Mладият романист от Югозапада Станислав Михайлов:Обичам да работя с деца, а когато чета, се чувствам добре

Той е само на 17, а е тол­кова деен, че може да “скрие шапката” на поне петима възраст­ни. Освен че ходи на учили­ще, както всички можем да предполо­жим, Ста­нислав Михайлов (или Сла­ви) вече има зад гърба си една из­дадена стихо­сбирка, а в момен­та пише и първия си роман и се надяваме скоро той да е факт.

Писането се превръща в негова страст преди 5 годи­ни – когато е на 12. Тогава решава да участва в пое­тичен конкурс, посветен на Рождество Христово, орга­низиран от читалище “Брат­ство в Кюстендил. Малко по-късно разбира, че е кла­сиран на второ място. Имен­но тогава решава, че трябва да продължи да пише.

“Това ме подтикна да продължа да пиша, защото аз повярвах в себе си. Пе­челил съм много награди. Участвал съм в литературни конкурси с различни теми. Но най-голямата награда за мен е, че спечелих гостуване в Народното събрание, по случай Денят на Конститу­цията на Република Бълга­рия. Също така се срещнах и с г-жа Мая Манолова”, раз­каза пред наш репортер Ста­нислав Михайлов.

Въпреки че пише роман, той твърди, че ще си остане в поезията. Решил да напи­ше по-дълго произведение, за да усети какво е чувство­то да напишеш роман. Сти­хосбирката му излязла на пазара през миналия сеп­тември. В нея събрал всич­ките си детски спомени.

“В романа се разказва за любовта. Тя е главната роля. Тя показва, че никой не може да раздели два­ма влюбени, че тя е сила, която никой не може да я раз­руши”, споделя младият писател.

Явно пътят му е предна­чертан предва­рително, тъй като в училище любимият му предмет винаги е бил литературата. От малък обича да чете, а когато го прави се чувства добре. А чете­нето винаги ще остане едно от любимите му занимания.

В момента Слави е ученик в 12. клас на Професионалната гимна­зия по хранително-вкусова промишленост в Дупница. Освен, че пише и се готви усилено за матурите, той се занимава и с културно-ма­сови дейности в родното си село Червен брег. Работи с по-малки деца с различни таланти. Води занималня. Ходи и на работа.

“Обичам и да работя с деца, които имат талант и желание да организираме мероприятия, конкурси, кон­церти и т.н.”, продължава да разкрива младият писател. И въпреки че почти няма свободно време той не се оп­лаква, защото прави всичко с любов и удоволствие.

Преди няколко години започнал да се занимава и с благотворителност. Ра­ботата му била забеляза­на от кметицата на селото Силвия Тодорова, която му дала една стая в сградата на кметството. Младият творец я превърнал в своеобразна работилница.

Иска да учи културология в Софийския университет, а после да се върне в родното си село и да помага за кул­турното му развитие.

А на въпроса как вижда бъдещето си Слави Михай­лов отговаря така: “В бъде­щето си виждам един млад писател, който е издал дос­та книги. Който показва на хората, че всичко хубаво на този свят не се постига лес­но”.

Ерол Емилов

Вестник “ ТОП ПРЕСА „