Блгарските пирамиди са в с. Стоб

с. Стоб

От Силвия ДРАГОМИРОВА

Стобски пирамиди

Само на около 1 час и 15 минути път от столицата се намират Стобските пирамиди. Извънземни картини смайват с величието си край Кюстендил.

Стобските пира­миди в Кюс­тендилско изненадват всеки, който не знае за тях или който за пръв път ги вижда на снимка или наживо. Питаш се възможно ли е да има такава истинска картина и тя да е в България.

Пясъчни те образувания приличат на филмов пейзаж или на изглед от друга планета. А се на­мират само на час и половина от Со­фия. Стигането до тях е лесно, а мно­гобройните преда­ния и легенди ги нареждат напълно заслужено в списъ­ка на българските чудеса.

Пясъчните пирамиди се намират над кюстендилско­то село Стоб в западния дял на Рила планина. Сред­ната височина на пирами­дите е между 7 и 12 метра. Повечето са конусовидни и завършват с каменна шап­ка, наподобявайки гъби. На северния склон на рида, на който са разположени пи­рамидите, те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пира­мидите, които се намират на южния склон на рида. Тук пирамидите са по-големи и по-сгъстени.

DIGITAL CAMERA

Цветът на скалите варира между жълто и кафяво

Stobski_piramidi_1

Живописните компози­ции носят различни име­на, дадени им от народните предания – Куклите, Чуки­те, Самодивски комини, Зъберите, Братята.

стобските

Има различни легенди за възникването на Стобските пирамиди. Преди много години, на мястото на пирамидите се прости­рала голяма равнина. Кога­то имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, кога­то целуне свекъра си, всич­ки гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всич­ки били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъ­щеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пира­миди, напомнящи за една незабравима ис­тория. Друго предание разказва, че някога сватове от село Ко­либите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като в онези времена мла­дите се женели, без да се познават, девойката била забулена според обичая. Когато сватбеното шест­вие минавало по южния склон на Кулския рид, ду­хнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужа­сени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени със своите каменни шапки.

стоб 3

Носи се легенда и за не­възможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в рели­гиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората на­рекли „Невястата”.

Разказва се също и за каменна кула – наблюда­телница, издигала се няко­га на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. От изток й съперничела Рила, а от запад се прос­тирал широк изглед чак до Македония.

Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди мест­ността била по-известна като Кулата. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.

Но природни бедствия тук са се случвали и дос­та по-рано. Друга местна легенда разказва, че в ан­тично време село Стоб е било град Стоби. Заможни и горди били жителите му. Натрупали те големи богатства, но и големи грехове. Затова Бог ги наказал с на­воднение, което заличило града и така древните изку­пили сторените грехове.

Някогашният град кре­пост е покорен за пръв път от Българското канство, от кан Пресиян, в IX век. През 1190 г. българо-влахокуманските войски надде­ляват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Батаци. В местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. През 1019 година Стоб е споменат като част от Велбъждката епархия, която винаги е била част от Охридската архиеписко­пия. През 1190 г. е включен към Сръбската държава от сръбския велик жупан Сте­фан Неманя и опустошен от Асеневци.

Древните хроники изобилстват от сведения за град Стоби за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Константин Иречек описва видяното още при първите си оби­колки по тези земи в края на XIX век. „Стоб лежи на левия бряг на река Рила – пише в своите „Пътувания по България“ Иречек.

– Насреща на десния стър­чат в ливадите три високи тревисти могили. Над се­лото на върха се виждат развалини от стара кре­пост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от ня­кои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за бъл­гарския цар Петър в леген­дите за св. Иван Рилски.

Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича „Са­рай”, оттук уж някога кре­постта била превзимана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI-XIV век.

Иван Шишман влюбен в мястото

iv_shishman

За града Стоби и храма „Св. Прокопий” може да се прочете и в известния Хрисовул (златопечатна царствена грамота) на цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. В Хрисовула, съх­раняван в манастирския музей, Иван Шишман се позовава на своето върхов­но право на собственост върху държавата и дарява Рилската обител с феодал­на собственост; в него той споменава „на свети Про­копий на двата камъка”, а – вероятно повлиян от све­денията за свободолюбието на местното население, владетелят предупрежда­ва: „Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм …”.

Килимите се перат край пирамидите

валявица

Т. нар. валявица за пра­не на одеяла и килими се намира край село Стоб. За нея се отнасят думи­те „Водата чиста, риза­та бяла, а сапунът цял”. Чрез валянето вълнените тъкани стават по-меки и с мъхеста повърхност. Не се използват никакви пре­парати, а всички замър­сявания се премахват и тъканите стават като нови от силната струя и водно­то налягане. Около 30-40 минути са необходими за един килим да бъде из­пран. Обикновено хората носят килимите си сутрин и следобед са готови.

Източник: Уикенд

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене