Кметът на архитектурния резерват: Георги Данаилов искаше да умре в Ковачевица

Ина ИЛИЕВА

 Спешни изследвания в столицата накарали извест­ния писател Георги Данаи­лов да напусне любимото село Ковачевица два дни преди смъртта си.

 Това разказа кметът на се­лото и близък на писателя – Кирил Жуглев.

 „Георги не обичаше да се прибира в София. На него му харесваше тук, в Ковачеви­ца. Той живееше предимно в селото, пишеше на спокой­ствие, почиваше си, беше му добре. Два дни преди да почине, синът му Николай го взе, за да го заведе на изследвания в София и там е починал. Това е голяма за­губа за нашето село, защото неговото име прославяше мястото“ – споделя кметът на историческия и архитек­турен резерват Ковачевица. Посветена на любимото му село е най-преиздаваната книга на писателя – „Къща отвъд света“.

 81-годишният Георги Дана­илов напусна този свят след тежко боледуване. Потомък е на известен свищовски род и правнук на Марко Ба­лабанов, първия външен ми­нистър на България.

 Данаилов завършва фи­зико-математическия фа­култет на Софийския уни­верситет, но по-късно се насочва към писането. За първи път през 1962 година печата разкази във вестник „На­родна младеж“ и „Вечерни нови­ни“. Печели голя­ма популярност още с първата си самостоятелна книга „Деца игра­ят вън“.

 „Приказките са нашето извине­ние пред деца­та. Извинение, че светът, който сме им подгот­вили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата ви­наги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят“ – казва Данаилов за книгата си.

 По-късно писателят пече­ли популярност с филмови­те си сценарии – „Похищение в черно“, „А сега накъде?“, „Лагерът“. През 1997 г. Ге­орги Данаилов взима първа награда на международния конкурс „Русо“ в Париж. Автор е и на много пиеси – „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските сьзаклятници“, „Господин Балкански“.

 Георги Данаилов е иници­атор за издаването и автор на предговора на „Писма от България през 1877 г.“ от Евгений Утин. Книгата съ­държа непознати репортажи от Руско-турската освобо­дителна война, публикува­ни преди 140 години, които излизат за първи път на български език дни пре­ди смъртта на Данаилов.

 „В книгата на Утин се сблъскват противоре­чия. В сама­та същност на човека се сблъскват противоре­чия. Руската империя е едно – руски­ят войник, прегърнал малкото бъл­гарско мом­ченце, който крачи към Шипка – друго. Докато не се научим да ги разграничаваме, ще има ом­раза и обич, фили и фоби!“ – казва писателят за послед­ната си творба, по която ра­боти.

 Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на руски, арменски, немски, полски, румънски, словаш­ки, чешки и други езици. Пи­есите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения. Носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Се­бастиан. Почетен гражданин е на град Свищов.

 До последно сред най-близките хора на Дана­илов остава големият бъл­гарски поет Борис Христов. Миналата година Данаилов посвети наградата си – огър­лие „Златен век“, на прияте­ля си. Двамата са побрати­ми от години и се виждат често – Борис Христов живее в село Лещен, което е само на няколко километра от Ко­вачевица.

 „Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и по­вече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният по­кой!“ – споделя Данаилов в последното си интервю пре­ди смъртта си.