Левтер Спиров като ученик, учител и директор на първата гимназия в гр. Гоце Делчев – гимназия „Яне Сандански“

За учителите трябва да се пише. Те работят в учи­лище с бъдещето и за бъ­дещето. От това как рабо­тят ще зависи колко силна ще е България.

Левтер Георгиев Спиров е роден на 20.XII.1919 г. в с. Горно Броди, Серско (днес в Гърция). След Първата и Втората национална ката­строфа, след Междусъю­зническата война през 1913 г. и след Първата световна война 1914- 1918 г., много семейства напускат род­ните си места от Егейска и Вардарска Македония, Одринска Тракия и Южна Добруджа и се заселват в свободната част на майка България.

През 1925 г. семейство Спирови с още двадесетина семейства под натиска на гръцките власти напускат с. Горно Броди и се заселват в с. Брезница, Неврокопско. Село Брезница е помохаме­данчено в края на XVIII (ос­емнадесети) век. В началото на ХХ-ти век в с. Брезница се заселват няколко семейства от селата Кремен и Обидим. Населението на село Брез­ница по това време е почти неграмотно.

Есента на 1926 г. Левтер Спиров постъпва ученик в първо отделение (първи клас). В първо отделение всичко има 11 (единадесет) ученика, а във второ отделе­ние има 9 (девет) ученика. Двете паралелки били слети, учителят обучавал едновре­менно и двете отделения. Половин час се занимавал с първо отделение, поло­вин час – с второ отделение. Така двете слети отделения завършват четвърто отделе­ние на началното училище. Учениците нямат тетрадки, пишат на плочка с формата на тетрадка с кондила – мо­лив, завързан с връв за пло­чата. Написаното на плочата и черната дъска учениците изтриват със заешки крак вместо с гъба.

През 1930 г. Левтер Спи­ров сам от селото продъл­жава да учи в прогимна­зията в гр. Неврокоп (Гоце Делчев). Прогимназиалното училище се помещава в ста­ра сграда, която се намира на мястото на сегашната сграда на Горското стопан­ство. Трети клас (VII клас) на прогимназията завършва в новата сграда на сегашното Второ основно училище. При записването от трети клас (VII клас) за четвърти клас (VIII клас) на гимназията се изисква такса от 1000 (хи­ляда) лева. В четвърти клас на гимназията се сформи­рат две паралелки, събрани от цялата тогавашна Невро­копска околия.

От 1920 до 1930 година гимназията е педагогическо училище. То бива закрито и гимназията става реална. Четвърти и пети клас се во­дят като класове на реална­та вече гимназия. Занятията се провеждат сутрин пет часа и следобед два часа.

След преврата на 19.V.1934 г. новото правителство за­крива много гимназии в страната, в това число и гимназията в град Нев­рокоп (Гоце Делчев).

Тогава Лев­тер Спиров е ученик в пети класа на гимназията. На ученици­те им дават отпусни сви­детелства да продължат учението си в други гра­дове. Тогава неврокопска­та обществе­ност и Родителския комитет към гимназията правят и изпращат подробно изложе­ние за необходимостта от гимназия в град Неврокоп. Изложението от 1-ви юли 1935 година е подписано от председателя ?на Родител­ския комитет Стоян Попов, членовете Костадин П. Ду­манов иДГ.. Димитров. Из­ложението е подписано и от всички стопански и култур­но- просветни организации и маса български граждани от Неврокопския край, в това число и изгонените от Бе­ломорието българи от гръц­ките власти. Изложението е подкрепено от Иван Кюлев, кмета на града и протосин­гела. Така е измолено от Ми­нистерството на просветата да се открие гимназия отно­во в гр. Неврокоп. При това положение училищното ръ­ководство събира отпусните и удостоверенията от учени­ците да учат в шести гимна­зиален клас. Но трябвало да държат изпит по български език и математика. Това става на 7 и 8 септември по времето на традицион­ния Неврокопски панаир. В Неврокопската гимназия тогава дошли ученици и от Разложка околия, тъй като там нямало гимназия. Така в гимназията се образуват една девическа и две мъжки паралелки.

Ето и някои впечатления и спомени на Левтер Спиров от живота му като ученик в гимназията:

„Униформата ни беше строго определена – куртка с висока яка и бяла якичка, черни панталони, колан с тока и надпис на училището, фуражка с монограм „Невро­копска смесена гимназия” и блузи за девойките, барета също с монограм. Два пъти в месеца ни водеха на кино. Строяваха ни в двора на училището и с песни („Един завет”, „Бдинци лъвове ти­тани”) през главната улица на града до киното, което се намираше в стара сграда, където сега се гради нова постройка срещу Районния музей.”

В гимназията се разви­ваше разнообразна извън­класна дейност – кръжоци, физкултурна дейност, със­тезания и др. Много инте­ресни бяха физкултурните състезания и игри, които се провеждаха на игрището – сегашния стадион. Тъй като

