Валентин Пензов: Ценителите на фолклорната традиция се увеличават

 Тома ХАРИЗАНОВ

ВАЛЕНТИН ПЕНЗОВ е ро­ден на 1 септември 1953 г. в Сандански. Завършва Лесотехническия институт в София, специалност озе­леняване. Една от първите групи, за които работи, е „Тонус“ към Младежкия дом „Вл. Башев“. С групата, в която свири на бас и пее, спечелва първата награда на конкурса „Златна ябъл­ка“ в Кюстендил. По-късно в София създава вокален състав „Искри“ към Сту­дентския дом. Това е фор­мацията, с която реали­зира първите си авторски записи в БНР през 1977 г. След няколко участия печели конкурса с гру­па „Импулс“ на Илия Кънчев със солист Ве­селин Маринов. През 1986 г. грабва Гран при на композиторския конкурс към „Златна антена“ с песен по текст на Димитър Чонгов. През 1991 г. с режисьора П. Радилов създават филма „Вяра, Надежда, Любов“ по БНТ, който става хит, а впо­следствие с него се откри­ва и спътниковата телеви­зия на България. Пензов е работил с почти всички големи имена на попа, сред които Нели Рангело­ва, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Храно­ва. През 1993 г. компози­торът основава фестивала „Пирин фолк“. Носител е на множество награди.

– Кажете за голямата на­града, която сте спечелили на фестивала в Скопие. С коя песен се представихте?

– Фeстивалът се казва „Гоце фест“ и се провежда всяка година. Жури са утвърдени музиканти като Ристо Кра­повски, Миле Барбаровски, Любчо Соколовски. Песните са предимно за Гоце Делчев. Нашата, отличена с първа на­града, е своего рода Реквием за революционера. Публи­ката реагира възторжено. Тя е предимно на средна въз­раст, ценители на македон­ската песен. Песента, с която се представихме, се казва „Горо, ле“ – музиката и тек­стът са мои, аранжиментът е на Валери Костов. Изпъл­нява я Васил Чамов с църко­вен хор с ръководител проф. Илчо Йованов – бивш декан на Музикалния факултет на университета „Гоце Делчев“. Любопитното за певеца Ва­сил Чамов е, че миналата година спечели наградата на слушателите на Национално­то радио за певец на година­та с песента „Ако се оженя“ по музика на Пламен Вели­нов, текст на „агента“ Иван Тенев и аранжимент на проф. Илчо Йованов. Ако в духа на затоплянето на отношенията с Македония говорим за кул­турно и музикално сътрудни­чество, то песните на Чамов, изпълнявани на фестивали в България и Македония, са пример за сътрудничество на музиканти, автори от двете държа­ви…

– Все по­ве­че поп фолк из­пълнители използват фол­клорни елементи в своите песни. Това някаква мода ли е или наистина връщане към българското? Докъде може да се обработва фолклорът?

– Напоследък все повече певци от поп фолка се об­ръщат към непресъхващия извор на фолклора, което е добре, но трябва да се пипа с чисти ръце, пример бе фес­тивалът „Пирин фолк“, когато председател на журито бе проф. Стефан Драгостинов. Трамплинът на сцената из­стреля много млади и та­лантливи автори и изпълни­тели, които, преминали през компетентна селекция, днес са звезди на националния ни небосклон. Двумилионната аудитория го направи водещ на Балканите – притегателен център за музикантите от чужбина.

Когато човек твори, вдъхно­вен от фолклора, трябва да го прави отговорно и талантли­во, без да прескача тънката линия на художественото, за­щото фолклорът ни е онзи би­сер от векове, който не бива да избледнява чрез некадър­ни интерпретации.

– Има ли желаещи от мла­дите композитори да пишат народни песни в духа на ху­бавата българска традиция?

– Има млади и талантливи композитори, които имат ка­чества и ищах да прегърнат фолклора и се вдъхновяват от негови образци за своето творчество, но без активна­та подкрепа на държавата е трудно. Меценатството тепърва прохожда, а за да успеят, на тези творци им трябва подкрепа, за да са себеотдадени на тази кау­за. Необходима е и честна, безпристрастна и градивна музикална критика, която сега липсва. Пример – една членка на жури на фестива­ла, която призоваваше пуб­лично за повече гъдулки в песните му.

– Кои са сполучливите със­тавки на съвременния фол­клорен хит днес?

– Трябва да се правят песни от душа и за душа, за да ги прегърне народът. Текстове­те му да докосват сърцето, да му говорят… Няма рецепти.

– Има ли приемственост между поколенията? Млади­те отворени ли са към оби­чаите?

– За приемствеността има какво да се желае… Не ни е присъщо да сме скромни и уважителни. Самооценяване­то ни обикновено е дебалан­сирано, а това пречи за при­емствеността. Много често срещам автор с 2-3 песни да се надценява… Иначе мисля, че ценителите на фолклорна­та традиция се увеличават.

– Вие сте бащата на „Пирин фолк“ – знаков фестивал за авторската македонска пе­сен в Сандански, преди или сега се откриват повече мла­ди таланти? Посочете някои от вашите музикални откри­тия.

– Според мен преди се от­криваха повече таланти на фестивала, а не само от една фирма… Помогнал съм на много певци от македонския фолк и естрадата, но не все­ки е признателен. Певци като Илия Луков, Лили Цветкова, Надя Казакова, Христо Ко­сашки, Иван Дяков, Стоян Джельов, Стоян Джаджев, Ваня Вълкова, Сузана Спа­совска, Душко Георгиевски, Васил Чамов са изпълнявали мои песни и вече са звезди в македонския фолк, а в за­бавния жанр млади изпъл­нители като Теди Кацарова, Нора Караиванова, Алекса, Пресияна, Радко Петков, Не­вена Пейкова, Михаела Филе­ва, Мина Пенкова, Ана-Мария Янакиева и други са изпълня­вали мои песни и вече също са популярни.

Вестник“ТОП ПРЕСА“