Свържи се с нас

ПОСТОЯННИ 4

Неудобните – Епизод 29, Сезон 2

Публикувано

на

Главният редактор на Благоевград Нюз – Мариета Димитрова, медийният мениджър – Веселин Стаменов обсъждат актуални теми и проблеми на местно и национално ниво…

коментара

ПОСТОЯННИ 4

Днес след дълго боледуване, почина актрисата Соня Дюлгерова

Публикувано

на

Соня Атанасова Дюлгерова 3 април 1956 – 25 април 2018

 Соня Атанасова Дюлгерова е родена на 3 април 1956 година в град Гоце Делчев.

През 1978г. завършва „Актьорско майсторство” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на проф. Николай Люцканов.

От 15 август 1978г. е в трупата на ДТ“ Н.Вапцаров“- гр. Благоевград.

Първата роля, която Соня Дюлгерова изиграва на сцената на Благоевградския театър е Йонка в спектакъла „Дядо Матей преброява звездите“, с автор и режисьор Николай Люцканов.

През 1982 година получава награда на Съюза на артистите за женска роля, за Царица Мария в „Книга на царете“ от Маргарит Минков, режисьор Енчо Халачев.      

Незабравима остава в ролите:

Жана в „Архитекти“ от П. Пелинов,реж.Х. Бояджиев(1979г.),

Цвета и Босилка във „Вражалец“ от Ст. Л. Костов,реж. К. Бандутов(1981г.),

Царица Мария в “ Книга на царете“ от М. Минков,реж. Е. Халачев(1981г.),

Хермия в „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир,реж.К. Бандутов( 1981г.),

Беатриче в “ Слуга на двама господари“ от К. Голдони,реж. К. Бандутов (1987г.),

Колард Грийнс в “ Бдението след смъртта на Джейми Фостър“ от Б. Хенли,реж. В. Иванов (1989г.),

Бабакина в „Иванов“ от А. П. Чехов,реж.С. Димитров (1990г.),

лейди Маргарет в „Да си вземеш жена от село“ от У. Уичърли,реж. В. Луканов (1991г.),

Райна в „Женско царство“ от Ст. Л. Костов,реж. Н. Петков(1992г.),

Коломба във “ Волпоне“ от Б. Джонсън,реж. Н. Петков ( 1993г.),

Естер в „Ангели-чудовища“ от Ж. Кокто,реж. Ст. Стайчев (1995г.),

 Лейди Милфорд в „Коварство и любов“ от Шилер,реж. Ас. Шопов (1996г.),

Ангустиас в „Домът на Бернарда Алба“ от Ф. Г. Лорка,реж. Е. Халачев( 1998г),

Маргарета Хофман в „Каролина Нойбер“ от Н. Ромчевич,реж. Кр. Азарян (2003г.),

Елмира в „Тартюф“ от Молиер,реж. Ас. Шопов (2003г.),

Шарлот Хей в “ Слънчево… с гръмотевици“ от Кен Лудвиг,реж. А. Аврамов (2004г.),

Ана Андреевна в „Ревизорът“ по Гогол,реж. Г. Ашикян (2005г.),

Вероник в “ Богът на касапницата“ от Я. Реза,реж. П. Стойчев (2007г.),

графиня Анастази дьо Ресто в “ Дядо Горио“ от О.дьо Балзак,реж. Б. Богданов (2007г.),

Грациела Камарота в „Утешителят на вдовици“ от Дж. Марота,реж. Ас. Шопов (2008 г.),

Мара в „Д-р“ от Бр. Нушич,реж. Б. Богданов ( 2010г.),

Елен в „Да обичаш“ от П. Жералди,реж. Ст. Стайчев (2011г.)

Силви в „Големите момичета не плачат“ от Нийл Саймън, постановка М.Петров (2013г.)

Царицата в „Писар Тричко“ от Н.Русев, реж. Рашко Младенов (2014г.)

Божаница в „Гераците“ от Елин Пелин, постановка Бойко Богданов  (2014г.)

Участва в много телевизионни продукции:

Карола в „Карола“ от Миклош Дярваш,реж. Димитър Пунев (1978г.) ;

Съпругата в “ На гости у К.Коцев“- Новогодишна програма,реж. Нено Цонзаров (1979г.) ;

Ивайла във филма „Кристали“,сценарист Лада Галина, реж. Атанас Тайков(1981г.) ;

Ваня Раднева във филма „Мечтание съм аз“ от поредицата „Досиетата“,сценарист Евг.  Константинов, реж. Владислав Икономов (1984г.)

 

Игрални филми:

„Йохохо“, реж. З.Хеския (1980г.);

“ Трите смъртни гряха“,реж. Люб. Шарланджиев ( 1979г.) ;“

„Жив автобус“,реж. С. Гяуров (1979г.) ,

„Борис 1“ („Покръстването“),реж. Б. Шаралиев (1984г.),

„Гори,гори,огънче“,реж. Р. Петкова (1993г.)

Екипът на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ изразява своите съболезнования към семейството и близките на Соня Атанасова Дюлгерова.
Поклон!

 

 

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО

Новини

Напусна ни Николай Чобанов

Публикувано

на

Днес 24.04.18г., след боледуване, почина актьорът Николай Чобанов.

            Напусна ни един от строителите и вдъхновителите на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград.

 

Николай Стефанов Чобанов 17 юни 1942 – 24 април 2018

            Николай Стефанов Чобанов е роден на 17 юни 1942 година в Благоевград.

През юни 1961 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, циркова студия по Клоунада. От 4 октомври 1963  година е в трупата на Драматичен театър  „Никола Вапцаров“ – Благоевград.

Актьорът Николай Чобанов получава званието „Заслужил артист” през 1987 година.

През 1974г. получава IIра награда на Vят Национален преглед на българската драма и театър, а през 1975г. получава награда на Национален преглед на детските пиеси в гр. Търговище.

            В годините Кольо Чобанов се изгражда като един от най – колоритните образи, оставяйки траен белег в съзнанието на зрителите. Един от актьорите, които носят най – тежкия товар от репертоара на театъра. Богатият му опит и професионална сигурност никога не са подминавани от театралната критика.

В своята изповед за книгата „Автобиография на един театър” 1995г., Благоевград,

Николай Чобанов пише за себе си: „ По една случайност или по предопределение на съдбата съм се родил на две пресечки от старата сграда на театъра. Срещу нас беше шивашкото ателие. Детските ми години са свързани с този чуден свят на театралните костюми, толкова примамлив, колкото за едно днешно дете е коледната витрина, пълна с играчки. В шивашкото ателие работеха бай Владо Кацарски и Дафина Първанова. Имах привилегията да ме пускат да гледам какво правят. Вътре беше като в приказка. Може би това е оказало влияние върху избора ми да свържа живота си, съдбата си, с театъра в Благоевград. Нещо все там ме влечеше … ”

Много са ролите, които той е изиграл на сцената в Благоевград:

 

Палач в „Майстор Манол”, Едрият в „Я, колко макове”, Тенев в „Карнавал”, Бухал в „Живите искрици”, Стефан в „Необикновен процес”, Михелис в „Христос отново разпнат”, Йоско в „Съмнително лице”, Петър Хваткин в „Разлом”, Петър в „Криворазбраната цивилизация”, Мажордом във „Временен квартирант”, Часови в „Гоце”, сър Кребшри в „Училище за сплетни”, Голобрадов в „Вълците пазят стадото”, Фьодор Коваленко в „Далечни прозорци”, Али в „Изключения от правилото”, Презвитер Константин в „Калоян”, Иван Иванович и Степан в „Женитба”, Станимирович в „Опечалената фамилия”, Старият заек в „Зайко всезнайко”, Инспектор Уебс в „Процесът Ричард Уевърли”, Антонио в „Почивка в Арко Ирис”, Атанас Кривио в „Преспанските камбани”, Гиви в „Не се тревожи, мамо”, Гьоринг в „Червено и кафяво”, Илия Петрунов в „Службогонци”, Благородник в „Отело”, Режисьор в „Римска баня”, Кръчмаря в „Любов необяснима”, Кочо в „Голямото имане”, Иван Боримечката в „Под игото”, Дебелакът в „Двама на кон, един на магаре”, Светослав в „Иван Шишман”, Карабас Барабас в „Буратино”, Старшина Цветков в „Архитекти”, Генадий Михайлович в „Ние, долуподписаните”, Сарафов в „Есента на един следовател”;

Незабравим остава в представленията:

„Бизнес по италиански”, „Спирка последна”, „Капан за самотен мъж”, „Женско царство”, „Големият чичо”, „Волпоне или Лисицата”, „Буратино”, „Женитба”, „Иконостасът”, „Майстори”, „Коварство и любов”, „Криворазбраната цивилизация”, „Голо тяло и погребални венци”, „Един безумен ден”, „Въздишки, сълзи, чупки и демонстрации”, „Кривото огледало”, „Аладин и вълшебната лампа”, „Страшни смешки, смешни страшки, за герой със опашки” и „Районна болница”.

 

Из „На актьора Николай Чобанов”

от драматурга Елена Илиева

/материалът е публикуван на 13.09.2009г./

„Изразително лице, топли кафяви очи, в които винаги се таи усмивка. Пестеливи, но красноречиви жестове и мимика. Великолепен усет за импровизация, за превъплъщаване. Дори да не познаваш актьора Николай Чобанов, лесно ще го откриеш сред колегите му, сред приятели на улицата. Около него цари приповдигнато настроение от поредната му артистична изява, ехти смях от остроумно разказана случка или от най-новия виц. Природата щедро го е надарила с умението да носи веселие, да ни освобождава от грижите и напрежението чрез жизнерадостните изблици на своеобразния “чобановски” хумор. В него усещаме ту далечното му родство с легендарния Хитър Петър и неговото “Тук ли съм, не тъжи – смях ще падне, вярвай ти”, ту напевната мелодичност и пиперлив вкус на банскалийските остроумия, ту духа на безсмъртния Алеко Константинов. Чобанов носи дълбоко вродено чувство за острия и безпощаден към себе си хумор на българина, чрез който той се освобождава от кривиците си.

