Днес, седмица преди Разпети петък ви срещаме с Отец Светослав Кючуков, с който ще си поговорим за това, как се празнува Възкресение Христово – Великден – най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.

Седмицата, (22-28 април) предхождаща Възкресение Христово се нарича Страстна или Велика и всеки ден от нея се нарича велик. За посрещането на Великден задължително се приготвят нови дрехи за всички в семейството. През тази седмица се извършва основно почистване на дома, двора и стопанските постройки, боядисват се яйца и се месят обредните хлябове, изместени напоследък от козунаците. Възкресение Христово е най-големият пролетен христиански празник. Той е подвижен, пада се от 4 април до 8 май, в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно новолуние. Неделният ден, Великден, е заключителен за целия обредно-магически цикъл от народни игри и поверия, започнал на Сирни заговезни. Великден е тържествен и представителен празник, честван три дни.

Велики понеделник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Велики вторник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Велика сряда, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

Има поверие, че в навечерието на Велики четвъртък заровеното в земята имане проблясва като пламък. Магьосниците през тази нощ излюпват под мишниците си пилета-мамници, с чиято помощ крадат плодородието от чуждите ниви. За да се предпазят от магии, стопаните извършват редица предпазващи ритуали.

Велики четвъртък, Страстна седмица, Велики пости. Това е първият от седемте Велики четвъртъка, които се броят от Страстната седмица до Спасовден включително. През този ден, както и през другите Велики четвъртъци е забранена всякаква мъжка работа, а на жените е забранено да перат с бухалка и да тъкат. Ако тези забрани бъдат нарушени, има опасност от градушки и гръмотевици. Рано сутринта на Велики четвъртък жените боядисват великденските яйца. Водата, в която се приготвят растителните бои е “мълчана”, донесена от чисто момиче от три кладенци или три чешми. В старо време великденските яйца са боядисвани само в червен цвят. По-късно излизат на мода различно оцветените и рисувани яйца. Дори и днес първото боядисано яйце задължително е червено, като е запазено изискването да е снесено от черна кокошка. С него за здраве, се потъркват бузките и челцата на децата, слагат го в сито и го изнасят на двора, за да го види слънцето. Когато го приберат, го поставят до домашната икона, където престоява до следващата година или бива използвано по друг начин: за цяр или за отпъждане на градоносен облак. Много хора на Великден отговяват с него, като го разрязват на парченца, така че да има за всички, а черупките залепват над входната врата. Други пък на Гергьовден го заравят в средата на нивата, за да носи дъжд и да пази посевите от гръмотевици и градушки.

На Велики четвъртък се подновява квасът, с който ще се замесят обредните хлябове за празника; връзват се люлки, на които се люлеят моми и ергени за здраве.

Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” умрелите и душите им остават на земята до Спасовден.

Велики петък, Страстна седмица, Велики пости. Или още – Разпети петък, смятан за един от 12-те лоши петъци срещу големите календарни празници, тачени за предпазване от болести, градушка и смърт.

Това са дни на строг пост и полово табу, защото се вярва, че дете, заченато на Велики петък или в един от 12-те лоши петъци през годината, ще се роди с недъг или белег. През тези дни е забранено на жените да работят с вълна – да предат, плетат, тъкат или шият, да си мият косите, а на мъжете – да се бръснат. От църква се донасят осветени, “Господюви” китки за лек.

През целия ден в знак на траур хората говорят тихо и се държат внимателно едни към други. Никой нетрябва да вика, да пее или да се отдава на каквото и да е веселие. Разпети петък е ден на траур и строг пост.

Как минава един ден на Отец Светослав?

– Различно. В най-общи черти дневния ми режим е идентичен с този на по-вечето хора. Сутрин водя децата на училище. След това на работа, след обед вземам децата, прибираме се в къщи, вечеряме подготвяме се за следващия ден, както виждате нищо различно. Хубавото е, че ежедневно се срещам с най-различни хора и по различни поводи – и радостни и тъжни. От всеки може да научиш нещо и на всеки може да дадеш нещо – доброта, надежда, радост…

Методи Байрактарски зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса и отец Светослав Кючуков

Наближава Великден или Възкресение Христово най-големият, най-светлият празник за православните християни. Какво е чувството и очакванията?

– Подготовката за Възкресение започва още месец преди Великия пост. Има четири подготвителни недели, в които освен режима на хранене чисто психически православните християни се готвят за самия пост.

Първата е Неделята на митаря и фарисея. Евангелския текст, четен на литургията ни описва разказа на Христос за двама юдеи, които влезли в храма да се помолят. Митарят, когото юдеите считали за по-черен и от дявола си отишъл вкъщи оправдан от Бог, защото бил смирен.

