СЕЛО ПАРИЛ !

 ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА УКРАСА НА НАРОДНИТЕ ТЪКАНИ

 Текстилната орнамен­тика се характеризира с прости геометрични фор­ми, изразени най-вече в триъгълни и ромбични мотиви, разположени в отделни ивици или пък об­разуващи център от една или две по-големи фигури. Орнаментите са изпълнени най-често в „брана“ техни­ка, която се изпълнява по много примитивен начин с помощта на пръстите на ръцете.

Местните народни тъ­кани, основани на литата и на четворната техника, се характеризират глав­но с ивична орнаментика, представена от безкрайно повтарящи се бели, черни и по-рядко червени, боза­ви, кафяви, сини и зелени тесни и широки гладки иви­ци, наречени пръчички или препис (шарка, украса). С редуващи се тъмнокафя­ви пръчички е украсена вълнената детска пелена. Пръчички от черна козина се редуват по бялото къл­чищено поле на шарените кълчищени черги.

Освен ивици, за местните народни тъкани (раклени черги, раклени възглавни­ци и торби) е свойствен от старо време като форма на орнаментите и квадратът, наречен ракла, образуван от пресичането на еднакво широки ивици, насновани по основата и втъкани по вътъка.

Друго средство за орна­ментиране били така наре­чените подправки – дребни геометрични мотивчета, най-често триъгълни или ромбични, втъкани в по-тесни или в по-широки разноцветни ивички. Гео­метричните мотивчета са изпълнени в „брана“ тъкач­на техника.

По-късно старите, твър­де елементарни способи за орнаментиране като пръчички или препис били заменени с така наречения прошуп – малки дупчици, образувани от заплитането на цветните вътъчни ниш­ки с 4-5 нишки от основа­та. Тези дупчици, подобни на малки ажурчета, са за­плетени най-често със син, зелен или червен памук. С прошуп били орнаментира­ни кърпите за сватбен дар.

Някои от тъканите – тор­би, скутове, детски пеле­ни, черги и др., са орна­ментирани със специални ивички, наречени лурички. Лурата е ивица от цветни конци, втъкани по вътъка, но само при лито тъкане, при отворен зяв (уста).

Местните народни тъ­кани не бележат особено богат колорит. Вложените текстилни материали – ко­зина, вълна, коноп и памук, се използват в техните ес­тествени цветове – главно бяло, черно, кафяво и боза­во. Местните народни тъка­ни (раклени черги, възглав­ници, торби, кепета, детски пелени, кълчищени черги и др.) се отличават със своя контрастен колорит – чер­но с бяло или бяло с кафя­во, черно с червено, черно със зелено и др.

Любими цветове, които характеризират колорита на местните тъкани, са бе­лият, черният, червеният, зеленият, синият, а по-мал­ко употребявани са били жълтият, розовият и брож­давият. Според информа­торите без червено, зелено и синьо не може.

Уредба на жи­лище

Стаята, в коя­то е огнището, е „къщи“. Само до­лната част на огни­щето носела това име. Горната по­лусферична част, която е облицова­на с дъски, се на­рича бухаре.

Повечето къщи били с дъсчен под, но се срещали и такива с кален под. Подът почти винаги бил гол, само в празник застилали рогозина, която купували от Мелник. Спели на рогозини, също купени от Мелник, и на раклени възглавници, пълни с бе­линина (царевична шума). Зимно и лятно време при спане се завивали с кепе, а връз него слагали кълчи­щена черга, за да притиска кепето. Хранели се на тра­пеза, скована от дъски в кръгла форма. Ядели в калени паници и дървени кутеля с дървени лъжици. Кутель – дървена копан­ка за мляко, качамак и др. Паниците редели на зака­чената на стената дъска (полица). Лъжиците били сложени в лъжичник, ско­ван от дъски, украсени с дърворезба. Лъжичниците били изработвани от мъже­те в семейството, които се отличавали със сръчност и умения.

https://toppresa.com/43156/gradat-selo-paril-myastoto-kadeto-legendite-ozhivyavat