Свържи се с нас

Култура

Десетото юбилейно издание на „Празник на зелника и сладките изкушения“ събира малки и големи в Жабокрът

Публикувано

на

За десета поредна година НЧ „Съгласие 2007“ – Жабокрът организира „Празник на зелника и сладките изкушения“.

Проявата за малки и големи е насрочена за 29. април /неделя/ от 14. 00 часа.

В празника ще вземат специално участие майстора на черпака и народната кухня Иван Звездев и народната певица Ана – Мария.

В програмата освен традиционния конкурс за най-добър зелник, организаторите са предвидили и много забавления – скечове, песни и танци.

Зелниците ще бъдат оценявани за най-добър външен вид, най-добри вкусови качества, най-тънка кора и начин на подреждане, най-добра консистенция плътност, качество асортимент на плънката.

Ще има награди за отличените майстори с първо, второ и трето място място при баниците, питките и сладкишите.

Иван Звездев ще готви за всички присъстващи.

 

infomreja

коментара

Култура

Баба Ванга променила по неподозиран начин живота на големия художник Светлин Русев – запознала ги Людмила Живкова

Публикувано

на

„Заради Ванга спрях да псувам. Преди години го правех, при това много често. Тя ме научи да се пазя от прекалено удоволствие, от много хубавите неща. Защото не знам дали мога да им платя цената. Пазя се да на обидя или да не засегна някого, без да искам. Пазя се да не ставам зависим от спонсори. Пазя се да не завися от някого или от нещо, макар че в съвременния бит нещата са сложни. Но най-вече се пазя от собствените си недостатъци”, споделяше приживе акад. Светлин Русев.

Освен с огромния си принос към изкуството, той имаше и друга важна роля – на духовен приятел на Ванга,  пише „Телеграф“. Той разказваше, че връзката му с пророчицата започнала от дъщерята на Тодор Живков – Людмила. „Първата ми среща с Ванга беше при нейно посещение до София при Людмила Живкова. Бяха я извикали да гледа за болен човек. Пророчицата ме повика още докато е пътувала в колата. Казала на шофьора: „Има един председател на художниците, какъв е, що е, при мене не е дошъл още”. И когато влиза в дома на Живкова, първите й думи били: „Кам го Светлин? Доведете ми го, тогава ще ви гледам”. Намериха ме след 15-20 минути и това беше първата ми среща с нея. Оттогава я боготворя”, сподели преди години Русев.

Художникът обаче никога не се е облагодетелствал да пита за себе си Ванга. Но каквото казала – сбъдвало се е. И в едно е сигурен – тя бе направила много за неговото духовно израстване.

По заръка на баба Ванга големият художник нарисува две икони, които са поставени в църквата в Рупите. „Изпълних заръката на пророчицата Ванга! Преди да умре, тя ми заръча да направя две икони и да ги поставя в храма. Едната да изобразява молитвата на Христос в Гетсиманската градина, а другата да показва ангел господен, който съобщава на Дева Мария благата вест, че носи в утробата си Спасителя. Най-накрая ги нарисувах и иконите вече са в църквата в Рупите. Първата е на южната стена, а втората – на северната”, сподели той.

„Всеки път, като идвам тук, сякаш чувствам, че мъченицата е жива. Самата тя в началото „виждаше” всичко в храма в бяло и с кръст в скалата срещу него. Тя виждаше и повече, и по-напред от тези, които не се посвениха да оскърбят  делото й поради псевдодогми или лични интереси”, припомни още художникът.

Blitz.bg

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО

Култура

Петдесетница е – рожденият ден на Христовата църква

Публикувано

на

Света Петдесетница
Ден на Света Троица

Бог изпраща върху вярващите Светия Дух 

Днес е Петдесетница – един от най-големите православни празници. Той се отбелязва на 50-ия ден след Великден – винаги в неделя.

На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух.

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението – неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи – всичко сто и двадесет души.

В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И „явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух“ (Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. „Но никой не бива да си мисли – поучава св. Лъв Велики, – че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух“.

Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.

Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.

Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи „и всички се чудеха и маеха“ (Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.

Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).

Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията – неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях – явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.

Слизането на Св. Дух над апостолите. Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.
Слизането на Св. Дух над апостолите.
Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) – VI в., Антиохийска църква.

След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.

На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме сущо Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: „Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса.“ – от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).

 

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2018
П В С Ч П С Н
« апр.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