Ретро изцепка на кмета на Хаджидимово

Представа си нямаме как­во ще ни се случи след 2, 5, 8 години, представа си няма­ме какво ще ни се случи утре дори. Четем стари вестници и… откриваме един кмет. Кмет, настоящ, но преди бли­зо 20 години едва ли си е ми­слел, че ще кметува повече от десетилетие, и то успешно. Четем вестник от футболна 1994-та година и попадаме на една анкета, съвсем не в кон­текста на футболното звезд­но за България лято. „Какво не бихте работили дори и за много пари?“ Сред попитани­те и отговорилите, чиито от­говори с любопитство четем, намираме… кметът на Хад­жидимово. Милчо Терзи­ев с футбол­на страст и със спортен дух казва, че не би рабо­тил дори и за много пари….

Не бих ис­кал да съм на мястото на Берти Фогтс. Дори и да ме затрупват с марки. Или пък на място­то на Ариго Саки. Представа си няма горкия какво го чака в сряда на „Джайънт стейди­ъм“ в Ню Йорк срещу българ­ската машина

Сигурно мнозина знаят за какво става въпрос и кои са великаните зад тези имена – Берти Фогтс, Ариго Саки. Ис­тински футболни великани. Такива, каквито през 94-та занемяваха пред българска­та футболна мощ. Представе­те си – един кмет би отказал мнооого пари, безброй марки (б.р. писаното е от времето, в което дойчмарките бяха из­мерна чужда валута) за без­силието на футболния терен пред българското надмощие.

Людмил Терзиев е бивш футболист, треньор, спортен деятел.

Вече трети мандат упра­влява община Хаджидимово.

Той е от кметовете, от малкото общински кметове, които печелят избори с из­ключително високо доверие на избирателя, още от първи тур.

Интересно ни стана да го видим във вестника, защото изданието е прекалено ста­ро. И го намираме там като редови гражданин, чието мнение е потърсено просто случайно. Анкетирайки.

А какво са казали другите – Има ли такава работа? Има ли такава работа…, която не бихте работили и за много пари? Без да се замисляме и задълбочаваме – всъщност – колко точно са многото пари:

Студентите през 94-та го­дина не биха се навили за много пари да станат наемни убийци, нито рекетьори, нито сутеньори.

Жените с мъжки професии държали тогава на престижа. И не биха се „продали“ за ра­бота, която уронва името.

А пък безработния – той е готов на всичко. Само да не е престъпно нещо.

Вестник “ Градът „