Благоевградчанка развя българското знаме на Мачу Пикчу в Перу

Петя Везнкова е израснала в г. Бобошево от няколко години живее в Благоевград и е на 23 години. Завършила е екология и опазване на околната среда. Тя разказва за една своя мечта и нейното сбъдване: “Перу за мен винаги е било, просто една мечтана дестинация, но благодарение на брат ми се превърна в нещо, между приказка и реалност. Той ме покани на гости и прекарахме заедно 40 дни”.

Колко часа и как протече пътуването?
– Пътуването до там, беше много дълго и изтощително. Четири часа полет София – Мадрид, като на летището Барахас имах 7 часа престой. След което още 15 часа полет над океана до Лима, столицата на Перу. Когато пристигнах и видях брат ми, чак не ми се вярваше, че съм стъпила на земя.

Какви са впечатленията ти от Лима?
– Лима ми се стори едно прекрасно място. Историческият център на града е много красив с катедрали, кметството и останалите административни сгради.
Имах възможността в Лима да видя и най-високите фонтани в света, включени в книгата на Гинес. Осветени в различни цветове и с музикални ефекти.
Ние живеехме в квартал на крайбрежието, с много паркове на около, зеленината преобладаваше. От квартала, където живеех до плажа се стигаше бавно, защото сградите се намираха на скалисти отвеси доста на високо. Плажът е каменист, но с перфектни условия за Хавайски сърф и наистина имаше доста сърфисти. Океанската вода, беше студена с огромни вълни и затова ходехме на басейни. По крайбрежието имаше прекрасни ресторанти приготвящи морска кухня. Едно от традиционните ястия е Себиче. То представлява сурова риба маринована с лайм и лук, но не ме грабна особено ха-ха…

Освен кухнята, традиционно питие, имат ли?
– Имат две национални алкохолни питиета : чика и писко. Приготвят се от ферментирала царевица . Перу по- принцип е известно със своите 400 вида царевица. Хапват я постоянно и навсякъде. А и само за алкохолите да вметна, разбрах, че през юли месец там организират специален фестивал, когато от фонтана на площада вместо вода, тече алкохол. Обикновено се налагало да ограждат фонтана с прегради, защото хората скачали в него, а и защо не когато е безплатен. Ха-ха,ха.

