Димитър Гощанов е погребан в общ гроб с Гоце Делчев

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево,    Серско. Гущанов е на четвъртия ред, първи от ляво надясно.

 На 21 април се навършват 115 години от смъртта на един от изявените дейци на македоно-одринското рево­люционно движение и вой­вода на Вътрешната македо­но-одринска революционна организация (ВМОРО) – Ди­митър Гощанов (Гущанов).

 Бъдещият бунтар е роден в Крушево, Демирхисарско (дн. в Република Гърция) през 1876 г. в родолюбиво учителско семейство. Първо­начално момчето учи в мест­ното училище, а след това продължава образованието си в българското класно учи­лище в Сяр и в богословско­то училище в Самоков.

 Получил солидно за вре­мето си образование, Дими­тър Гощанов първоначално учителства в неврокопското село Старчища. Впослед­ствие заминава за Лозана, Швейцария, където се за­писва да следва право. Ди­пломира се като юрист през 1898 г. и се завръща в поро­бена Македония.

 Първоначално младият юрист започва работа като учител в Кочани, а през 1899 г. е назначен от Българската екзархия за главен учител на българското класно училище в Петрич. Тази длъжност той заема до 1901 г., влагайки много училия за възпитава­нето на децата в патриоти­зъм и родолюбие.

 През 1899 г. Гощанов се присъединява към ВМОРО и скоро се превръща в един от ръководните дейци на ор­ганизацията, като е избран за околийски ръководител в Петричко. Под неговото не­посредствено ръководство в редица села на района се създават революционни ко­митети.

 През 1902 г. македонският революционер е назначен за директор на Серското педа­гогическо училище, но тур­ските власти влизат в дирите му на конспиратор. През сеп­тември с.г. той е принуден да мине в нелегалност, за да не бъде заловен. Наскоро след това се присъединява като четник към четата на войво­дата Михаил Чаков и става член на Серския революцио­нен комитет на ВМОРО.

 В началото на 1902 г. ви­дният македонски револю­ционер Гоце Делчев опре­деля Димитър Гощанов за инспектор на четите на ВМО­РО в Серския революционен окръг. От февруари 1902 г. той възглавява собствена чета в района на Драма.

 През март 1903 г. участва с отряда си в извършването на атентат в тунела при моста на река Ангиста на железо­пътната линия Солун-Цари­град.

 Крушевският революцио­нер и войвода загива заедно с Гоце Делчев в сражение с турския аскер при село Бани­ца, Серско на 21 април 1903 г.

 В битката загиват и част от неговите четници – Евстати Арнаутчето, Стефчо от Тър­лис и Консулата от Волак, а Георги Савеклията е тежко ранен и заловен от османци­те.

 Димитър Гощанов е погре­бан в общ гроб с Гоце Делчев. По този повод по-късно пуб­лицистът Лазар Томов пише в списание „Илюстрация Илинден“ следното: „ И ся­каш само той можеше да по­чива едно до едно до най-го­лемия македонски син-Гоце.

 Днес делото на Димитър Гощанов отново възкръсва и ще буди свест в младите по­коления на целокупния бъл­гарски народ “.