Баба написа стихотворение за колоритен ловец

Ода за ловецът и ужас за хищниците Светльо Любомиров-Малката Мука от Ребро посвети Борка Павлова, която също живее в брезнишкото село. Дамата, която местните наричат с обръщението „баба Борка“ е ловджийка по душа, въпреки че никога не е имала възможност да е професионален ловец. Именно това я подтикнало да напише ода за Светльо Любомиров-Малката Мука в когото тя чувства сходство със себе си по ловджийския характер.

Посветеното произведение е озаглавено „Тръпка на един млад ловец от Китното селце Ребро“ и е поставено в магазина в центъра на селото. До одата са залепени снимки на Светльо Любомиров, автора на редовете – Борка Павлова и календар на местната ловна група. Преди около 2 седмици баба Борка разбрала, че ловната група на Ребро ще проведе събрание. Щом научила това тя побързала да напише ода за Малката Мука в чест на ловния му хъс и късмет. В края на миналата година ужасът за хищниците в Брезнишко съобщи своята равносметка във Фейсбук профила си, която показва, че за 365 дни е повалил 154 хищници. „Реших се, защото на мен този вид хоби ми е от младини в кръвта. Ловът ми е в кръвта. Мъжът ми обичаше да попийва и когато се кандидатирах за ловджия не ми разрешиха пушка, за да не стане гаф. Още си ми тлее тоя огън и понеже Светльо прави неща, които са страхотни! Миналата година имахме събор и аз до 6 часа сутринта не бях затворила кокошките си, викам: Бог да благослови Светли! Викам си – трябва да пиша за това дете, да се знае. Внезапно разбрах, че ловците имат годишно събрание. Викам: Я, Боряно седи… Написах го и го качих тука – нека четат хората. От 50 години съм в Ребро. За тия 50 години такъв ловджия не е имало като Светльо.“, сподели Борка Павлова пред репортер на Zapadno.com.

Написването на одата и отнело два дни. „Имах желание да се качи в интернет, където всеки може да го прочете. След одата той даже и едно „благодаря“ не каза, но вътрешно му е кеф. Една жена дойде в магазина и вика: „Светли, ти ми обеща да ми дадеш списание да чета за тебе.“ А Светли отговори: „Няма що да ти дам, ей тука чети на стената какво е написано.“. Досега никога не съм била ловджийка, но ми е в кръвта от младини.“, каза още баба Борка. Тя си обяснява ловната слука на Малката Мука на тръпката, която той има в себе си. Същата тръпка по лова гори и в душата на баба Борка, която е позната сред местните с чувството си за хумор и енергията да пише.

Прочетете какво гласи посветената ода за Светльо Любомиров-Малката Мука:

zapadno.com