Археолог: Покровник, Дамяница и Мощанец са център на появата на европейската цивилизация

В Европейската нощ на му­зеите Регионалният истори­чески музей в Благоевград откри изложбата „Автомаги­страла „Струма“ – Пътят към Европа. Покровник, Моща­нец, Дамяница – археологи­чески проучвания по лот 3“.

Изложбата е повече от уникална, защото представя доказателствата, че наход­ките са част от цивилизация, от която се заражда Европа.

В Дамяница личи праис­торическата култура, която е център на цивилизацията. Културата там е уникална и на много високо ниво, тя е заимствана първоначално от анадолите. Ако вземем предвид Европа, тук е цен­тър на появата на европей­ската цивилизация. Ако сравним неолитната култу­ра в Централна Европа, тя е много по-бедна. Това личи по начина на изработка на съдовете, накитите. Само тук може да се срещне тази култура, затова е с много ва­жно не само национално, но и европейско значение. Рим­ската империя например е била обширна и навсякъде, затова и находките от това време са широкоразпрос­транени и почти еднакви. Докато находките от Дамя­ница могат да се видят само тук и са уникални.

Това обясни Малгожа­та Кулова – археолог към РИМ-Благоевград, и един от ръководителите при разкоп­ките край санданското село Дамяница.

Настоящата изложба пред­ставя три най-важни обекта, които са по трасето на лот 3 на АМ „Струма“. Обектите се намират в посока север-юг на магистралата – лот 3.1 Покровник – Зелен дол, ан­тичен обект Мощанец и след него Дамяница на терито­рията на община Сандански.

Първият обект все още се проучва с ръководители доц. Здравко Димитров и екип от 30 археолози, които разкопават много голяма площ от почти 70 дка. Това селище стана много из­вестно с дискусията дали е Скаптопара или не.

„Аз ще се въздържа от мне­ние, защото смятам, че няма достатъчно доказателства, за да се твърди безспорно, че това е Скаптопара. Тряб­ва да има надписи, инскри­пция“, обясни експертът.

Обектът е много интере­сен, но не е уникален, защо­то се проучва вила рустика, която е съществувала меж­ду III до VI век. В последната фаза на обитаване е свърза­на и църквата, има и гробни­ца, която е семейна (двука­мерна). Тя е ограбена още вероятно през античността, но има и една непокътната, зазидана с вар гробница (ве­роятно там е положен болен човек). И двете са от IV век. Проучва се и южната пери­ферия на римско селище.

Сред находките от По­кровник има тежести, които са интересни, защото са за рибарска мрежа. Те са от олово. Тези открития се на­мират на първата надзалив­на тераса над Струма и ве­роятно реката е била доста близко до този обект и хора­та са упражнявали риболов. Намерени са още съдове, предмети от бита, накити – пръстени, обеца, фибули. Има един много интересен печат за хляб и част от воен­на диплома, както и костни предмети.

Другият обект, премест­вайки се на юг, е Мощанец. Той има същите хроноло­гически рамки, тоест 3. – 5. век. Има и структури от ран­на желязна епоха и средно­вековието. Освен жилищни сгради и стопански построй­ки, има също некропола от 70 гроба с много богат ин­вентар.

„В изложбата показваме гробни дарове, много краси­ви стъклени съдове, изцяло запазени, накити, фибули, пръстени и естествено мо­нети.“

Третият обект е най-ран­ното селище Дмяница. Про­учването му приключи през 2017 г.

„Разкопахме огромна площ от 90 дка., което е на­половина от селището. Тол­кова засяга АМ „Струма“. Резултатите обаче са впе­чатляващи, защото селище­то има много дълъг живот – от последната четвърт на VI хилядолетие до първата четвърт на VI хилядолетие, т. е. почти 1500 години – късен неолит, халколит и финален халколит. Освен това там проучвахме вила рустика от римско време, тя е от 1. до 5. век. Имахме и некропол, свързан с тази вила. Проу­чихме 10 гроба с доста бе­ден инвентар, но интересно е едно детско погребение. Детето беше завито в сан и най-вероятно е било болно.“

От Дамяница има уни­кални находки – амулет от нефрит с формата на змия, изцяло запазен, колекция от накити от мидус пондилус, характерна за средиземно­морски тип. Това показва, че тогава е имало много ак­тивен търговски контакт. Има и уникална колекция от антропоморфни фигурки, и което е по-интересното, че те са предимно на мъже.

По-късно в праисторията фигурки­те имат индиви­дуални черти и експре­сия в ли­цата има. Има и някакви монголо­идни и негроид­ни черти на някои от фи­гурките. В това отноше­ние те са уни­кални и може да бъдат разде­лени на модни предпочитания по отноше­ние на прическа.

„Тогава се появяват и шап­ките. Има три вида шапки.“

Богата е колекцията и от костни и каменни теслички и една медна теличка от края на хаоколитната епоха. Има предмети, доказателство за зародилата се тогава прото­писменост или както се на­рича още Дунавско писмо. То е характерно за региона около Белград, но явно този начин на изразяване е ха­рактерен и тук.

„Посветихме в настоящата изложба и витрина с играч­ки. Тогава се появява и една игра, която още може да се срещне и при някои племена в Африка. Играта е с хазар­тен оттенък.“

Съдовете са много и пре­красни с различни окраски.

Какво наричаме мода през неолита?

„Гледайки хронологично има прически. Аз ги срав­нявам с ранно неолитните фигурки, когато коковете са много популярни. Или та­кива рогчета, които сега са много модерни, но всъщност такава прическа е имало още през шесто хилядолетие (5 700 г.). Имало е и най-раз­лични плитки. Появяват се и шапките, които ги е нямало в ранния неолит, но се поя­вяват в късния. От халколи­та пък има фигурки на цяло тяло, покри­то с различ­ни врязва­ния. Това е татуировка или украса на дрехи. Това също е свързано с някакъв вид мода, наре­чен условно, заради про­мяната на вкусовете.“

Показани са най-инте­ресните на­ходки – над 400 броя, на­мерени при спасителни­те археологически проучва­ния на трите обекта и заслу­жаващи внимание!

Силвия Стоянова

Вестник “ ТОП ПРЕСА „