „във втори Кипър“…
Финалът на филма бе потресаващ: едно от ченгетата заяви, че се оказало, че „интеграцията на ислямизирано население е практически почти невъзможна“.
Ми да ги преименуваме пак, бе, другари-кадесари!”
Интервюта
Иван Балабанов, изпълнителен директор на Ubisoft: Извървяхме първата половина от пътя
Публикувано
преди 1 седмицана
февруари 12, 2019
ПРОФИЛ
Иван Балабанов е изпълнителен директор на софийското студио на производителя на игри Ubisoft. Завършва Американския университет в Благоевград със специалност политически науки, международни отношения и история. Специализира докторантура по Международни отношения с насока Близкия изток в Англия. Дълго време работи като 2D и 3D художник, за да финансира обучението си, и така любовта му към гейминга постепенно прераства в професия. Когато Ubisoft отваря офис в София, кандидатства и е приет на работа като 3D художник. След това става главен художник на студиото, мениджър и накрая оглавява студиото.
КОМПАНИЯТА
Ubisoft Sofia е създадено през 2006 г., като част от един от най-големите производители на видеоигри в света – Ubisoft. В началото компанията трябва да се развива на почти несъществуващ пазар в България, където специалистите в този сегмент са изключително малко. Но постепенно то разширява дейността си и в момента има над 220 служители, сред които разработчици, художници и дизайнери. Приходите на българското дружество „Юбисофт“ за 2017 г. достигнаха 11.6 млн. лв. за 2017 г., а на глобалната компания Ubisoft – 1.73 млрд. евро за 2018 г.
– Как Ubisoft Sofia успя да се превърне за малко повече от десетилетие в едно от водещите гейм студия в Европа?
– Две са нещата. Първото са усилията на всички работещи тук, защото става въпрос за групово усилие. И второто е търпение. Нашите условия са много специфични за пазара. Като цяло България няма много традиции в сферата на разработка на видеоигри. Още при откриването на студиото тръгнахме в посока един ден да сме на мястото, където сме днес, а утре да сме още по-напред. В индустрия като нашата правенето на игри за нас е, от една страна, работа, а от друга – страст. И успяхме да проявим търпение и да не скочим в най-големите игри от начало, което беше много правилен ход. Защото всеки наш проект досега е бил стъпка в правилната посока – да израснем като професионалисти и група хора, следвайки внимателно изградения стратегически план. Така за около десет години извървяхме поне първата половина от пътя.
– Защо Ubisoft избра България?
– Това е свързано с първата половина от предишния отговор – хората. Чисто икономически и бизнес погледнато, геймингът е една от индустриите с възможно най-висока добавена стойност. А от друга страна е нещо, което е плод на знание и талант, които са концентрирани тук, в умовете на хората. Без хората всичко останало са едни големи зали с компютри и кабели. Реално хората са и продължават да бъдат причината Ubisoft да инвестира в България. Става дума за голяма мултинационална компания, която много цени културното разнообразие. Защото представители на различните култури гледат на въпросите с много високо ниво на трудност по малко по-различен начин. И този различен начин вкарва специфични нюанси в крайния резултат, което води до допълнително удовлетворение и разнообразие за потребителите на нашите продукти.
– Споменахте първите десет години, какви са плановете за следващите десет?
– Може би леко наивно и твърде ентусиазирано в самото начало малката група хора, с които основахме компанията, си поставихме супер амбициозната цел да направим студио от световна величина, работещо по възможно най-големите продукти на нашата индустрия, поставящо на световната карта както компанията ни, така и България. Извървели сме немалка част от този път, но още не сме там. Ние се мерим с най-добрите в тази индустрия на глобално ниво. Има още какво да научим, а и преследваме бягаща цел, защото индустрията не стои на едно място и е супердинамична. Една съвременна игра е нещо много различно дори спрямо две години по-рано. Наваксваме с много добри темпове и бъдещето ни е да станем едно от най-добре установените и известни гейминг студия в цялата индустрия в световен план. В краткосрочен план продължаваме да трупаме опит в най-модерните тенденции в нашата индустрия.
– На такъв динамичен пазар как една игра успява да остане актуална до излизането си, при условие че се подготвя дълго време?
– Не е тривиална ситуация и няма тривиално решение. Всеки проект се бори за място под слънцето при много специфични условия – пазарни, технологични и т.н., така че няма една формула. Но Ubisoft като голяма международна компания може да си позволи да заделя финансови и човешки ресурси, чиято задача е да погледнат в бъдещето – какви са настоящите тенденции, какво предстои да излезе на пазара като софтуер и хардуер и др. Имаме екипи, чиято работа е да прототипират и експериментират с неща, които все още са в зародишна фаза. Така че се опитваме всеки път да отчетем всички тези фактори, за да може след две-три години, когато тази игра излезе, да е на върха на тенденциите. Не е нещо абсолютно сигурно, но работи досега.
– Имате ли любима игра от студиото тук?
– Всички игри предизвикват у мен топли, емоционални реакции по една или друга причина. Всяка една е била ценна за нас и сме научили нещо от нея. Но едно от нещата, което ми е най-трудно, е да играя игри, които сме правили. Изисква от мен много съзнателно и концентрирано усилие. Защото хората виждат в тях забавление, интересни ситуации и голямо напрежение, което води до някакъв гранд финал. Аз пък виждам „ето тук имахме проблеми, а тук бъгове“ и т.н. Просто не мога да се отърся от всички трудности, които сме срещнали при направата им.
В интерес на истината предпочитам да гледам как съпругата ми играе, а не аз, тъй като тогава имам възможност да обръщам внимание на всичко, което се случва на екрана.
– Какви проекти предстоят на софийското студио?
– Част от игрите, по които работим в момента, вече са официално обявени. Например The Division 2, която ще излезе на 15 март. Участваме още в разработката на втората част на Beyond Good & Еvil, както и на Skull & Bones, която ще даде възможност по различен начин хората заедно да съпрeживеят морски битки. Отвъд тях не мога да влизам в много подробности.
– Колко трудно беше да направите студиото тук от нулата?
– Работата ни е предизвикателство по няколко линии. Първата е, че работим по нещо с непредсказуем краен резултат. Всяка една игра е софтуер, чиято цел е да носи забавление. А то не подлежи на ясна предварителна дефиниция. Може на хартия една концепция да изглежда страхотно, обаче всичко става ясно едва когато човек хване контролера
