Свържете се с нас

ПОСТОЯННИ 4

Неудобните – Епизод 29, Сезон 2

Published

на

Главният редактор на Благоевград Нюз – Мариета Димитрова, медийният мениджър – Веселин Стаменов обсъждат актуални теми и проблеми на местно и национално ниво…

коментара

ПОСТОЯННИ 4

Елена Георгиева: Момента на шока е шест месеца. През тези шест месеца човек отрича, че е болен. Ако се справиш през тези шест месеца с този проблем значи, че е спечелена една основна битка. Но не войната.

Публикувано

на


 Да кажем на читателите на Топ Преса, че се намираме в с. Бачево – механа „Тамаре“. Защо сме тук?

Тук сме защото собствениците на заведението бяха първите, с които се свързах преди две години и пред които се разкрих. Оказа се че са семейни приятели на моите баба и дядо. Всяка сутрин след процедурите, за които по-късно ще разкажа се отбивам тук и си почивам и пия кафе в приятна обстановка.

Представи се на нашите читатели…

Казвам се Елена Георгиева. Родом съм от гр. Благоевград, но след като завърших се преместих в гр. София. Следвах в Лесотехническият университет – Горско стопанство. Върнах се да карам стаж в Благоевград. След този стаж взех решение, че няма да се занимавам с горско стопанство в България и заминах за Америка. Имам дъщеря на 18 години. Майка студентка бях. Мъжът ми замина 2002 г. за Испания. Малко преди да замина за Америка ние се разведохме официално, за да може всеки един да продължи живота си. Когато се прибрах от Америка започнах работа в голф клуб „Света София“. До преди да се разболея работех там. В момента в който установихме това заболяване/официално го установиха лекарите/, напуснах голф клуба и се прибрах в Благоевград. Успях да издържа точно 3 месеца и взех решение да замина за Англия, въпреки състоянието в което бях. Там получих първият си рецидив след една година. Прибрах се. Лекарите ме стабилизираха. Пак заминах за Англия. Пак получих рецидив след месец. Прибрах се в България. Започнах работа в родният си град Благоевград. Видях, че нещата не стават. Пак се върнах в Англия. Пак получих рецидив. Там лежах една седмица и ме прибраха официално. Започнах една сериозна химиотерапия. Лекарите ми казаха, че немога повече да си правя експерименти и да излизам от България без да съм в добро състояние. От тогава/2014 г./ до сега съм в България. Варирам между София, Благоевград и Бачево. Лятото прекарвам предимно в Бачево. Защо съм в Бачево? Защо сме тук? Значи когато съм била малко дете съм боледувала от бронхопневмонии и гнойни ангини постоянно и мен са ме изпращали при баба ми. През 2015 г. когато получих поредният рецидив с автоимунна хеморигична анемия поговорих с една моя близка приятелка, че трябва да се замисля кога в детството си съм била най-щастлива. На 5 годинки родителите ми взеха решение зимата да ме изпратят тук защото това се отразява добре на автоимунната анемия и има шанс да боледувам по-малко. Като селото не беше това, което виждате сега. Тоалетните бяха външни. Къщите са стари. Печките са на дърва. Когато валеше сняг главата ми стърчеше от преспите. Прибирала съм се мокра. По цял ден навънка се пързалях в снега. Ангажирана с агънцата. Хубавият селски живот. Топлите спомени и чувства. Тук съм се чувствала най-обичана и най-щастлива. Храната ми е била най-вкусна. Водата ми е най-сладка. Винаги съм черпела сили, енергия и здраве от това място. Затова взех решение и от 2015 г. дойдох да видя какво е положението със старата къща понеже баба ми почина. След нея почина и вуйчо ми, който живееше и стопанисваше мястото. В къщата нямаше нито вода, нито ток. Дойдохме с дъщеря ми за един ден, изчистихме и прецених, че няма да мога да живея там. В селото има къщи за гости. Изкарах един месец тук, като никой не ме познаваше защото бях в безобразно състояние. Дните ми минаваха като сутрин ходех на прословутия, известен  минерален извор /Банища/, който не е топъл. Той е от тези които се водят със средна температура – 25 градуса. Защото над 28 градуса, каквото и да е – вода, въздух, всичко ми оказва влияние на автоимунната анемия. Започнах да правя експеримент върху моето заболяване с начина ми на живот, който съм водила на 5 години когато съм се чувствала добре. Процедурите на Банища, чистият въздух, прекрасната природа, топлите отношения с роднини. Започнах да чистя. Да чистя и в буквалния и в преносния смисъл. Чистя къща стара и съответно чистя отношения с хора. Като мога да кажа, че от вчера започнах да чистя и лошите спомени. Събираш сили да кажеш в очите на този човек, който те е наранявал истината. Така вече трети сезон. Първата година беше в семейният хотел. От миналата година вече съм в старата къща на баба ми. Предстои ми голям ремонт. Надявам се да успея да го направя. Имам намерение да оставя всичко автентично. Не искам да променям и да вкарвам новите материали вътре.

Как се приема една такава диагноза?

Как да се приема? Този момент съм го минала отдавна. Това го коментираме в групите за взаимопомощ когато се събираме пациенти. Всеки е с различна индивидуална диагноза. Аз съм се насочила към пациенти с моето заболяване. Диагнозата се приема като шамар.

Тя приема ли се или се свиква?

– Когато заболяването е хронично се налага да се приеме. Сравнявам го с диабета примерно. Както хората приемат, че са болни от диабет и живеят дълги години, така е и всяко едно хронично заболяване. Момента на шока е шест месеца.  През тези шест месеца човек отрича, че е болен. Ако се справиш през тези шест месеца с този проблем значи, че е спечелена една основна битка. Но не войната. Никой не е спечелил война. Никой никога не е спечелил война. Война не се печели, само битки. Немога да кажа дали ще спечеля войната. Естествено, че всеки рано или късно си отива. Все от нещо се умира. Тук в Бачево казват: „Ега е по-късно“.

Кажи нещо за Българско сдружение лимфом. Как се свърза с него? Ти ли ги намери или?

Аз ги намерих защото търсех във фейсбук група за взаимопомощ в България. Имах вече познания в Англия как стават нещата. В Америка също. Исках да видя дали в България има такова сдружение. Случайно го намерих. След изписване в search лимфом и излиза групата. Първо беше група за взаимопомощ. След това видях, че има официална страница във фейсбук. Има и линк към web сайт където се получава информация. Въпросът е, че хронична лимфоцитна левкемия до 2010 г. не е била проучвана. Тя е типична за пациенти над 50 години. От нея боледуват възрастни хора. Като максимално дълго време лекарите се опитват да държат пациентите си далеч от лечение. Колкото повече се чопли това заболяване толкова повече се развива. Затова те предпочитат да не започват никаква химиотерапия. Лечението е както те ми обясниха, здрава храна и никакъв стрес. Следващият въпрос, който зададох е дали има изобщо лечение. Отговора беше НЕ. В България младите пациентите от ХЛЛ са единици. Затова възникна и проблем за новият медикамент, който взимам от известно време. Защото трябва да има някаква бройка, която да се отпуска по здравна каса. Това са вътрешни проблеми в министерството, които мен не ме интересуват за момента, защото нещата се решиха. Имаше момент, в който те казаха, че от това заболяване страдат възрастни хора, които не търпят лечение/втора линия на лечение/. Да, ама има и млади. Тук идва един проблем. Фармацевти, хематолози и пациенти трябва да се съберат и да установят какъв процент, колко са пациентите в България, колко хора се нуждаят от втора линия на лечение. За да не се получава така, да повтаряме химиотерапии от първа линия на лечение и да натоварваме нашето/аз говоря от името на пациентите/ здравословно състояние с излишни терапии, които всеки знае, че няма да подействат. Медицината напредва. Фармацевтиката също. Нови медикаменти излизат. Те са два. Официално вече приети за европейски съюз. Ние като европейци и страна членка трябва да се съобразим с това и да има достъп българина до едно адекватно лечение. Първа линия на лечение не излиза по-евтино от втора линия на лечение. Двата медикамента са тук. Пациента има вече достъп до адекватно лечение.

Ти вярваш ли в нашата здравна система?

– Да. Нашата здравна система ми спаси живота неведнъж. Аз вярвам в лекарите. Казвам, че в България хематолозите са уникални. Но като манталитет ние сме по-остри. Това са неща, които не зависят нито от пациента, нито от лекаря, нито от сестрата. Да. ВЯРВАМ! Вярвам в системата. Следя кой е министър на здравеопазването. Следя промените, които се извършват. Скъпи мои приятели, аз съм получавала по-лесно достъп до лечение отколкото получават италианци и пациенти в Западна Европа с ХЛЛ. Защото те седят и чакат по три месеца за лечение, а аз съм го получавала на втората седмица. И не само аз. Говоря за всички пациенти. Била съм свидетел, че когато се събираме лимфома коалиция/това е една организация, която събира всички пациентски сдружения от Европа/ италианци са ми казвали, че в България и в Румъния достъпът до медикаменти е по-лесен отколкото в Западна Европа. Така че немога да не повярвам в системата. Грешки на лекари се правят както в Англия/била съм потърпевш/ така и в България. Като в България се провеждат лимфома комитети, в които се обсъжда от доста лекари/професори, доценти, академици, научни сътрудници/ линията, по която ще се лекува даден пациент. Когато лекарят няма достъп до новите медикаменти, той се опитва да помогне на пациента като прилага нещо, което е действало при него. От тази гледна точка казвам, че не е необходимо да се правят повторения като има нещо, което е ново и действа. Сдружението има за цел да информира пациентите какво трябва да правят по време на химиотерапии, лъчетерапии, след болнично възстановяване. Главно с превод на такава литература се занимава. Преводи се правят от американски издания, испански издания. Вече и израелците излизат с нови материали за пациенти. Също така тя се опитва да координира когато пациенти са в началото и нямат представа какво им предстои и къде трябва да правят терапиите. Председателката на сдружението г-жа Пиринка Петрова има контакти в националните хематологични центрове и свързва пациентите с правилният лекар. Ако възникне някакъв проблем по време на лечението също се опитва да отреагира. Така че моят апел към всички, които минават по този път е да вярват в такъв вид пациентски организации. Да следят форумите. Да посещават групата за взаимопомощ защото специалисти психолози се занимават на професионално ниво с нашите проблеми. В момента в който психолога види, че ние коментираме нещата помежду си той напуска стаята и ни оставя.

Кажи за последното мероприятие на сдружението в голф клуб „Света София“.

– Тази идея я откраднах от Стилиян Петров. Всички знаем по какъв път той мина. Понеже следвам неговата страница във фейсбук, още миналата година той направи два турнира. Единият беше май месец, другият беше септемри. Работила съм в голф клуба и съм в добри отношения със старите си колеги, и затова ги свързах с новите ми колеги от Българско сдружение лимфом. Запознаха се и половин година бяхме в етап на подготовка на благотворителния турнир. Знаете, че трябва да се намерят спонсори, които да платят този турнир. Една част колегите помогнаха благотворително със сумата, тоест намалиха сумата. Подготвяхме как да протече. Как да се свържем със Стилиян Петров. Поканихме го официално. Една седмица преди нашият турнир, който беше на 06.05.2018 г. той направи неговият. Предполагам, че организационно човекът е бил зает. Надявам се следващата година, когато ще се проведе вторият благотворителен турнир на Българско сдружение лимфом да присъства, защото за мен ще бъде чест да се запозная с него. Най-вече заради това, че и двамата с него сме борци и се опитваме да преборим заболяването.

Той спечелил ли е войната или?

– Аз нямам никаква представа. Той лично знае дали я е спечелил или не. Лекарите казват, че си в ремисия когато гледат резултатите. Пълната кръвна картина и биохимия. Ако ги питаш сега тях, те ще кажат че аз съм здрава. Ще кажат, че и Стилиян Петров е здрав. Обаче тази травма от лечението остава за цял живот. Защото аз например съм на медикамент, който взимам всеки ден. Нещата се натрупват. А и остаряваме. Предполагам, че я е спечелил. Незнам. Това трябва да си го питате него.

Казваш за спокойствието. Тоест човек не трябва да се нервира за нищо така ли?

Човек трябва да намери баланса. Балансът се намира като позитива и негатива ги игнорираш. Не трябва да си прекалено позитивен или прекалено негативен. Ти трябва да имаш един баланс на чувствата. Това го дава йогата например. Много хора се занимават с йога точно, за да балансират чувствата си. В момента, в който започнеш да практикуваш класическа йога идва един момент, в който не искаш да си в група, научил си основните позиции и искаш вече да бъдеш сам. Тогава вече може би почваш да изграждаш баланса в себе си. Той обаче иска много постоянство. Тук идва и режима на хранене. Говорим за пълният вегетарианец/веган/. Говорим за една култура на хранене и умението да съчетаваш и балансираш храната, която приемаш. Защото една пациентка го каза: „Човек е това, което яде!“

Палиш трета цигара?

– Аз пуша страстно.

Това не пречи ли?

– На кое. Ако спра да пуша ще се напълнят местата в белият дроб, с които имам проблем сега с вода.

Искаш да кажеш, че пушенето ти помага.

-Колкото и да е глупаво, това е въпрос на гледна точка. Аз съм твърдо против това да отказвам цигарите. Лекарите го знаят. Съгласувано е с тях.

А тяхното мнение какво е? Те какво казват?

– Цигарите вдигат хемоглобина. Естествено е, че са против. Няма лекар, който да стимулира тютюнопушенето. Но аз не за всичко слушам лекарите. Това си е лично тяхно мнение яз си имам моето. Аз живея в моето си тяло, не те. Моят хемоглобин е нисък и така го вдигам. Пуши ми се.

Кажи пак за Банища.

– Значи винаги съм питала кой е направил Банища. Отговора е един и същ: „Откакто се помня Банища са там“. Тази година направиха ремонт, но мястото няма да се промени особено много. Мъжка и женска баня с малки басейнчета римски тип само за процедури. Водата на Банища е известна с лечебните си свойства. Като ходя на Банища аз лекувам страничните ефекти от химиотерапията и от медикамента. Всякакъв вид проблеми свързани с рани, говорим за лоши рани. Също така действат добре на стомашно-чревният тракт ако пиеш водата от там. Чупи камъни в бъбреците. Разходката до там повишава апетита. Път няма. Ходи се пеша. Така можеш да се насладиш на цялата тази природа. Като водата е лековита от Гьоргьовден, който се счита за един от патронните празници на селото, защото точно над Банища е Джорджова скала. Има поверие, че свети Георги по време на Илинденско-преображенското въстание е долетял и има две копита на тази скала и е спасил селото от турците. Но самият извор най-вероятно е открит още от римляните. Те са направили тези бани. Сега вече са реновирани, но преди ремонта те наистина си приличаха на римски бани. Идвали са да се лекуват. Основната майка на извора е от Велинград. Такъв извор има и във Велинград. Запознавала съм се с хора от цял свят там. Руснаци са ми казвали, че лекари от Москва ги изпращат тук. Този извор е известен по света. Известен е с това, че там трябва да ходят хора с проблеми защото лекува. Това място е предназначено за хора с проблеми, а не атракцион. Той не бива да се направи атракцион. Никой не знае от кога е там това място.

Може би така е най-добре. Не се губи тайнството.

– Точно така. Има неща, които не трябва да бъдат разкрити.

Ходят ли хората от селото?

– Хората от селото понеже го имат като даденост и знаят, че всеки един момент могат да отидат, не го посещават примерно толкова, колкото хората от Разлог. Това е място на което ходят хора, които трябва да се лекуват. Мен ме ухапа една оса в София на една химиотерапия и понеже знаете показателите падат това нещо се възпали много сериозно. Всички се изплашиха в София, че няма да може да се възстанови до следващата терапия. Да ама аз им показах, че може. Това го направи водата.

След това интервю знаеш ли колко много хора ще дойдат.

– Да заповядат. Това е другият проект върху който искам да работя и съм го коментирала с лекарите ми в София. В България има един огромен проблем. Не здравната система, а това че няма следболнично възстановяване за пациентите. Доболнично –ОК. Обаче в момента, в който те изпишат няма къде да отидеш да се възстановяваш. При онкохематологичните заболявания е абсолютно забранено всякакъв вид санаториуми, загрявания и процедури. Затова почнах да експериментирам начина на живот тук първо върху мен и моята идея е да работя с пациенти с моето заболяване от цяла България ако имат желание. Да дойдат и да посетят мястото. Водата е лековита от 6-ти май до Богородица. Самите климатични условия на мястото създават най-добрите условия, най-хладното време,но същевременно слънчево. От май месец до Богородица. След Богородица става студено тук. Няма начин как да се ходи сутрин. Защото тогава се счита, че е най-лековита водата. До 12 часа на обяд.

Топ Преса е готова да ти помогне с реклама, като най-голямата югозападна медия, когато си готова на ниво да посрещаш пациенти в къщата която имаш желание да ремонтираш.

– Пациентите могат да заповядат когато искат защото леглова база в селото има. Да наистина имам нужда от инвеститор защото нещата наистина изискват много средства.

Българско Сдружение Лимфом

бул. „Черни връх” № 15 София

тел.: 02 / 866 47 00

моб.: 0877 / 43 86 01

Булстат: 175279458

Банкова сметка в лева в Банка Пиреoс

IBAN:  BG03PIRB7621 1602716641

Пиринка Петрова – Председател

 

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

 

 

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО

Новини

Мълния предизвика голям пожар в Гоцеделчевско / СНИМКИ !!!

Публикувано

на

 Мълния удари халето за титли на Стоян Колджиев. Пътя Дъбница – Долно Дряново – Доспат е затворен и в двете посоки. Няма пострадали, щетите са само материални.

 

 

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юли 2018
П В С Ч П С Н
« юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ПОПУЛЯРНИ