Ice Entertainment представя Лица от Югозапада

Най-красивата рибарка в Югозапада – Маринела Николаева пред Топ Преса:
“Предпочитам да бъда с ботуши в реката, вместо с високи токчета в мола”

Маринела Николаева е от град Перник. Завършила е средно образование в 26 СОУ „Йордан Йовков“ гр. София. Обича да пътува и се чувства най-добре, когато е сред природата и по специално, когато е до водоем. С това е свързано и нейното хоби – риболов.

Как се запали по риболова?
– Още от много малка ходя за риба. И баща ми и майка ми са рибари и ме водеха с тях.Буквално си израстнах на р.Струма. Била съм на всичките и „местенца “ годни за риболов,от Перник чак до Сандански. Баща ми много пъти ми е давал въдица, но след дълго и скучно чакане без резултат (знаете че едно дете не стои дълго на едно място) в повечето пъти ми писваше и отивах на поляната до реката да ловя пеперуди.Случи се така, че след поредното скучно чакане и взиране в оранжевата плувчица, тя изчезна, последва засичане и огъване на върха на въдицата. Усетих как ръцете и краката ми се разтрепериха, не знаех какво да направя. Огледах се, нашите не бяха на около, бях сама. Почнах да събирам влакното на леко ръждивата макара. С мъки и пот изкарах първата си риба, прилично голям клен.Чувството беше уникално, сърцето ми щеше да изкочи. От тогава не съм пускала въдицата.

Доста необичайно хоби за момиче.
– Да, наистина. Много мой приятели ми казват, че е странно вместо с високи токчета в мола, да бъда с ботуши в реката, но всички рибари биха ме разбрали. Не спрях да се интересувам от кленовете. И до ден днешен ми е любима риба и я „гоня“. Доста се промениха нещата след първата ми уловена риба. Сега не практикувам риболов с плувка, а мухарски риболов. И смея да твърдя ,че не съм запалена, а направо съм болна-манияк! Не спирам да чета, да се интересувам, да подновявам оборудването си. Направила съм си регистрации във всичките видове форуми и съм се запознала със страшно много хора,на които искам да благодаря,че споделиха опита си с мен и ми помогнаха да вляза в по-дълбоките води.

Имаш ли приятелки запалени по риболова и въобще срещаш ли жени по реката?
– Приятелки категорично не. Но от форумите създадох контакти с няколко колежки,но не сме много. Непрекъснато има сбирки и срещи на рибарите от форумите. Провеждат се и благотворителности. Всяка година се организира и „Национална среща“. Продължителността й е около 5-6 дни и е винаги около Гергьовден. Присъствала съм едва 2 пъти, там също съм срещала колежки. Знаете жените, че сме
малко по припряни и ако не стане на момента нещо, значи не е за нас. Може би, когато не клъвне на момента повечето жени го взимат за скучно хоби, но при мен си е болест.

Колко риба си хващала най-много за 1 ден?
– Хахаха на този въпрос всеки един рибар, може би леко, ще преувеличи. Знаете ги рибарските истории. Като килограми не много, но като бройка… Хващала съм към 30-40бр. за 2-3 часа. Риба ям рядко, тъй че да вмъкна че кленовете си плуват някъде из Струма, чакайки да зарадват друг колега.

Разкажи ни повече за този тип мухарски риболов.
– Както във всеки един спорт, така и в риболова всеки напреднал мухар си има стил и теория на практика. Основните части на един мухарски такъм са пръчка ,макара и шнур . Мухарската пръчка е по-различна от всички останали пръчки ,които се използват. Макарата се поставя в края на самата дръжка с цел да балансира пръчката при замятане.Наистина, ако седна да пиша за мухарския риболов няма да ми стигнат редовете. Има книги и много статии на професионалисти. За мен това е върха в риболова- мухарството. Цяла наука е. От 4 години практикувам този тип риболов и тепърва „прохождам“.

Има ли много мухари в България?
– Рибари има адски много, в по-известните ни форуми бройката на регистрираните е зашеметяваща. За съжаление мухарите сме много малко, пак казвам този тип риболов е все още чужд тук и повечето не се и захващат. Има и такива, които купуват оборудването, но се отказват поради липсата на знания. Като цяло този стил не е за всеки . В общи линии няма много значение какъв риболов практикуваш, при всички
положения ловиш риба. Трябва да се научим да пазим околната среда и да пускаме маломерната риба. Принципът „Хвани и пусни“ (Catch & Release) придобива все по-огромна популярност у нас през последните няколко години. Голямо удоволствие е да уловиш риба, но още по-голямо да дариш живот! Призовавам всички колеги рибари да се включат. Наслука!

С какво се занимаваш когато не ловиш риба?
– От 2012 г. лятото тръгнах по сезонните работи. Лятото на Сл.Бряг, зимата на Банско. Не се застоявам много в моя град. В началото ми бе много трудно и исках да се прибирам, но сега за нищо на света не бих си останала в Перник. Хората по сезоните водят друг живот, друго мислене, наистина ми е много хубаво и с кеф ходя на работа. Ден с ден не си приличат, всеки ден е свързан с новодошли туристи с нови контакти и емоции. А с какво се занимавам и къде точно работя не
искам да споменавам.

Страницата е подготвена от “Ice Entertainment”