Разкажи ни за “Изгубеният град на инките”
За да стигнем до Мачу Пикчу, трябваше да пропътуваме още 1000 км. до Куско. Научих, че Куско е бил столицата на империята на инките и целия разцвет е бил съсредоточен там. Градът който най – много е пострадал от Испанската инвазия. Почти всичко напомнящо за столицата на Андите е унищожено и малкото останали руини са по – скоро купчина камъни, отколкото обособен град. Градът има типична колониална архитектура – отново стандартния площад с фонтана, катедралата и останалите сгради наоколо. Интересното е, че площада всъщност е в най – ниската част, и от него започват във всички посоки стръмни каменливи улички. Куско се намира на около 3400м надморска височина. Поради тази причина, навсякъде те посрещат с чай от кока, който се води най – доброто лекарство, срещу височинната болест. И ние си пийнахме доста от него. Води се, че ако трябва да преминаваш през тестове за дрога след употребата на този чай или просто след дъвчене на листата, няма да минеш теста успешно хахах. На тази височина и времето беше доста по – различно – не много студено, променящо се за секунди.Поради факта, че градът е отправна точка за Мачу Пикчу, само за последните няколко години е нараснал многократно. В Куско нощувахме.
На сутринта станахме около 5 часа и бързахме за прословутия „inca rail“ – влак до града в подножието на Мачу Пикчу.
До Мачу Пикчу, който се намира на около 40 километра от Олянтайтамбо, път няма. Натам, покрай река Урубамба, върви само теснолинейка, подобна на детско влакче. Билетите за нея си бяхме запазили, още преди да заминем. А и тя не води до самия град, а до Акуа Калиентес (Топлите води – пр.) – местност, наречена така, заради топлите си извори. От Акуа Калиентес автобуси качват туристите до Мачу Пикчу.
Препоръчвам на всеки да си наеме гид, когато отива там, защото нещата са пред очите ти, изключително вълнуващи са, но ако искаш да разбереш за духа на мястото, трябва да знаеш, кое какво е.
Повечето туристически обекти донякъде са прехвалени. Като ги видиш, откриваш, че не са чак толкова невероятни или пък са мръсни. Но Мачу Пикчу е мястото, което надмина всичките ни очаквания. Такова съчетание между природа и постижения на цивилизацията рядко се вижда. И ти се иска да снимаш, да снимаш. Апаратът буквално загрява, а екскурзоводът постоянно повтаряше: „Чакайте, има и още по-хубави места за снимане!“ .
За Мачу Пикчу се предполага, че е бил резиденция на владетеля и на елита по това време. Строежът на града не е бил напълно завършен, дори и до момента на изоставането му. Градът е реставриран на 80 процента от изгледа си. По онова време, 10 процента са надстроени, през последните години, с цел да го запазят от разрушение и да възстановят начина, по който е изглеждал. Има и друга теория за използването на града и това е за тестване на различни селско стопански култури. Разкритите тераси на Мачу Пикчу наброяват повече от 100. Съответно има голяма разлика във височината на най – долната и най – горната тераса. Предполага се, че са се гледали съвсем различни култури, в зависимост от тяхното предпочитание на климатични условия. Има и теория за това, че Мачу Пикчу се е използвало като средище за търговия и размяна, но на нас първата теория, ни се стори най – правдоподобна. Самите тераси са изградени на няколко пласта. Най – отдолу са наредени големи камъни, същите които са използвани и за постройките. След тях е нареден пласт от по – малки камъни, следва пясък от реката и накрая пръст, която се предполага, че е донесена от Куско, тъй като в района, определено липсва такава.
Има и нещо, като каменоломна или огромни скали от където са се набавяли камъните за строежа. Били са внимателно разделяни на по – малки откъси, с помощта на вкарано, в специално направени в камъка дупки, дърво, което се е напоявяло с вода, с цел увеличение на дупките и в последствие по тяхната ос е ставало разделянето. Самото обработване на камъните е бил много сложен и време отнемащ процес. Предполага се, че за строежа на Мачу Пикчу, са се използвали повече от 2000 работници, които често са се сменяли. Интересното е, че по това време всеки гражданин е трябвало да работи обществено полезна работа, като по този начин си е плащал данъка. Имаше камъни с обли ъгли или такива наброяващи повече от 36 ъгъла. Уникалното в строежа на инките е, че не са използвали свързваща смес за строителството, а са обработвали камъните така добре, че да се напаснат един върху друг, без да има фуга между тях. Този начин на строеж е доказал, че издържа повече от стандартното строителство и най- вече е по устойчив на земетресения, а Перу е земетръсен район. Колкото по прецизна е формата на камъните, това говори за по голямата значимост на сградата. Обикновено, най – прецизни в строежа са съответно храмовете и палата на владетеля и това е единия начин, по който да се разпознават. Сградите, където са живеeли обикновените хора се отличават с не толкова прецизен строеж. Има такива, които са изградени със смазка, но учените така и не са успяли да определят състава и. Какво точно има добавено в тази смазка, че да издържи на времето вече 500 години?! Палата на владетеля се отличава и по друго основно нещо – в сградата може да се види единствената тоалетна на инка, строена някога в техните градове.
Наследниците на инките претендират, че те рядко са правили човешки жертво приношения, а по – често са принасяли в жертва ламите. Според нас, по скоро се опитват да поставят инките на по – високо ниво, в сравнения с маите и ацтеките. В Куско е имало къща, където са живеели, така наречените „Девственици на Слънцето“. Били са жени, които са се избирали в най – ранна възраст, спрямо тяхната външна красота. Семействата им са се разделяли с тях по желание, тъй като се е вярвало, че е чест да бъдеш пренесен в жертва на Слънцето. Така момичетата са живели изолирани в тази къща, докато дойде време да дадат своя дан на Слънцето. Ако някой ги види или докосне се е смятало, че те вече не са годни за тази чест. В началото, когато са правени първите изследвания, се е смятало, че намерените кости в Мачу Пикчу са само на жени. Съответно се е предположило, че са били именно на тези момичета, които са служили за забавление на елита. По късно, в резултат на по модерните апаратури, е станало ясно, че костите не са само на жени и съответно тази теория е отпаднала. Докато се разхождахме през целия ден, имахме възможността да се насладим на разказите на останалите гидове наоколо, кой от кой по- колоритен. Всеки си говореше каквото му дойдеше на момента, защото си противоречаха с коренно противоположни обяснения за едно и също нещо. Понеже никой не може да каже със сигурност каква е истината, остават разкрасените истории и фантазиите им пред туристите.
Поредната кретения на правителството на Перу, е разрешението да се отмести голяма скала от централната площадка на града, за да се направи писта за хеликоптери, преди няколко години. Така най – богатите туристи са можели да се наслаждават на гледката, без грам лишения и усилия, просто са ги изсипвали отгоре. В даден момент им е светнало, че идеята не е добра и са забранили посещение от този род. Гидовете твърдят, че от този период нататък са изчезнали кондорите от тази област.
Всъщност срутванията в Мачу Пикчу, не са резултат от времето, а са резултат от хората, които дълги години са се надявали да намерят съкровища между камъните, поради което са ги размествали. Трябва да си завършен идиот за да търсиш нещо там, където никога не е било и логично няма как да бъде.
Не ни се тръгваше надолу, но бяхме решили да слизаме пеша и ни чакаше път. Връщахме се обратно в Куско с вечерния влак до Олянтайтамбо и от там с колективен превоз.

Влюби ли се в Мачу Пикчу?
Да, Мачу Пикчу определено ни завладя по- особен начин и докато бяхме тамл Горе, усетихме някакво неудържимо привличане и енергия. Мястото е специално и магията още живее в спомена за него. Искани се някой ден да го посетим отново. След поредния тежък ден и пътуване, пристигнахме се в хотела в Куско, колкото да дремнем малко и да си подготвим багажа за ранното пътуване на другия ден.

Имала си и интересни преживявания в пустинята…
Патувах до град Чимботе намиращо се на 300 км през пустинята. За пръв път очите ми зърнаха пустиня. В този град чествахме Коледа. През ваканцията, стана ,така че През Перу минаваше тридесет и четвъртото издание на Рали Дакар, което за пети път се състой в Южна Америка. Най – емоционалното от всичко беше, че в него участваха българи. Поръчахме да ни ушият знамена и за да ги подкрепим пропътувахме още около 300 км до Ика, където нощувахме и на следващия ден в пустинята подкрепихме отбора ни с овации.
Емоциите и приключенията бяха без край . На бързо отлетяха тези 40 дни. На връщане в Мадрид, имах още 14 часов престой и разгледах центъра на Мадрид .

Страницата е подготвена от “Ice Entertainment”