Втората е Неделята на Блудния син. По-малкият син в едно семейство поискал от баща си полагащият му се дял от наследството и заминал за чужда страна, където го пропилял. За да не умре от глад започнал работа – пасял свине при невероятно тежки условия – стигал дори до там, че ял от храната на прасетата за да преживява някак си, но се осъзнал, разкаял се за предишния си грешен живот и се върнал при баща си, който го посрещнал с радост и любов. Месопустната неделя ни предлага темата за Страшния съд – припомня ни Страшния съд, на който ще дадем отговор за делата си. Това е последният ден преди поста, в който се позволява да се яде месо ( Месни заговезни). Мотото на Сиропустната неделя е прошката – цялата седмица се нарича седмица на прошката – да дадем и получим прошка. Великия пост ни призовава да придобием и запазим за колкото е възможно по-дълго време покаянието у нас. Покаянието не е еднократен процес, а начин на живот – желанието да се покаеш за греховете си и да поправиш живота си. Да придобиеш в себе си стремеж към съвършенство. В делничните дни на целия Велик пост богослуженията и обстановката в храма са тъжни, покайни. В събота и неделя – радостни и светли, защото предвкусваме от радостта на Възкресението. Великия пост приключва с две радостни събития – възкресение на Лазар и Цветница – вход Господен в Йерусалим. Идва Страстната седмица – седмицата на страданията. В богослужението се възпоменават последните събитията от земния живот на Господа – предаването, Тайната вечеря, арестуването, осъждането, разпъването и смъртта на Христа. Възкресението ни примирява с Бога и осиновява. Раят вече е отключен за праведниците и е цел за нас. Така, че в контекста на всичко това настроението е „радостнотъжно” а очакванията са за повече доброта и любов в отношенията на хората помежду им…

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

Дами и господа! Срещаме Ви с Десислава Петачка, която е приятелка на Топ Преса. Ние сме нейни медийни партньори за този втори турнир, който е една сбъдната нейна мечта. Как се чувстваш, когато знаеш че мечтата ти се е сбъднала и ще продължи и за напред.

– Как се чувствам? Нямам думи да го опиша точно. Много доволна, много щастлива. Тази година правим турнира за втори път. Наистина се чувствам перфектно. Не знам как да го опиша, доста хора повярваха в мен. Доста хора искат да ми помогнат тази година. Усеща се това. В спонсорите вече влиза и Общината Благоевград, Office 1 Superstore, сватбена агенция „Диаманти“, сладкарница  “Йоанна”, винпром Логодаж, Ей Би Ди Ес Транс ООД, Американски Университет в България, Екоботълс, Мирея травел, вие…  От миналата година има страшно хубав положителен отклик. Тоест миналата година дойдоха около 150 двойки за целият турнир. Тази година очаквам около 200 двойки да се съберат. Правя турнира в по-голям мащаб. Миналата година беше само изгряващи звезди и купа Благоевград, а тази година е Изгряващи Звезди, Открит турнир, Купа Благоевград и Купа България.

Това ли е най-трудното, да накараш хората около теб да повярват в твоята мечта, за да почнат да помагат?

– Да. За мен до тук, на този етап, да – чисто финансово, аз всичко останало си го правя/тренировки и т.н./. Развих се като клуб. В момента сме едни от най-добрите в България. Започнах точно с три дечица. В момента имам двойки във всяка една категория и за мен това наистина е трудното. Аз мисля, че успях и се доказах не само като треньор/отдавна съм доказана като такъв/, но и основно като организатор. Защото откакто дойдох в Благоевград за пръв път се сблъсках с тази организационна дейност.

Кажи как минава един твой ден. Ние от доста време се опитваме да направим това интервю, но ти все си заета. Или си в залата или с децата. Как минава един твой ден?

– Наистина аз съм по цял ден в залата. Децата сега учат и са на две смени. С тези деца, които са втора смяна, тренирам сутрин. Като вляза в залата в 09:30 свършвам в 12:00. Съответно отивам и взимам дъщеря си от училище. Учим и пишем домашни възможно най-бързо, защото в 14:30 пак влизам в залата. Там съм до 20:30, а понякога и до 21:00 часа. За да имам тези резултати, които имам напоследък/за 3-4 години откакто стъпнах в Благоевград имам 76 златни медала, двадесет и няколко сребърни и около 13-14 бронзови/, което за мен си е много голямо постижение за тези години. Моята зала е във Военният клуб и там са ме отличили като един от най-добрите състави, въпреки че аз съм клуб по спортни танци. Даже искат догодина да представям Военният клуб в по-голям мащаб. Не знам къде точно ще се намира техният концерт, но имаме и такава молба – покана…

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса