ПМГ „ Яне Сандански“ в Страсбург: Едно пътуване, много емоции и незабравими спомени

Или как изглежда всичко през очите на един ученик

Мога да ви разкажа за посещението ни на ЕП в Страсбург по много различни начини. Мога да ви опиша как се чувствахме и какво се въртеше в главите ни, когато прекрачихме прага на пленарната зала. Мога да ви кажа какви бяха намеренията ни в деня преди събитието или да ви споделя и за това колко бяхме впечатлени от самия град. Но аз предпочитам да започна от самото начало, а историята ще нареди сама себе си.

Усилената ни подготовка за проекта „Евроскола” започна още в нашето училище – ПМГ „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев с дейното участие на ръководителите ни Димка Дерменджиева и Александър Мандажиев. Бяхме разделени в групи по теми, които се отнасят за ЕС, а всяка група трябваше да подготви кратка презентация за това откъде произлиза даден проблем и как може да се ние, гражданите на ЕС, да се справим с него. С изключителен интерес подхванахме въпросите, обсъждахме и дебатирахме дни наред, докато стигнахме до единодушни решения, становища или позиции. Дойде време да покажем всичко, което сме научили – там в един от символите на нашия континент.

Така тръгнахме към нашата дестинация, добре подготвени и без никакви притеснения. Излетяхме от София и кацнахме във Франкфурт, откъдето се отправихме към нашата цел – един град, който остана в сърцата на всички мои съученици и учители. С вълшебната си красота, Страсбург успя да ни плени в мига, в който започнахме разходката ни по тесните улички в романски стил, преминавайки по стария закрит мост. А катедралата „Нотр дам дьо Страсбург“ ни направи пленници на своето изящество.

И така с подновени амбиции и хъс се отправихме към хотела, където се предполагаше, че ще поспим и ще отпочинем за идния ден, който за нас бе денят Х. Всички обаче бяхме толкова развълнувани за това, което ни предстои, че почти цяла вечер обсъждахме поставените ни теми и въпроси. Така рано-рано, на следващия ден, в униформи и определено развълнувани и тръпнещи пред предстоящото ни предизвикателство, точно в 8.00 бяхме в сградата на един от центровете на властта в Европа.

Срещата ни с парламента беше заслужена, определено оправдана и дори надхвърли нашите очаквания. Посрещна ни невероятната архитектура на сградата, а при влизането в нея и строгата охрана, която не допусна никакъв компромис и изпълни всички точки от предписанията си – методично и без компромиси.

Още по-удивени бяхме от интериора, който ни посрещна и съчетаваше в себе си модерното, класическото и всичко онова, което можем да наречем „европейски патент“. Бяхме заинтригувани да научим, че кръглият вид на дискусионна зала и на площада в самия Европарламент символизират демокрацията, която никога няма да ни напусне, доброто и европейските ценности, които винаги ще бъдат част от нас като граждани на Стария континент. Събитието започна с презентация на всяко едно училище от 23-те европейски държави участници в проекта „Евроскола“. Знаете ли какво е първото нещо, което чуеш да бъде името на твоята страна и химна на училището ни? Знаете ли какво е първият, който говори, да бъде твоят съученик? Това е нещо неописуемо. Още с първите думи на нашата съученичка Красимира Кръстилова, представи кратка история за училището ни, емоцията скочи нагоре. Тя обаче стана неописуема, след като прозвуча мелодията на химна на нашата ПМГ „Яне Сандански“. Гласът на Любка Ангелинина постепенно изгони тишината, започна леко, постепенно и все по-красиво да завладява залата на Европарламента и в него да се носи над всички леко и ефирно: „Неврокооопската гимнаааазия, с гордото име на Янееее…“

Този емоционален момент бе последван от изключителната възможност да се изправим пред един човек, който сме виждали по телевизията или само сме чували. Не само да се изправим пред него, а и да зададем въпроси, от които се вълнуваме – заместник-председателят на Европейския парламент Хейди Хаутала от Финландия. Не бяха много хората, които успяха да вземат участие, имайки предвид ограниченото време, но аз и моят съученик Борис Ангушев зададохме актуални въпроси отнасящи се до ЕС и бяхме удовлетворени от задълбочените отговори, които получихме.  Докато ние работихме, нашите ръководители – директорът на ПМГ „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев госпожа Елка Божикова, учителите Димка Дерменджиева и Александър Мандажиев пък имаха възможност да се срещнат със свои колеги, да обсъдят важни въпроси на образованието и най-новите тенденции в него.

След края конференцията идваше време за обяда, но и той като съня от идната нощ, остана на заден план, тъй като вниманието на всички ни бе привлечено от въпросниците за „Евро“ играта, разположени на всяка маса. За да участваме трябваше да сформираме отбор с още 3-ма участници от другите държави, след което да се опитаме да преведем и отговорим на въпросите, които бяха написани на всеки един от езиците, използвани в европейския съюз. И така, точно за броени мигове, трапезарията се превърна в кошер, и жуженето на неуморните пчели, говорещи на различните си родни езици, но обединени от езика на приятелството и конструктивността, изпълни целия парламент. Всички се забавлявахме като най-добри приятели, въпреки че това бе първата ни среща.

След това в програмата ни дойде ред за среща на работните групи. Там имахме възможността да представим, всичко което бяхме подготвили, да защитим тезите си и да аргументираме всяко наше решение. Точно тогава разбрахме колко важен е бил усърдния ни труд. След като със съучениците ни от другите държави бяхме стигнали до завършените доклади, бе ред за презентирането им. И тук дойде ред за пореден път да се чуе гордото име на България и ПМГ „Яне Сандански“. Групата, която дискутираше опазването на околната среда избра чрез гласуване дванадесетокласникът Мартин Пеев да представя направените предложения (б.р. парламентарна комисия) пред останалите участници. „Едва когато станах, и започнах да говоря пред 700 души от 23 различни държави осъзнах колко важна беше нашата задача всъщност. Бяхме там, за да се подготвим за бъдещето, в което всяка наша дума е от значение, всяко наше действие има последици. И точно тогава започнах да влагам цялата си душа в изказа. Почувствах се така, сякаш моят глас има значение и това, което аз мисля, го споделят поне няколко мои събеседници. Дискусиите преминаваха от един човек към друг и времето ни в пленарната зала вървеше към своя край,“ коментира нашият съученик.

Денят завърши с Евроиграта, в чийто финал участваше единадесетокласникът Ангел Марински. Той, заедно с отбора си, трябваше да отговори на заинтригуващи въпроси, свързани с миналото на Европа и музикалната й история. Надпреварата между тимовете беше интригуваща, напрегната, пълна с много полезни за всички нас въпроси и естествено – ние стискахме палци за „червения отбор“, където бе нашият съученик.

Събитието завърши с официалното закриване и развяването на флаговете на участващите държави. Всички бяхме, доволни, радостни, насърчени, да следваме мечтите си, а и малко изморени след дългия ден, прекаран в парламента.

Бяхме тъжни, когато стана време да си кажем „довиждане“ със Страсбург. Но всички знаехме, че този ден ще остане един скъп спомен. Чрез необикновения урок, който получихме на този ден, се подкрепи не само европейското гражданско образование, а и добавихме към своята същност още малко от дължимото уважение към културните и езиковите различия между държавите членки! Даде още един акорд към мелодията на нашето европейско съзнание.