„Момина кула“ над река Места

 

 

Тя се намира в жи­вописния пролом Мо­мина клисура, който свързва Разложката с Гоцеделчевската котловина и разделя Пирин от Родопите.

Разположена на 21 км се­верно от гр. Гоце Делчев, на десния бряг на р. Мес­та над шосето за вътрешността на страната ни, мест­ността ‘’Момина кула’’впечатлява с внушителната си скална грамада, на която личат остан­ки от крепостни сте­ни и кула.

Тук е най-тясното място на пролома и най-привлекател­но за туристите. От двете страни на реката се спускат много стръмни, на места страхови­ти скални склонове – един своеобразен, фантастичен каменен пейзаж, какъвто се наблюдава на малко места в България.

За това забележително място намираме сведения в описанията на пътешестве­ници от 19-ти век. През юни 1891 г. оттук преминава пъ­тешественикът Васил Кън­чов и споделя, че мястото е изключително опасно и по едва забележима пътечка не могат да се разминат дори двама пешаци.

През втората половина на януари 1903 г. през ‘’Момина кула’’ минава четата на Гоце Делчев. За преминаването тогава Пейо Яворов пише; ‘’На едно място, широ­ко колкото да стъпи човек с двете си нозе, ние трябваше да ми­нем четири-пет метра по ледове, наслоявани цяла зима. Аз коле­ничих и пропълзях до края на четири. Най-малко­то подлъзване можеше да прати човека през храсти и камънаци чак при Места, доле в пропастта. С божието име на уста, най-после се из­низахме всички 30-40 души. Най-силните от нас трябва­ше да прекарат още шестте коня, натоварени с динамит. Вързани с пояси за врат и опашка, теглени отпред и възспирани отзад, стъпка по стъпка, минаха и животните. От другата страна ние из­лязохме вече на път, широк почти два метра. ’’

Какво представлява кре­постта ‘’Момина кула’’? Пър­воначалното впечатление е за умело вграждане на кре­постта и кулата в скалния лабиринт. Самото скално възвишение и останките от крепост са недостъпни от юг, изток и север. От запад крепостната стена, постро­ена от камъни, споени с бял хоросан, е запазена на височина 8 м., оттук е един­ственият вход за крепостта. Останки от правоъгълна кула има в източната част на възвишението, откъдето има възможност за цялост­но наблюдение на пролома.

Според специалистите ос­танките са от късноантична и средновековна крепост. Според някои тя е построена през трако-римската епоха /1-ви век/ от мома римлян­ка и по-късно, през Сред­новековието, е използвана като гранична застава или пропускателно-митниче­ски пункт на българите или византийците. Допуска се дори, че кулата е изграде­на от сестрата на цар Иван Шишман, която е избягала от турците, когато я откарва­ли на юг.

Предание разказва, че на това старо укрепление има­ла чудесен палат на възви­шението хубавицата Места, сестра на Струма, за да на­блюдава и пази пролома от нашественици.

Много легенди за кре­постта са свързани с ос­манското иго. Според една от тях след насилственото налагане на исляма в окол­ните селища смела българ­ка на име Бреза, дъщеря на българския войвода Драгун, повела хайдушка дружина. Укрепили се в крепостта и замервали със стрели и ка­мъни преминаващите през пролома турски орди, които не могли да се ориентират откъде идва нападението. Разбрали за труднодостъп­ната крепост, османлиите решили да я обградят и за­палят. Девет дни и нощи на­литали, за да я превземат, но освен многобройни жертви, друго не постигнали. Едва след това, но с хитрост и из­мама, те успели да влезат в крепостта. В лютата схватка скалите се обагрили с кръв, а кулата била опожарена. И когато турците се почувства­ли победители, изненадва­що от върха на крепостната кула започнали да долитат стрели. Оцелелите момен­тално се насочили към ку­лата, но нямало стълба към нея.

Последната защитничка на кулата и крепостта била млада красива девойка – неврокопчанката Мара. Свършвайки стрелите, пред обезумелите погледи на ос­манлиите, тя се хвърлила от кулата във водите на Места. Заради това турците наре­кли пролома Къз дервент (къз – момиче, дервент – път), а крепостта останала с името Момина кула.

Исторически – до Осво­бождението на Пиринския край от османско робство през 1912 г. тук е съществу­вал контролно-пропускате­лен пост и се събирал данък от преминаващите търго­вци.

Днес районът около Мо­мина кула е незаменим за отдих и туризъм – едно чудесно съчетание между планински и екотуризъм, ал­пинизъм и ри­болов. Мястото е прекрасно за създаване на атрактивна туристическа екопътека, коя­то да започ­ва от водната повърхност на реката и да достига чрез изкачва­не по камен­ни стълби до крепостта, а след това да се спуска към р. Каменица и по нея до вли­ването и в р. Места.

Понастоя­щем Момина кула е трениро­въчна база на клуба за екс­тремни спортове към турис­тическо дружество ‘’Момини двори’’ – гр. Гоце Делчев.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене