Творец, който определя себе си като щастливец

 

 

 

Юлия БАЙМАКОВА

Той е образец на млад човек, успял в своята област. От малък е знаел с какво иска да се занимава, следвал е неотклонно пътя, кой­то сам си е начертал, и е стигнал далече благодарение на таланта, упоритостта и трудолюбието си. Широка усмивка озарява лицето му. Неговото име е Петър Москов.

– Господин Москов, Вие сте и тан­цьор, и музикант. Коя от Вашите две дарби се появи по-рано?

– Едва тригодишен, бях силно впечатлен от един определен му­зикален инструмент –акордеона. Видех ли акордеонист, веднага се залепвах за него. Много исках и аз да овладея този инструмент. Родителите ми не се поколебаха, купиха ми акордеон. С него лягах, с него ставах. Научих се да свиря сам, като търсех тоновете по кла­вишите. Полагах много труд, но бях доволен, защото напредвах. Може би това предразположение към музиката съм наследил от дядо ми, който е пеел църковна музика и е свирел. През годините слушах само народна музика, и сега не мога без нея. Другото ми желание, след акордеона, беше да имам синтезатор и като ученик събирах пари, за да си го купя.

С танци се занимавам също от малък, но във всеки случай след акордеона. Започнах в детския със­тав на родното ми село Мосомище. Човекът, който ме откри за танци­те, беше Борис Керезиев. По-късно пак той ме заведе в Ансамбъла в Гоце Делчев, където 7-8 години тан­цувах при Тодор Цветков.

– Как започна професионалният Ви път?

– Започна с включването ми в Школата на народната певица Ни­колина Чакърдъкова. Едновремен­но работех и учех. Така се дипло­мирах във Варненския свободен университет като магистър по хо­реографска режисура. Следването ми беше интересно и приятно. То разшири познанията ми за нашия фолклор, който е най-богатият в света. И сега продължавам да го изучавам, като обикалям селата и разпитвам за песни, танци, обичаи.

– Вие имате богата концертна дейност като действащ танцьор. Обяснете ни, доколкото е възмож­но, как се ражда магията на танца.

– Когато танцувам, се оставям музиката да ме води. Така попа­дам в света на нейната духовност и преживявам всичко. Чувствам как привличам и зрителите в този свят. Магията е в това да се танцува с душа, само техника не е достатъч­на. Хората чувстват, когато се раз­даваш на 100 процента и правиш всичко с любов. Много ме трогна например една възрастна жена от София, която идва редовно на на­шите концерти. Тя е почитателка на играта ми като солист, приема ме като свой син и си е татуирала на ръката моето име. Високата оценка на публиката, в това число и на лич­ните ми фенове, ме задължава още повече. Най-голямото богатство е да правиш хората щастливи. Това е моят стремеж и този на целия ни екип. Постигаме го навсякъде – и в страната, и в чужбина. Така беше и на последното ни турне в Англия и Черна гора, където гостувахме на българите по повод Националния ни празник Трети март.

– Сега да поговорим за хореогра­фа Петър Москов. Какви са услови­ята за успех в тази област?

– Един много добър танцьор може да е лош хореограф и обратно. За хореографа е много важно как чув­ства музиката и каква информа­ция има за танца. Той трябва да е слушал много народна музика и да се е интересувал от танците, за да постави конкретния танц спрямо музиката. Отделно движение, дори една стъпка, може да се изпълни по различни начини. Да вземем за пример ръченицата. Ако музиката е тракийска, и ръченицата трябва да се изпълни по специфичния за областта начин. Същото важи и ако тя е шопска, северняшка или пиринска. Ритъмът е един и същи, но изпълнението и на музиката, и на танца е различно. Аз се стремя към автентичност и същевременно имам собствен стил на танцуване.

В областта на хореографията съм научил най-много от доцент Ге­орги Хинов. Сега правя мои поста­новки на песни, изпълнявани от Николина Чакърдъкова.

– Да обърнем внимание и на ра­ботата Ви като ръководител на Танцов клуб „Неврокопски вихър“.

– Със самодейци се работи по различен начин, не като с профе­сионалисти. Вече шест години ръ­ководя Клуба и се стремя не само да науча хората да играят народни танци, но и да разберат защо те се изпълняват по точно определен на­чин. Затова преди разучаването на поредния танц започвам с малко теория. В „Неврокопски вихър“ със собствена хореография съм поста­вил четири танца от различни фол­клорни области.

В момента ръководя четири гру­пи, участниците в които са на раз­лична възраст. С тях спечелихме награди в нашата страна, в Турция и Македония. Много искам да на­правя детски състав и да предам на малките танцьори всичко, което съм научил, но засега нямам вре­ме. Надявам се и това да стане, и то в недалечно бъдеще.

– Вече трета година сте общин­ски съветник. В какво се изразяват ангажиментите Ви в това отноше­ние?

– Участвам в Комисията по кул­тура. Имам амбицията да давам повече за културата на хората в нашия край. Така искам да бъда полезен като гражданин. Работата на общинския съветник е специ­фична и в този смисъл интересна. Приятно ми е, че чрез нея научавам повече неща.

– Как Ви стига времето за всич­ко?

– В първата част на деня работя с професионалните танцьори, а във втората – със самодейците. Работ­ният ми ден завършва в 21 часа в залата за танци. Натоварен съм, но не се оплаквам, защото върша това, което обичам.

– Ще открехнете ли вратата и към личния си живот?

– Семейството ми е музикално. Съпругата ми е певица, заедно ра­ботим при Николина Чакърдъко­ва. Дъщеричката ни също е музи­кална. Мога да кажа, че съм един щастлив човек.

– Благодаря Ви!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене