Асен Хаджитодоров: Живея в полите на Витоша, но признавам само Пирин

Асен Хаджитодоров: Ски зоната в Банско трябва да се свърже с тази в Добринище

Калин КАЛИНОВ

48-годишният Асен Хад­житодоров е основател и президент на Българска­та федерация по канад­ска борба от 1995 г. През септември 2012-а огла­вява и световната цен­трала (World Armwrestling Federation – WAF). Дото­гава постът се е заемал само от севрноамерика­нци, а банскалията печели, след като надвива с 1 глас Фред Рой от Канада, който е изпълнявал длъжността 3 мандата. Изборът му се смята за изключителен ус­пех и признание за българ­ския армрестлинг, където под негово ръководство родните спортисти печелят титли от всякакъв ранг. И така Хаджитодоров в едно интервю в навечерието на 22-рото държавно първен­ство този уикенд.

– Колко труден е пътят от Банско до Световната фе­дерация по канадска борба, г-н Хаджитодоров?

– Ами когато началната точка е Банско, никой път не е особено труден. При мен всичко тръгна от това, че като дете много спортувах – 10 години бях скиор, после години наред играех фут­бол. Федерацията по канад­ска борба я учредихме през 1995 г. Не само за мен, но и за мнозина младежи,

ГОЛЯМОТО УВЛЕЧЕНИЕ ПО КАНАДСКАТА БОРБА ДОЙДЕ ПОКРАЙ СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН

и филма му „На върха“ (Over The Top), който изле­зе през 1987 г. Дотогава дори не знаехме, че има правила и специ­ални маси. И ма­сово започнахме да се правим на героя на Силвес­тър – Линкълн Хълк, който от нищото стъпва на върха. Впрочем канадската борба е играта, която е най-лесният на­чин да докажеш, че си по-силен. Започнахме и ат­ракционни състе­зания, постепенно направихме връзка с евро­пейската федерация, изпра­тиха ни правила, условия за членство и само година след като се бяхме организира­ли, през 1996-а, ни приеха за членове и на световната организация, като веднага ни натовариха с първо дома­кинство на европейски шам­пионат. Той беше за юноши и го направихме в НДК в Со­фия. Оттогава всяка година март – април провеждаме и държавни първенства – сега от 13 до 15 април ще бъде 22-рото, както знаете, в Банско. 3 пъти сме подгот­вяли европейско за мъже и жени, поредното е от 26 до 3 май в София, два пъти сме домакинствали световно. От 1999 г. всички състезания се излъчват по „Ринг ТВ“, което ни носи много популярност.

– А лично вие как стигна­хте до поста председател на WAF? Аз, доколкото знам, няма друг българин в нито един спорт на толкова висо­ка позиция.

– Постепенно. През 2002 г. ме избраха за президент на европейската федерация и като такъв получавам ав­томатично статут на вице­президент на световната. 2008-а станах първи вице­президент, а 2012-а победих с един глас канадеца Фред Рой, който имаше вече 3 мандата зад гърба си. И така и аз съм вече втори мандат. Гласуването става от пред­ставители на всички държа­ви.

– Колко развита е канад­ската борба в България?

– Имаме вече 43 клуба във всички по-големи населени места – както за юноши и младежи и девойки, така и за хора с увреждания, къде­то имаме 4 дивизии – за слу­хови, зрителни и увреждания на горни и долни крайници. Буквално всеки, който е по­страдал по някакъв начин, но иска да спортува, може да дойде при нас, ние ще му осигурим условия, и това е нещо, с което се гордея.

– Предполагам, че се гор­деете и с клуба в Банско – „Армспорт“?

– След като го създадохме през 2000 г., бързо набрах­ме 40 състезатели. Няколко години поред от „Армспорт“ бяха държавните шампиони. Работеше се много добре, докато ползвахме базата на хотел „Олимп“, но когато се смени собствеността му, се наложи да я освободим и след това нещата се ус­ложниха. И всичко започна да затихва, да не кажа – да замира. Раздадохме обо­рудването на момчетата по къщите, за да тренират, но сега имаме само 4-ма ак­тивни състезатели – Георги Цветков, многократен ре­публикански, европейски и световен шампион, Ди­митър Юлев – световен и европейски вицешампион, Християн Малаков, който е младо момче и предстои да се развие, и Ники Пешлаков.

– А защо не потърсите съдействие от общината? Местната власт активно подпомага всеки спорт в града.

– Те в началото ни дадоха едно помещение, което беше към детската градина, но по­сле една част си я взеха за котелно и това, което остана, без тоалетна и баня дори, преценихме, че не ни върши работа.

ПОЛУЧИХ ОБЕЩАНИЕ ОТ КМЕТА ГЕОРГИ ИКОНОМОВ,

но ще видим дали скоро ще се похвалим с място за тренировки, което федера­цията е готова да оборудва по най-съвременни изиск­вания, така че да можем да привличаме младежите.

– Коя възраст е подходяща да се започнат по-сериозни тренировки във вашия спорт?

– 13 – 14 годи­ни, когато вече е достатъчно укрепнала кост­ната система. В рамките на око­ло две години пък идват и ре­зултатите. Има­ме 16-годишни с европейски титли при юно­шите.

– Изкушавам се да задам един малко рус въпрос. Каква е връзката на ка­надската боба с Канада?

– Световната федерация например е учредена в Ка­нада и седалището й в мо­мента е там. Но само в Бъл­гария е това име и откъде идва, никой не го е обяснил до момента и аз мога само да предполагам. Когато на световното през 2007 г. дой­доха канадци и започнаха да четат по плакатите „Ка­надска борба“, питаха защо така наричаме армрестлин­га (ръчна борба). Най-веро­ятно идва от асоциацията с романа на Джек Лондон „Си­яйна зора“, в който главният герой е много силен в този спорт. За българина където е Аляска, там е и Канада. Може би е интересно да ви кажа, че според японците това е японска борба, спорт, по-древен от сумото, русна­ците казват, че е техният на­

 ционален спорт, румънците и албанците също така го припознават като такъв.

– Има ли нещо, с което може да се похвалите, че е лична ваша заслуга, откак­то сте начело на световната федерация?

– Ами аз си отчитам доста успехи, с риск да прозвучи нескромно. Първият е, че бяхме признати от парао­лимпийския комитет. В мо­мента работим, за да влезем в програмата на игрите през 2024 г. Предстои до края на тази година да се уточни всичко. Последната новина по темата е, че на олимпиа­дата в Пьонгчанг уговорих с председателя на парао­лимпийския комитет Андрю Парсънс работна среща в централата в Бон през юни, където трябва да изчистим доста детайли, тъй като ние имаме в четирите категории и мъже, и жени, и лява, и дяс­на ръка. И като се изчисли, трябва да изпратим 720 със­тезатели, а има квоти.

Под мое ръководство влязохме в асоциацията на всички спортни федерации, което отново е признание. Предстои ни членство и в международната организа­ция на глухите спортисти. В много напреднал етап са и преговорите с Междуна­родната асоциация за сту­дентски спорт и разбира се, водим разговори да бъдем олимпийски признати, което ще е най-трудно, но разгова­рях в Корея и с председате­ля на Международния олим­пийски комитет Томас Бах.

– Какво е нужно, за да ви признаят?

– Ами сложността идва от това, че за да влезе един спорт, трябва да излезе друг, и е въпрос на много сериоз­но лобиране. Имат много стриктни критерии, но ние пък телевизионно сме много добре представени, нашите рейтинги са много високи. Обикновено се излъчваме в най-скъпото, най-гледано­то време и това е голямото ни предимство. Има още 30 вида спорт, които се борят за едно място, та е нелека задача, но ни амбицира да вдигаме и спортно, и тех­ническо, и организационно ниво и аз съм оптимист, че в близко бъдеще и това ще се случи, защото да не забра­вяме също, че при нас има голяма масовост, най-малко защото не се изисква много, за да се практикува. Няма­ме, както при ските, да ре­чем, скъпа екипировка.