и започне да играе. Тогава се разбира дали тази идея има стойност. За да може да се оперира в тази среда на несигурност, има нужда от едно нещо – опит. Опитът позволява да се пресява достатъчно рано и точно кои от идеите си заслужават. И тъй като в България нямаше много традиции в правенето на игри, и опитни хора нямаше. В момента ситуацията е различна, но преди 10-15 години беше много трудно. И това беше огромно предизвикателство – да намерим хора. От другата страна са чисто технологичните аспекти – в крайна сметка крайният ни продукт е софтуер. Тъй наречените AAA игри, тоест тези с най-висок бюджет, еквивалент на холивудските блокбъстъри, са изключително сложни. Ще дам пример: през 2011 г. NASA направи електрическа кола с ядрен реактор и сложи в нея 11 изключително автономни и точни лаборатории. Сложиха я на върха на ракета и я пратиха на Марс, където ровърът „Кюриосити“ още се търкаля и си върши работата. NASA свърши всичко това с 3.5 млн. реда код. Редовете код са някакво много относително представяне на сложността на един софтуер. Става дума за най-голямото технологично постижение на човечеството. Енджинът на последната игра, по която работихме – Assassin‘s Creed Origins, има над 16 млн. реда код, така че може да се направи някаква съпоставка на нивото на сложност. Работата с такива технологии и среда имат нужда от много опитни хора. В началото това беше най-голямото ни предизвикателство. Започнахме да работим с по-малки проекти с идеята стъпка по стъпка да натрупаме индивидуално и институционално нужния опит, за да можем да се справяме с такава предизвикателна среда, хем като технология, хем като творчески процес, както и да се сработим като екипи. Поне за момента смятам, че сме намерили разумен начин да се движим напред.
– Кои са най-интересните тенденции за вас в индустрията?
– Те се движат в няколко различни траектории. Първата е творческата страна и геймплеят, втората е чисто технологичната, и третата е някаква комбинация между двете. По първата игрите стават все повече среда за самоизразяване на играча, който търси начин да бъде себе си в контекста на играта. Най-лесните примери са онлайн игрите като Overwatch и Destiny, при които елементът на създаване на уникален герой има голяма стойност за играчите – да представиш себе си чрез виртуалния си аватар. Представете си това нещо не само просто визуално, а и всичко останало – какво правиш и допринасяш за общността в играта. За да се направи това, има нужда от огромни отворени светове и свобода. Което пък изисква нови технологии и начин на разработка на игри.
По линия на чисто технологичното развитие е всеизвестен факт, че устройствата, които използваме сега, в един момент ще изчезнат. Това започва да се променя и тенденцията е всички тези изчисления да се случват не локално, а в облака на големи клъстъри от сървъри. Което пък ще позволи на игрите да са много по-впечатляващи отсега, световете да са по-големи, а броят на играчите да е в пъти по-голям. Вкъщи ще е само контролерът и устройството, през което се осъществява връзката с облака и с телевизора. Още не сме там, но това е бъдещето.
По третата линия попадат нови устройства, които предоставят възможности играчът да преживява игрите по нов начин – виртуална и добавена реалност. Това може да доведе до качествен скок на начините как играем, какво означават за нас игрите, как общуваме с други играчи и т.н.
– Започнали сте в Ubisoft като 3D художник. Трудно ли беше да станете мениджър?
– Да, започнах като 3D художник. Това е нещо, което винаги ми е било страст. Научих се сам в университета – първо беше хоби, после средство да се издържам като студент и в един момент трябваше да избирам дали да си завърша доктората, или да се занимавам с това. Казах си: докторатът ще почака, сега ми се правят игри. Така започнах и в Ubisoft.
Що се отнася до мениджмънта, това беше едно от най-трудните неща за мен и ни отне близо две години – на мен и неудовлетворението ми от промяната. Защото в индустрията ме доведе желанието да правя игри с ръцете си, да виждам крайния резултат на това, което съм създал, макар и виртуално. И в продължение на години ми липсваше до момента, в който не осъзнах, че мениджърската работа също е много творческа. Тя изисква много сериозно ниво на импровизация и намиране на решения извън стандартната кутия с инструменти. Защото индустрията ни е такава, а и спецификата на средата, в която оперираме в България, вкарва един допълнителен фактор на трудност в цялата ситуация. В един момент главата ми превключи и започнах да се чувствам по-добре в тази си роля.
– Сещате ли се за едно трудно решение в досегашната си кариера?
– Такива неща се случват непрекъснато, но най-трудните ми решения досега винаги са били свързани с прекратяването на даден проект. Работили сме, вложили сме усилия и надежди, намерения, и в един момент трябва да дръпнем щепсела по съвсем обективни причини. В зависимост колко време и усилия са вложени, понякога дори е било леко сърцераздирателно за всички ни.
– Ако можехте да се върнете, бихте ли променили нещо в кариерата си досега?
– Предполагам, че ще прозвучи много арогантно, но мисля, че не. Стигнал съм дотук след много големи криволичения – това, което съм учил, няма нищо общо с това, с което се занимавам, работил съм какво ли не през годините. Но това експериментиране постепенно ме е довело до мястото, където се чувствам най-полезен и най-добре. Тези криволичения са ме обогатили като човек.
– Коя е любимата ви игра?
– Без съмнение поредицата Fallout, която продължавам да играя с удоволствие.
– Има ли такова нещо като баланс между лично и работно време?
– Успял съм да намеря някаква форма на разпределение и разделение на двете. Един ден може би ще стане и баланс. Но намирам достатъчно време за живота си извън офиса. Имам няколко различни хобита и интереси, които ме държат ангажиран.
– Остава ли ви време за игри за удоволствие?
– Играя почти всеки ден, но има и дни, в които не искам да виждам никакви екрани.
– Имате ли любимо бизнес четиво?
– Да ви кажа честно, не съм мениджър по образование, работата ми по-скоро беше въпрос на чисто персонална еволюция. Нещата, довели ме дотук, са от по-различни сфери – история, психология, международни отношения, изкуство и т.н. Те са оформили мисловния ми процес и по-скоро търся вдъхновение в тях.
Вестник “ Топ Преса “

