Кристина Янова: От личните си опити разбрах, че изкуството е смелост!

Методи БАЙРАКТАРСКИ

Кристина Янова e родена на 21.07.1991 г. в Благоевград. През 2010 г. завършва гимназията по Текстил и облекло. Завършва и бакалавър в Югозападния университет със специал­ност Педаго­гика на обу­чението по изобразител­но изкуство. В момента учи магис­тратура.

– Криси, искам да те върна назад във времето за да ни разкажеш каква ученичка беше?

– Връщайки се в ученическите си години, съм била дисципли­нирана и добра ученичка. Харес­ваше ми и обичах да рисувам от съвсем малка, а в училище чаках с нетърпение часовете по изоб­разително. В тях се чувствах ис­тински щастлива, защото имах свободата и възможността да създам дадено произведение.

– Кога се захвана по сериозно с изобразително изкуство?

– Бях в шести клас, когато ро­дителите ми ме записаха на уро­ци по рисуване и живопис при г-жа Л. Асенова в Центъра по из­куства. Докато рисувах в школа­та съм участвала в конкурси, пле­нери и изложби. Печелила съм от тях награди и грамоти. Докато учех в гимназията, интересът ми към рисуването още повече се за­сили. Обучението ми при Л.Асе­нова вече стана и на по-високо ниво. Започна да ме запознава с различните техники в изобрази­телното изкуство. Освен до ак­варел, докоснах се до темпера, а след това и до масло. Хареса ми! Исках да продължа да се занима­вам с изобразително изкуство. При което г-жа Асенова започна да ме подготвя за кандидатства­не в университета. След завърш­ването на гимназията , успешно положих кандидат студентските изпити, и бях приета с от­личен.

– Как беше в универ­ситета?

– Годините в универ­ситета бяха прекрасни. Е имало е и трудни мо­менти, но …! Запознах се с различни и интересни хора. Щастлива съм, че имах възможността да уча и творя сред талант­ливи и интелигентни ко­леги. А на всичките ми преподаватели, благода­ря искрено, за това на кое­то ме научиха през тези години. Страхотни пре­подаватели, художници и хора. Няма да забравя и моментите на пленерите в Ковачевица . Всяка го­дина през лятото, от уни­верситета се организира пленер, за една седмица в Ковачевица. С нас са и някои от нашите пре­подаватели . Невероятно място! Сякаш времето е спряло. Една седмица през която рисуваме и се веселим. Харесвам кътчета като Ковачевица. Зареждат ме с по­ложителни емоции и с хъс за ра­бота. Не усетих, колко бързо от­летяха, тези четири години. Бях в четвърти курс и си провеждах практиките в училище, готвех се за държавни изпити и успоред­но с това рисувах всеки ден при Л.Асенова.

– Как се стигна до първата ти самостоятелна изложба?

– Един ден докато си говорехме с г-жа Асенова, решихме да на­правя изложба. Когато споделих това решение със семейството си, те се зарадваха и както вина­ги ме подкрепиха. Изложбата бе открита на 10.04.2014 г. в Общин­ска градска галерия, Благоевград. Бях подготвила 30 живописни творби, акварел и масло. Като няколко от тях бяха закупени. Тук искам да благодаря на моя чичо, който рамкира всичките ми карти­ни за изложбата . Без негова помощ и без помощта и подкрепа­та на семейството ми, на г-жа Асенова и на всички, които бяха до мен в този важен, спе­циален и незабравим момент, нямаше да мога да изживея тази емоция. А чувство­то е неповторимо. Трябва да се изживее ! Благодаря на тези, които уважиха мен и моите творби!

– Какво оби­чаш да рисуваш най-много?

– Както споменах преди – Харесвам кътчета като Ковачевица. Обичам да съм сред природата, да я на­блюдавам и да й се възхищавам.