– На държавно ниво имате ли подкрепа?

– О, да, особено министър Красен Кралев започна да отделя средства и за хората с увреждания, което за мен е изключително важно. Бъл­гария в последните 2 години заема челно място в този сегмент, имаме европейски и световни шампиони. Пове­че от 20 години се познавам с министъра и той знае как­во правим и че успехите ни са плод на задълбочена сис­темна работа.

ПРИ НАС, ЗА ДА СТИГНЕШ ДО ЗЛАТО, ТИ ТРЯБВАТ 20 МАЧА НАПРИМЕР

Ако си мислите, че като е достъпно, е и лесно, лъжете се.

– Какви качества развива канадската борба?

– Казах ви, че минимум 2 години са необходими, за да се достигнат призови кла­сирания. Освен търпение­то и упоритостта, които се формират при всеки спорт, нашият учи на самоконтрол. Физиче­ски човек може да е много силен, но без психо­логическа подготов­ка за съ­ответния резултат нищо не може да се постиг­не. И по време на самото състеза­ние дори и най-до­брите се провалят, ако, както казва­ме на жаргон, се гипсират. Има и много мислене, техни­ките са много разнообразни и се сменят в зависимост от ръката на съперника, на мо­мента трябва да се прецени коя е печелившата. И това се придобива не със сило­ви тренировки, а с рутина, с участия в много състезания. При нас го има и термина удобен съперник.

– Да разкажете и за съпру­гата ви Вероника Бонкова, която е №1 в канадската борба у нас и е от Разлог?

– №1 вече е Димитрина Ди­митрова от Разград, момиче, което 2 години печели евро­пейска и световна титла в категория до 55 кг, където се състезаваше и Вероника. Аз съм доволен, че тази кате­гория си остава българска. Вероника има 3 световни титли, а медалите сигурно и тя не ги е броила, но има 50 – 60.

– Вие с нея къде се наме­рихте?

– Стана случайно и не в Банско, а в София. Сестра й Емилия участва на първото европейско първенство за юноши и стана трета, а това амбицира Вероника. Разби­ра се, не се получи отвед­нъж. Първият й медал беше европейски бронз през 1997 г. в Словакия. Много упори­та е като състезателка, и не само.

– Не е ли страшно с толко­ва силна жена вкъщи?

– Не, лесно е.

– Тук мнозина се гордеят с вас, а вие гордеете ли се с града, в който сте роден?

– О, аз по лична карта съм си банскалия. Имам си къща и няма да си сменя никога регистрацията. Родителите ми са тук, брат ми е тук, при­ятелите ми… И всяка свобод­на секунда гледам да съм си у дома. И до днес обичам да карам ски, а голямата ми страст е планината. Нищо

 Живея сега в подножието на Витоша, но призна­вам само Пирин.

– Съпричастен ли сте с каузата на Бан­ско за втория лифт?

– Не съм съпричас­тен,

АЗ СЪМ ПРИСТРАСТЕН КЪМ КАУЗАТА ЗА ВТО­РА КАБИНКА

И тъй като голе­мите световни фору­ми покрай дейността ми във федерацията се организират в по­добни топ курорти из целия свят, от една страна, никога не пропускам да реклами­рам нашия, от друга, ми се иска да имаме същите ус­ловия и ние за зимен спорт. Виждам, че планината ни е дала невероятния шанс. И съвсем не смятам, че с раз­витие на инфраструктурата ще си я съсипем. Просто, както по света е намерен баланс, така и ние ще го на­мерим. Важен е правилният подход към решенията и аз знам, че инвеститорите имат визия за най-добрите. Ав­стрия цялата е в писти, Ита­лия и Швейцария – също. Е не мисля, че те са по-малко еколози и по-малко загри­жени за природата. И не е само вторият лифт, според мен трябва да се създаде инфраструктура освен за алпийски дисциплини, а и за ски бягане, за биатлон и сно­уборд. В Банско традициите ги има във всички спортове.

Аз съм привърженик на вече загърбената идея да се свърже ски зоната в Банско с тази в Добринище, и дори с Кулиното в Разлог. Както е във всички големи зимни курорти.

Бил съм в Австрия, къде­то гондола лети на 400 м на три въжета и влиза в Швей­цария. Защо да не го може и при нас? Преди време благодарение на фамилия Балеви, които бяха неверо­ятни мераклии, станахме курорт, а сега имаме инвес­титор, за когото мнозина ни завиждат, и сме се оставили да тъпчем на място. Помня мизерията, при която карах­ме ски като деца, как мръз­нехме с плете­ните ръкавици и без грейки, с мазолите на краката. И как си отъпквахме сами писти­те по половин ден, докато падне вечер новият сняг. Сега всичко ни е дадено, само мерак е нужен, а при нас и той е налице.

– А как си обяснявате факта, че хора­та под Пирин имат склон­ност към спорта по прин­цип? Защото далеч не са само ските. Ето сега пече­лим медали в таекуондото, развива се дори фут­болът.

– Ами планината си е казала думата, тя е не­вероятна мотивация. Близостта с нея ни провокира да търсим един по здравословен начин на живот с пове­че движение, да бъдем активни. Но ските са в сърцата ни. Аз карам от 4-годишен и бъдете сигурни, че тук за вся­ко дете първият допир със спорта са ските. А който впоследствие установи, че му е трудно да се реали­зира там, тър­си друго.

– Какво да очакваме на държавното първенство тази година?

НАД 10 СВЕ­ТОВНИ ШАМ­ПИОНИ ИДВАТ В БАНСКО

Няма друг спорт, в кой­то на дър­жавно пър­венство да участват тол­кова звезди. При хората с увреждания това са Лада Хаджиева, Емилия Стоя­нова, Захари Стоянов, Ма­рин Пейчев, Павел Кръс­тев. При юно­шите Елбин Ферат, при мъжете Цветан Гашевски, Митко Юлев, Стоян Голема­нов, Красимир Костадинов, при жените Димитрина Ди­митрова – изобщо ще бъде много интересно, обещавам ви. Ще участват и четири­мата борци от Банско. Оби­чам състезанията на високо ниво да са в моя град и до­като мога, ще правя всичко да ги насочвам с надежда да се запалят отново пове­че млади хора, макар че без база няма как да говорим за развитие.

– Ами освен и вие като Ни­колай Кехайов в таекуондо­то да си превърнете къщата в тренировъчна зала…

– О, и това го правихме, бях дал по едно време ключа за мазето, но не този е начинът. Истината е, че на Банско му трябва голяма спортна зала. Аз съм наясно, че чисто ико­номически тя ще бъде още едно бреме за общината, още разходи, но има и въз­можности за частни парт­ньорства и не е оправдание да не се направи. За 3 – 4 млн. лв. може да се направи една прекрасна многофунк­ционална зала. То лошото е, че нито сме към селските райони, нито сме в категори­ята на големите градове, за да разчитаме на средства от ЕС, но мисля, че и със собст­вен бюджет общината може да се справи. При нас има и доста инвеститори, кои­то биха се заинтересовали. Изобщо Банско тепърва ще се развива не само в ските, колкото и да се опитват да ни възпират. Дори и само заради прекрасното впечат­ление, което прави гостопри­емството на тукашния човек и с това се харесва неверо­ятно на чужденците.

Вестник ТОП ПРЕСА