Когато срещнем в живота такива сладкодумни разказвачи и шегобийци и останем покорени от тяхната артистична природа, от умението им да приковават вниманието ни, да ни увличат с въображението и красноречието си, неволно от нас се изтръгва възклицанието: “Хей, човече, ти си само за сцената, да радваш повече хора с този талант!”  А при Николай Чобанов музата на комедията – Талия явно е седяла край люлката от самото му раждане.  Затова не случайно детските му игри са свързани с шивашкото ателие на тяхната улица, където се шиели прекрасните, необикновени театрални костюми. Още тогава в него набъбва желанието да бъде един от странните, жизнени и одухотворени хора, които живеят на сцената, сред декорите. Пита се къде ли се крие изворчето с жива вода, от която пият тези чародеи на словото, с които се е сприятелил и от които не може да откъсне поглед. Дори го заболява, когато му казват :”Хайде, отивай на училище, има време да дойдеш при нас!”

            В живота на всеки човек има случайности, които предопределят съдбата му за цял живот. Такава случайност е откриването в началото на 60-те години на клас по циркова клоунада в Театралната академия. Николай Чобанов се явява на изпитите и веднага е приет. Негови учители са Лазар Добрич и Парис Николов. Докато учи, заедно с колегите си стажува в цирк “Глобус” и “Олимпия”. Остра наблюдателност, бързи рефлекси, безпогрешно улавяне и реагиране на настроението на залата, умение да увлича след себе си зрителите, да ги приобщава, да води с тях спонтанен и искрен диалог – това донася младият актьор в Благоевград, когато се явява пред тогавашния директор Владимир Давчев с молба да бъде приет в трупата на театъра.

            Каква е равносметката след повече от 40-години всеотдайно служене на благоевградския храм на Мелпомена? Стотици роли, богати и сложно изградени комедийни характери, изстрадани драматични съдби. Всяка от тях прибавя нов щрих към творческия портрет на актьора, за всяка може да се говори дълго. Сред силно драматичните му роли се откроява тази на Ангел Фактора от спектакъла “Музика от Шатровец” на К. Илиев, с режисьор Любен Гройс, за която Николай Чобанов получава втора награда на Националния преглед на българската драма и театър през 1974 година.

Сред ярко комедийните – ролята на Ганьо Балкански в комедията на Г. Данаилов “Господин Балкански”,  на Отец Бонели в “Секс? Моля, ние сме италианци!” от Том Кемпински, на Лепорело в “Дон Жуан” от Макс Фриш, на Панталоне в “Слуга на двама господари” от Карло Голдони, на Иван Павлович Пържени яйца в комедията на Гогол “Женитба”…
Какво обединява тази негова четиридесетгодишна галерия от ярки и живи портрети? Различни са костюмите, гримът, излъчването от сцената; различни са походките, силуетът, ритъмът на словото, линията на жеста. Може би внушението за жизнена правда и достоверност – първото и главно достойнство в работата на актьора Николай Чобанов. Здравите народностни корени на неговия талант винаги му помагат да открие истината за образа, “зрънцето”, от което после ще изкласи ролята. После му идва на помощ органиката, сливането с героя и мощната подкрепа на въображението, които придават пълнокръвие и плътност на изобразения характер.

Николай Чобанов твори в добрата стара традиция на първите ни актьори. Докато преписва ролята си в специална тетрадка с красивия си почерк, той се сродява с всяка реплика. Помага му и умението да отсява “златните песъчинки” във всяко режисьорско и сценографско решение, да се вслушва във верния глас на интуицията си, на онова творческо “АЗ”, което съхранява творческата му самобитност.

Изразителността на комедийния образ, мощта на трагичната страст, мълчанието като болка, като обвинение или равносметка. В зрялата възраст на своя жизнен път Николай Чобанов владее майсторството на своята професия, съхранил е свежестта на дарованието си, жаждата за работа, неуморимото трудолюбие и неизтощимата жизненост на актьорската си природа. Иначе би ли оцелял в това безпаричие, би ли намирал сили да вдъхва кураж на колегите си и на теб, уважаема публико, дошла да уважиш както премиерата на “Районна болница- 2”, така и това наше скромно, но сърдечно юбилейно тържество.

            Преди двайсет години, в един творчески портрет на актьора, си задавах въпроса какво ли ще се случи с него през следващите десетилетия. Вярвах тогава, вярвам и днес в желанието на Николай Чобанов да не спира да търси изворчето на живата вода, без да се засища и задоволява от постигнатото. В очакване на онази голяма комедийна роля, за която, сигурна съм, не е престанал да мечтае.”

Екипът на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ изразява своите съболезнования към семейството и близките на Николай Стефанов Чобанов.
Поклон!

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

април 2018
П В С Ч П С Н
« мар.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