Аптеките в Гоце Делчев и региона утре пускат кепенците за час в подкрепа на националния протест на аптекарите

Скандал в Гоце Делчев! Монтьорът „майстор“ Илия Лулов шест месеца бави клиент за основен ремонт на двигателя а след това му връща не кола а купчина желязо!

ВИДЕО: Млада жена се заби в крайпътно дърво на пътя Гоце Делчев –Дъбница и едва не уби себе си и бебето си

Кветство Плетена пратено на съд заради неуредени плащания и закононарушения!?

Манипулативен филм изкара българските турци терористи, а палачите от ДС – спасители на България

Продава се къща в Ляски

За шеста поредна година с конни състезания ще бъде отбелязан Тодоровден в гр. Гоце Делчев

14 са вече задържаните след акцията срещу наркобандата на Насо Прасето в Благоевград / СНИМКА САМО В ТОП ПРЕСА!

Брадърката Джулияна Гани работила като проститутка в Банско?

Нова измама с банковите ни карти
Магазин за бои и мазилки JUB
КАЛЕНДАР
ПОПУЛЯРНИ
-
Таблоидпреди един ден
Продава се къща в Ляски
-
Кримипреди 4 дни
14 са вече задържаните след акцията срещу наркобандата на Насо Прасето в Благоевград / СНИМКА САМО В ТОП ПРЕСА!
-
Новинипреди 2 дни
Кметът на Кресна Николай Георгиев: Успехът идва само при онзи, който го търси, а аз не съм спрял да търся вече четири години!
-
Кримипреди 3 дни
Мъж пострада тежко при ремонт на покрива на къщата си в Югозапада