 тогава нямаше телевизия, тези игри бяха чудесно раз­влечение за гражданството. Ученикът Д. Марчев печеле­ше първо място на овчарски скок, К. Кръстилов – скок през прозорец и т.н. Най-интересни бяха, обаче, масови­те физкултурни игри и упражненията с физкултурен екип и флагчета – знаме­нца, изпълнявани под валсовите звуци на военната музика. Измежду извънклас­ните форми силни спомени у мене са провежданите сбир­ки на Въздържател­ното дружество. То Въздържателното дружество имаше за цел да дава научни знания на ученици­те, да учи на нрав­ствени отношения между младежите и хората. .Изнасяха се беседи – реферати с научно, морал­но-етичен характер в гим­настическия салон, който бе приспособен и за учебна стая, тъй като не достигаха учебни стаи на горния етаж на сегашното Второ основ­но училище. На първия етаж учеха учениците от прогим­назията. Лектори бяха пре­димно ученици и учители по теми като „Произход на зе­мята”, Произход на човека”, „Ролята на електричеството за научно-техническия про­грес и бита на хората”,„Дру­гарството, приятелството и любовта”, „Семейството – социална единица на об­ществото” и др. Още по-ин­тересни бяха провежданите излети и екскурзии, като из­лет до село Заграде, където ни запознаваха със стария римски град „Никополис ад нестум”. На моста на река Места се провеждаха състе­зания по надбягване. В едно от тези надбягвания, състе­занието спечели директо­ра на училището Радивой Дичев (директор между IX. 1935- IX. 1937 г.). Походите до трите водопада над село Брезница и игрите по лива­дите на Манастирчето над града и Папаз Чаир.”

Левтер Спиров завършва първия випуск на реалната гимназия през 1939 година. През 1940-1944 г. завърш­ва философия и френски език в Софийския държавен университет в гр. София. От 1944 г. до 1946 г. отбива во­енната си служба в казарма­та. През месеците IX-XII на 1946 година е на учетелски стаж в Трета мъжка гимнац­зия в гр. София, а от януари 1947 г. постъпва на работа в гимназията. От учебната 1947-194Ц г. до 1950 г. е (за­местник-директор). Гимна­зията има 40 паралелки от IV-ти (VIII) до XI-ти клас. За­нятията се водят на две сме­ни. Командировани са мно­го учители от вътрешността на страна да преподават на учениците.

През 1950 г. гимназията се разделя на две – първа и втора. На Първата гимназия директор става Костов, а на Втората – Чапкънов. Така е до края на 1952 г.

През 1953 г. се създават две единни средни учили­ща от първи до единадесети клас. Първо единно средно училище с директор Иван Икономов, който до тогава е учител в с. Мосомище. Вто­ро единно средно училище с директор Левтер Спиров от първи до единадесети клас. На гимназията от VIII до XI- ти клас е директор Бл. Чап­кънов.

Двете единни средни учи­лища учат в сградата на сегашното Второ основно училище на смени сутрин и следобед. А Гимназията учи в новата сграда, където е и сега гимназия „Яне Сандан­ски”. Тя е наричана „образ­цова гимназия”. Учениците ходели в училището по тър­лъци.

Между гимназията и двете единни средни училища се води благородно състезание по извънкласните форми.

Към Второ единно средно училище се сформира под ръководството на ученик от IX-ти клас четиригласен хор. Към хора се включват и то­ку-що дошлите млади учите­ли – Любен Лазаров, Дими­тър Итев, Йорданка Тодина (Пандева), Васил Захариев. В репертоара си поставят сложни песни от дядо Иван Кюлев, известен педагог и музиковед – „Стойне ле”, „Пи­тай Яне” и др.

На прегледа на художест­вената само­дейност – над­пяване, хорът на Второ един­но средно учи­лище печели първо място на околийски преглед и вто­ро място на окръжен пре­глед гр. Благо­евград.

През 1957 година двете единни сред­ни училища се сливат с Гимназията с директор Иван Стоянов Бухлев VIH- ми до XI-ти. Оформят се две основни училища (про­гимназии): Първо основно училище „Кирил и Методий” иВторо основно училище „Гоце Делчев” и едно начал­но „Братя Миладинови” – сега Трето основно училище „Братя Миладинови”.

Заслужава да се отбележи много добрата дейност на театралната трупа в Гимна­зията, ръководена от учител­ката Боикова и танцовата трупа с ръководител Левтер Спиров. Двете трупи изна­сят много концерти в града и селата.

Учениците от гимназията още от лятото на 1947 г. се включват в бригадирското младежко движение. Една бригада от 120 ученика и осем учители работят на обектите на Електростанция­та в с. Петрово, край Сандан­ски и друга на Хаинбоаз. 80 ученика участват на бригада „Перник-Волуяк”. Учениците и учителите с ентусиазъм участват в бригадирското движение за изграждането и икономическото развитие на България.

Левтер Спиров бе мно­го години преподавател по френски език, логика, осно­ви на комунизма, а и парти­ен секретар на партийната организация на БКП в гим­назията. Той бе уважаван учител и общественик, който може да служи за пример на младите поколения учители. Той е част от историята на гимназията.

Накрая може да се каже, че гимназия „Яне Сандан­ски” не е вече единствената гимназия в гр. Гоце Делчев и района.

През 1959 г. се открива Селскостопански техникум – днес професионална гим­назия „П. Яворов”. През 1965 г. се открива Техникум по електротехника – сега Нев­рокопска професионална гимназия „Димитър Талев”. През 1973 г. се открива сред­но образователно училище в с. Кочан. Следващата 1974 г. се открива гимназия в с. Сатовча. И така следващите години се откриват средни училища – гимназии в селата Хаджидимово, Гърмен, Сла­щен, Абланица, Рибново и в Брезница.

Това повиши образова­телното и културно ниво на населението в бившата Го­цеделчевска околия — днес общините Гоце Делчев, Са­товча, Хаджидимово и Гър­мен.

А това всеки гражданин може да го види и се убеди, че е истина.

Георги Мавродиев

Вестник “ ТОП ПРЕСА „